8 Растеж в общението 2 |
Статии от Клиф Маккоркълд | Книга за гости |
Второз.31:20
"Защото, като ги въведа в земята, за която съм се клел на бащите им, земя гдето текат мляко и мед, и те ядат и се наситят и затлъстеят, тогава ще се обърнат към чужди богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят с презрение и ще нарушават завета Ми." Осия 13:5-6 "Аз съм познал ходенето ти в пустинята, В много сухата земя. 6 Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сърцето им се надигна; Затова Ме забравиха." Ние правим точно това, което те правят. Бог е ревнив Бог и Той ни обича с една ревност, която е като огън. И когато Той ни благославя и ние се обърнем от Него, тогава Той ще обърне начина на благословение. КОГАТО МУ ИМАМЕ ПЪЛНО ДОВЕРИЕ, ТОГАВА СМЕ НАЙ-БЛАГОСЛОВЕНИ. Бог не иска да постъпваме, като людете Му във Вторазоконие. След решаването на проблема ни, да Му кажем довиждане и отново да изпаднем в проблем. Затова Бог ще ни поставя нови проблеми, докато се научим да Му се доверяваме. Кое е обратното на доверието - бунта, греха в Едемската градина. Битие 3:1-3 "змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? 2 Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; 3 но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете." Ева знаеше Божията Воля и не я изпълни. Това е бунтарство.Това е греха от който се покайваме, когато приемаме Исус за наш Спасител и Господ. "Аз бях лош бог, отсега нататък Ти ми бъди Бог" - това е покаянието. След като сме се покаяли, бунтарската ни природа се бие със Божият Дух, Който живее в нас. Какво използва Бог, за да ни въздържа от това, да не се доверяваме на себе си? - проблеми, трудности... Само когато стигнем до края на нашата сила, казваме:"Дай ни Твоята сила" Когато стигнем до края на нашата любов, казваме:"Дай ни Твоята любов, Твоята милост..." Той използва бедите, неудачите, за да ни промени. Евр.12:15 "И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;" "никое наказание, не се вижда на времето, да е за радост, но е тежко" 2Кор1:8-9 "Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си; 9 даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. Да се научим, да се радваме на бедите" Исая 43:2 "Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, И през реките, те не ще те потопят; Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, И пламъкът не ще те опали. Защото Аз съм Иеова твоят Бог, Светият Израилев, твоят Спасител; За твой откуп дадох Египет, За тебе Етиопия и Сева." Бог казва когато, а не ако. Тогава каква е разликата между вярващия и невярващия?-че Бог е с нас в трудностите. 2Кор.5:7/най-важния стих/ "защото с вярване ходим, а не с виждане." Ние живеем с вярата, а не с водите, нито с огъня. Има и огън, който идва от дявола, когато сме направили погрешен избор. Да живеем с вяра. Вяра в какво-в Божиите обещания. Исус ни променя чрез бедите и ни прави като Него.-"За всичко имам сила, чрез Христа Исуса, Който ме подкрепява" "Всичко съдейства, за доброто на ония, които любят Бога" "Да не се е скъсила ръката Ми, та да не може да избави..." "За човека това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно" "Бъди силен и насърчен" Бог казва:"Аз никога няма да те оставя" "Всичко е възможно за този, който вярва" Нека разгледаме стиховете от Словото за Петър, когато ходеше по водата. Ако Бог ти каже:"Ела и ходи по водата"-Можеш ли да ходиш? Можем ли да живеем с Божиите обещания, а не с това, което виждат физическите ни очи? Петър докато гледа с очите си, Своя Господ-ходи по водата. Отклонява си погледа само за миг и пада. Когато и ние като Петър падаме, Бог чака само да извикаме: "Господи, помогни ми". Когато имаме нужда, Исус е винаги до нас, за да ни издигне и постави във лодката. |