24, 25, 26 и 27 -ми

Главна

24-ти Ние трябва да бъдем както е и Той и в нашата вяра! Исус Христос е най-величавият пример за вяра. Той е нейното вдъхновение. Вярата на Христос - това е вяра на пълно упование в Отца. С тази вяра Той посрещаше и отблъскваше изпитанията. С тази вяра Той отблъскваше стрелите на неприятеля и в спокойно упование дочака победата. Чрез същата вяра пред гроба на Лазар Той изрече: Отче, зная, че Ти винаги Ме слушаш, а после извика - Лазаре, излез от гроба! Чрез същата тази вяра дори на кръста можеше да каже: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си." Чрез тази вяра Той по-късно можеше да изисква и обещае на учениците Си участието им в славата на небесното царство и благослов в благовестието им. Това е същият Христос и днес, който живее в нас и ни вдъхновява с вярата на Божия Син за нашите борби, страдания и победи. Този, Който каза:"Имайте вяра в Бога"- ще удържи обещанията Си за през всички векове, защото Сам предупреди:"Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат." Ние трябва да бъдем, както е Той в радостта! Животът на Христос беше живот на радост. И при най-тежките изпитания Той се радваше в Духа. Позна, както никой друг, и дълбините на болките, и висините на родастта със същата сила. Ако наистина сме изпълнени с Христовия дух, ще имаме Неговата радост и ще бъдем в състояние да приемаме с еднаква благодарност към небето както слънчевите, така и мрачните дни в нашия живот. Колко добре е разбрал това един от най-известните поети на Америка, като е казал:"Няма лошо време. Има само различни видове хубаво време." Една дълбоко вярваща душа споделя:"Днес небето над моята душа е сиво, но аз ще пусна лъчи от вътрешната си светлина. Ако и тези лъчи са бледи, ще се разтворя за грейката на "Слънцето на живота", за да просветлее у мене. Но ако "нещо" все пак застане между лъчите от небето и моята душа, тогава се оставям да почувствувам красотата на един дъждовен ден в живота ми. Вслушвам се в ромона на дъждовните капки и у мен прозвънява радостта, че те ще ми дадат необходимата влага, за да прорастнат в сърцето ми нови цветове." Затова апостолът съветва:"Радвайте се, и пак ви казвам, радвайте се, всякога се радвайте." Осветленият ще има дял и в Христовата слава. В паметната молитва пред Гецимания и Голгота Исус говори на Отца Си:"Славата, която Си Ми дал, Аз я давам на тях, да бъдат едно, както и Ние сме едно." "Не е еоще станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Нему, защото ще Го видим както е."/Йоан 3:2/ И ако сме били, както беше Той в този свят, така ще бъдем /както е Той/ и в световете на вечността! СВЯТОСТ И ДУХОВНИ ДАРБИ 25-ти Човешката природа е такава, че сме склонни да се възхищаваме от ефекти /ефектни неща/. Ние хората /и вярващи и невярващи/ обичаме чудесата, нравят ни се бляскавите, шумните, ефектните прояви. Но Сам Христос, с Божественото у Себе Си разбра, че твърде често желанието ни за чудеса има в основата си неосъзнато неверие. И затова казва:"Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате."/Йоан 4:43/ Той завърши притчата Си за богатия и Лазар така:"И от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да повярват."/Лука 16:31/ Има евангелски църкви по света - пише Доналв Джи - където в дейността им се предпочита очебийното, необикновеното, чудното и дейности, които събират множества. Но това основаване на чудотворния елемент в Словото довежда до повърхностна вяра. Ревността към чудеса не трябва да достига дотам, че да ни прави негодни да разбираме основните истини в нашата вяра. Н Новия Завет "белезите" и "знаменията" бяха само едно от средствата за евангелизирането. Истинската, дълбоката цел на апостолския евангелизъм беше новораждането в дух за един живот на чистота и мир. А това идва чрез освещаването на духа. Сам Господ Исус не беше преди всичко чудотворец чрез Духа Си, а един вселяващ се просветител и осветител, "Който ни изкупи и очисти за себе си люде ..., ревностни за добри дела."/Тит 2:14/ Дарбата от Духа, каквато и да е тя, не изгражда здравия Христоподобен характер. Това идва от освещението чрез плода на Духа. Апостолът сумира всичко това в една дума - любов. Това е най-висшето качество, което трябва да бъде налице у всеки истински Христов ученик. Вярно е, че се нуждаем от мъдрост, но и мъдростта, която е отгоре, е изявление на Божествената любов. Дори първата от духовните дарби "говоренето с мъдрост"/Коринт 12:8/ трябва да се подчинява на любовта. 26-ти Много съществено, жизнено важно за нашия живот във вяра е правилното разбиране и изявяване на духовните дарби. Дарби, изявени без святост, без любов, могат да бъдат опасни за други души, особено новоповярвалите, защото за тях е от голямо значение личността и личната вяра на благовестителя. Някои могат да възразят:"Не гледайте на човека, който изявява дарбата, а отвъд човека - на Бога". Доналв Джи предупреждава:Онези, които са дарени с дарби,никога не трябва да забравят, че за още неузрелите духовно хора, за тяхната не особено стабилизирана вяра, едно разочарование в характера и личността на този, който им благовествува чрез дарбите си, може да получи тежък удар. Тази неукрепннала вяра при разочарование може да умре преди да е прораснала. А новоповярвалите са особенно склонни да приличат на духовните си родители. Ако благовестителят сам не живее това, което проповядва чрез изява на дарбите, всичко ще бъде без реална полза. Какво е направила вярата в Христос от вярващия човек, какъв е той като характер, като личност, това ще реши и нашата последна награда. Доналв Джи, който разглежда много сериозно и светостта, и духовната дарба, отбелязва с тъга:Ще има много изненади за хора с дарби в деня на нашия върховен изпит пред Христос. "В онзи ден мнозина ще ми рекат: Господи, та не ли в Твоето име пророкувахме? Не ли в Твое име бесове изгонвахме? Не ли в Твое име направихме добри дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не Съм ви познавал."/Мат.7:22-23/ Мерилото е това, което е написано в 1Коринт13:1-3. Много пристияни трябва да претеглят духовните си дарби върху тези везни и да се съобразят с онова, което е казано:"Ако говория с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти и кимвал що дрънка." Иначе тежко разочарование в небесното царство очаква онези, които са разчитали на дарбите от Духа, а не са се трудили да изграждат своя вътрешен човек, своя характер, своята личност чрез истинско посвещение и святост, за да се дойде до плода на Духа като жетва. Святст и духовни дарби! Има много християни, за които този проблем е непонятен, за други не съвсем ясен, а трети са в някаква неопределна обърканост. Някои дори ги разделят - светостта едно, духовните дарби, друго. А един истински Христов последовател е длъжен да бъде в яснота както за светостта, така и за духовните дарби. 27-ми За един истински Христов ученик, особено днес, е повече от необходимо да бъде в яснота и по един друг въпрос. Често вярващи хора питат:"Бог само на осветените ли дава проявленията и силата на Духа?" Нека се отнесем до богопосветените люде, чрез които Той работи и които са достигнали до дълбоки прозрения, като са изследвали Библейските текстове и многобройни духовни опитности на искрено вярващи хора. Ето какво отговарят те: Дарбата е изявление на Божията благодат и не може да се приема като някаква награда поради лични заслуги. Бог често си служи с човешки съсъди, които не са достигнали до по-пълна святост. В книгата "Съдии" ще намерим, че Бог е употребявал такива мъже и жени, но те са послушни на Бога за работата, която се изисква от тях. Понякога те не са били дори както трябва послушни и все пак Божият Дух ги е използувал в своя план. Тук трябва да се разбере нещо важно:това, че Божият Дух ни е удостоил да ни направи свои проводници, не значи някакво възнаграждение за човека-проводник. Нашата работа чрез силата на Духа е само за прослава на Бога! Щом у човека, когото Бог употребява като проводник, има вяра, а вярата, това е отношение на упование в Бога, че Той ще изпълни словата Си, Божият Дух може да действува със сила. Така се обяснява - изтъква Доналв Джи - че понякога евангелизатори, които не са достигнали до личната святост в голяма мяра, са свидетели на проявление на Божествено изцеление в служението си. Бог е почел изявената им вяра в словото Му. Той е възнаградил смелостта им да проповядват на стотици и хиляди души вярност към Бога и небесните закони. Това пък Божествено внимание ги е насочило към по-пълна святост. А има и противоположни случаи - продължава Доналв Джи- има дълбоко посветени, осветени души, чийто живот е красив с дела плод на Духа, но у които не се вижда ясно проявлението на петдесятната сила. нямат изявени дарби. Те бихамогли /поради святостта им/ да пророкуват, да говорят мъдрост, да изцеляват ако можеха само да се отпуснат и оставят Бог да действува чрез тях. Щом те не се разтварят в пълнота, за да действува Бог, те могат дори да погасят духа./Солунци 5:19/ Такива са били, изглежда, вярващите в Солун. Но да се погасява огънят на духа - това значи съгрешаване против самата същност на петдесятното изливане. Нашата отговорност е да подранваме светия пламък./1Тим. 4:16/ и 2Тим.1:6// Ходене в "по-превъзходния път" на любовта не значи да не копнеем за дарбите. Не свясто или духовни дарби, а святост и духовни дарби заедно!