20, 21 и 22-ри

Главна

20-ти НЕБСНИЯТ ОБРАЗЕЦ НА СВЯТОСТ Да бъдем както е Той в съвършената любов. А това е любовта, която и в най-мрачните ни часове уповава на Бога в непоколебимо доверие, любовта, която прогонва всеки страх - страхът от човек, страхът от себе си, страхът от силите на тъмнината, страхът от смъртта, страхът от бъдещето. През 1870 г. във Франция един странен влак пренасял съобщения за града Мец - където била главната квартира на френската армия. Германците, току-що превзели града, догонвали френските войски. Необходимо било важното съобщене да притигне само за един час до главната квартира. Разстоянието било седемдесет мили, пътят неравен и опасен. Странният влак се състоял само то локомотив и един вагон. Влакът се носел като вихър. Пътниците - съпругата на машиниста, малката му дъщъщеря и един журналист, били подхвърляни като играчки. Влъкът профучавал край гари, където всички давали път на неговия светкавичен ход, а хората вътре задържали дъха си в смъртна уплаха. Но малкото момиченце на машиниста, посред този ужас се смеело с радостта на децата, когато влакът подскачал и го повалял. "Не те ли е страх?" - попитала го в тревога майката. Малката я поглеждала със светещите от радостно вълнение очи и спокойно отговорила:"Не се страхувам щом татковата ръка управлява машината." Пристигнали на определеното място. Машинистът влязъл във вагона да ободри необичайните пътници. Едри капки пот се стичали по покритото му със сажди лице. Детето скочило устремено към неговите разтворени ръце и сложило главица на гърдите му, щастливо и спокойно. Какъв урок за любов, която пропъжда всеки страх! Любов, плод на една непоколебима вяра. Любов - цвят на упованието, чиито корени са в самото сърце на Исус. Животът й се подхранва от Неговия пример и Неговата любов. Само когато разберем какво е Христос за нас и какво сме ние за Него, само тогава можем да проумеем величието на тази любов. "К А К Т О Е Т О Й" 21-ри Да бъдем както е Той в Неговата синовност. Според Библейското познание нашата небесна синовност е свята. Ние не сме създадени като ангелите или Адам, но чрез новото раждане в дух, което ни прави съпричастни на Божественото естество чрез нашето лично единение с Христос - живот на пребъдване в Него, получили освещение - ние участвуваме в Неговата синовност като синове н аВсевишния, както е Той. Според думите на Йоан: "Както е Той... така трябва да бъдем и ние в този свят и в Неговата правда и святост. Понеже Онзи, Който освещава и онези, които биват освещавани, всички са от Едного, затова Той не се срамува да ги нарича братя." Нашето освещение е както беше и Неговото. Това ясно личи от молитвата на Исус преди Гетцимания към Отца:"Заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат те наистина осветени." Христос ни дава Своята святост. Това трябва да окриля, да дава дръзновение на нашата любов. Той не ни укорява за нашите слабости и неуспехи, а за това, че приемаме малко от Него. Да бъдем, както е Той и в Неговите планове. Небесният ни учител казва:"Не ви наричам вече слуги, но ви наричам приятели." Ние не се трудим като роби, а като Негови съработници в небесно приятелство, в което споделяме мисли и планове в Неговата работа. "Елате да разискваме..." - казва Господ Бог. Не сляпо послушание иска Той от нас. Той ни доверява неизвестни тайни, разкрива ни източниците на небесните съкровища и сила, ръководи ни чрез Своята мъдрост и любов. Разкрива ни тайната на Своето царство, работи с нас и чрез нас във великия план на света. 22-ри Ние сме на тази земя, както е Той и във вселяващия се Свети Дух. Ф.Христос ни е дал от Своя дух. На бреговете на Йордан Той получи Светия Дух от Бога. Преди да напусне този свят, казано е, че духна върху учениците Си и им предаде Светия Дух, чрез Който бе извършил всички чудеса и изговорил всички слова. Да бъдем изпълнени с Духа на Исус - това е тайната на любовта, която прогонва всеки страх. Да бъдем изпълнени с Духа на Исус - това значи да потънем в съзнанието на Неговото единство с Бога. Бог не даде на Исус духа с мярка. "Имаме ли Го наистина - казва Симсън - ние сме изпълнени с пълнотата на Бога и сме получили несравнено повече, отколкото искаме или мислим, според действуващата в нас сила." Да бъдем както бе Той в Неговия физически живот. Дори и в нашето физическо тяло можем да бъдем както е Той. Това е тайната на Божественото изцеление: да бъдем така съединени с Христос в тялото си, та и в тези "глинени съдове" да споделяме живота и силата на възкръсналия. Това беше тайната на Павловата издържливост. Той можеше да бъде блъскан от всеки вятър, излаган на мъчнотии, гонения и пак да не бъде съкрушен. Наскърбен, но виги радостен, сломен, но не унищожен. Ето го великият апостол, тържествуващ сред всички житейски несгоди. Тайната? "Всичко мога чрез Христос, Който е моята сила!" Същият Този Христос не облекчава ли и нашите страдания? Колко болки и болести Той е излекувал, крепко е държал в ръката Си нашата ръка когато сме преброддвали дълбоки води, благославял ни е в нашата тъга, нежно е опасвал нашето смъртно тяло, както майка, която люби.