17, 18 и 19-ти

Главна

17-ти ЗА ДА СМЕ ЗАПАЗЕНИ БЕЗ ПОРОК ДО ВЕЛИКОТО ПРИШЕСТВИЕ Където сме готови да познаем Бога, там Той ще ни срещне. Ако Го познаем в небесата - Той ще ни срещне в небесата. Ако Го познаем до себе си - Той ще ни говори отблизо. Ако Го познаем "в скришното на сърцето си" - Той там ще ни срещне. Както и да Го срещнем: като пребъдващо присъствие или като верен наш настваник, признаем ли Го като пребъдващ живот у нас и пазител на нашия дух, душа и тяло - ще можем да извикаме заедно с псалмопевеца:"Господ е от дясната ми страна, затова няма да се поклатя!" Ако желаем да бъдем запазени без порок, трябва да пребъдваме в Христовата любов тъй както Той работи с любов за нашето добро. Чрез любовта Той изработва в нас благословението, което ине можем да приемем. За да срещнем Неговата усмивка и Неговия благослов трябва да му се доверяваме непрестанно, да вярваме в любовта Му към нас, да бъдем естествени и чистосърдечини като деца, да имаме дълбока увереност, че Той ни люби. Ако искаме да бъдем запазени без порок до великото пришествие, трябва да помним, че Божествената воля за нас не е трудна и нерешима задача, но разумно, практично и нежно изискване. Нека не живеем с мисълта, че небесният ни учител е недоволен ако не достигнем непременно някакъв висок връх, или че не подражаваме някого в неговата особена служба и мъченичество. Той очаква от нас скромен, чист, верен живот на служене с любов в средата, където ни е поставил. Но ако разибраме ясно, че Бог чрез Духа Си, ни подготвя за по-високи постижения, нека не се задоволяваме с "постигнатото малко", заото няма да бъдем без порок, ако сме усетили благородния импулс у себе си към израстване и не сме му се подчинили. Бог е недоволен - отбелязва мъдро Симсън - недоволен е от мнозина, може би не толкова от едно физическо непослушание, колкото поради недостатъчността на това, което можем да сторим, от твърде лекото ни задоволство от минали постижения. 18-ти За да бъдем пазени без порок до великото пришестиве, необходимо е още безусловно послушание на всяко Божествено внушение и съзнание за дълг. Едно колебание да се подчиним на Божия глас у нас, едно действие на своеволие може да ни потопи в безжизнена сивота и да оттегли присъствието Му, а душата да остане обезоръжена, незащитена. Но когато сме убедени каква е Неговата воля за нас и служението ни, нашият отговор за тази небесна привилегия не може да бъде друг, освен безусловна вярност и съзнание за високия ни дълг. За да бъдем запазени без порок, трябва да поддържаме свежо общението си с Бога в молитва. Само така ще бъдем годни да разбираме в детайли Неговата воля. За да бъдем запазени без порок, трябва да поддържаме в себе си "тих дух" т.е. духът ни да бъде свободен от ненужни вълнения, безредие на мислите, от възбудата на грижите, от емоционални изблици и бури - дух достатъчно тих, за да може винаги да чува гласа на Бога. Казано е:"Мирът Божий ще пази сърцата и умовете ви в Христос Исус." Този "Мир Божий" е защитата а духа, душата и тялото ни. 19-ти За да бъдем опазени, необходимо е още в ревностна бдителност да пазим мислите и сърцата си. Да направляваме чрез съзнателни действия волята си, за да не се стига до свободни увлечения, т.е. понасяне по течението на безконтролното въображение, на волнодумството, празнословието. Ако твоят живот е в Божественото присъствие и в тишината на Неговия мир се вслушаш в небесния глас, при слабото отклонение дори ще усетиш някакво възпиране, някаква болезнена нота в сърцето си или предупредителна тръпка, някакво просветление на ума... Това е дълбоката и нежна загриженост на Бога за "сина" или "дъщерята", както майката, която покрива малките с крилата си в опасни мигове. Друго важно условие за опазването ни е - да се научим да се съвземаме бързо след неуспех чрез искрено отчитане на грешките и с удвоено усърдие да продължим по нашия път. "Ако изповядваме греховете си, Той е верен и правдив да ни прости прегрешенията и да ни очисти от всяка неправда." Но има нещо по-добро и по-възвишено дори от това общение. То е благодатта, която може да ни опази от препъване или да ни възпре на самия ръб на бездната. Не трябва да забравяме, че духът, душата и тялото ни трябва да бъдат обучавани, упражнявани да пребъдват в Христовия дух. Нашият живот не е независимо самостоятелно наше владение, а е звено от всемирния живот. Всяка частица от нашето естество трябва постоянно да черпи храна, сила и святост от несекващия извор на живота, за да бъдем както е Той и ние, и то не някога, а още в този свят - казва Йоан, ученикът на Исус.