14, 15, 16

Главна

14-ти "Верен е Онзи, Който ви призовава". Това е четвъртият подраздел от разглеждания Евангелски текст - 1солунци 5,23-24. Казано е:"Който е роден от Бога, не съгрешава, защото Бог опазва роденото от Него и лукавият не се докосва до него." Затова апостол Павел пише на солунците:"Верен е Онзи, Който ви призовава. И ще извърши това!" И така, небето е дало многократни обещания за помощ свише на посветените и осветените. Има и промисъл от Божия страна за тях - как да опазят без порок до идването на Христос осветения си дух, душа и тяло. И чрез обещанията, и чрез Божествения промисъл Бог изпълнява Своя дял от сключеня завет. Но и човекът има свой дял задължения и отговорност, за да бъде заветът му с Бога плодовит. Съществута условия, при които ще бъде давана небесната помощ. Един истински последовател на Христос няма право да забравя това. Тези условия ще намерим в славото Му. Някои от тях са изказвани като предупрежданиея, други като напомняне или разяснения, но и като повеля. В каквато и форма да са дадени, показват ясно как ще се опази без порок духът, душата и тялото до пришествието на Хрисотс. Ето няколко предупреждения: "Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат." "Търсете първом царството Божие и Неговата правда и всичко останало ще ви се прибави." "Вие сте виделината на света!... Така да свети вашата виделина пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Отец ви, Който е на небесата." "Вие сте солта на земята. И ако солта обезсолее..." "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." "Блажени милостивите, кротките, блажени миротворците, блажени гонени заради правдата..." "Нова заповед ви давам: да се любите един другиго... По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си." Който пребъдва в Него, не съгрешава. Онова, което му е поверено, той може да опази. Прнципът на духовното постоянство е предаден чрез думите на Самуил към людите пред Саул още преди три хиляди години:"Ако се боите от Господ и Му служите, и слушате гласа Му и не се бунтувате против повеленията Господни, тогава и вие, и онзи цар, който царува над вас, ще ходите след Господа Бога ваш." Богословът Симсън, който разглежда 23 и 24 стих, гл.5 от 1 Послание на апостол Павел до солунците, отбелязва: Много съществено е как очакваме да бъдем подпомогнати от Бога в нашия живот на посветено служение. Ако сме колебливи или не вярваме непоколебимо в небесното ръководство, ако често мислим за нуспех - това и ще постигнем. Ако се съмняваме, ако мислим, че шансът ни за успех е малък при борбата ни със злото, ако очакваме поражение при едно изкушение, то голяма е вероятността да не издържим. Увереността на една армия, че никога не е била разколебавана, я понася неудържимо срещу врага. 15-ти И З К У Ш Е Н И Е Т О Онзи, който е приел да крачи по пътя на светостта, трябва да знае и очаква, че ще бъде атакуван от враговете на светлината. Мнозина, след като са направили няколко стъпки по този път, очакват слънчево небе и тишина. Застигнат ли ги бури, недоумяват, смущават се, дезорганизират се. А истински посветеният трябва да очаква бурите. Най-яркият белег за Божественото присъствие у нас е атаката на неприятелея. И колкото повече сме благославяни, по-активно ще бъдем атакувани. Един от постоянните спътници на посветения в пътя му към светост е изкушението. Но какво е изкушението? Как то е обяснено в Библейското познание? Изкушението е понятие от нематериален порядък. Онзи, който е сключил завет с небето за посвещение и освещиние, тръгнал по пътя на светост с увереността, че е "умрял" за себе си и за злото, нерядко се учудва когато почувствува, че е нападнат понякога от ураган мисли ичувства, които му се струват че идват "отвътре", от самия него. Дори може да си каже:мислех, че съм умрял за себе си и за греха, а ето че съм бил още много жив. Една от способностите на изкушението е да прониква/по нематериален път/ до най-вътрешното ни естество с мисли и чувства, които изглеждат наши, но са внушени от силите на злото. Казано е:"Ние се борим против началства и сили на тъмнината." В многобройните си превъплъщения духът на злото така може да проникне у нас, че трудно може да бъде отделен от собствените ни мисли и чувства. Тогава идва допущението ни, което често се оформя във въпроса: Наистина, аз очистен ли съм , посветен и осветен ли съм? Авторът на размислите за светостта, сам минал през същите опитности и достигнал до дълбоки прозрения, ни поучава смело:Помни, че изкушението не е грях ако не е придружено от съгласието на волята ти. Ако му се противопоставяме - оставаме чисти както морската птица, която излиза из водите, но и последната капка по крилата й се изпарява, щом я докоснат слънчевите лъчи. Истината е, че тези мисли и внушения за зло не идват от нашия дух/ако наистина той е посветен и осветен/, а са чужди гласове и трябва да се научим да ги разпознаваме, като решително заявим дори гласно:"Не съм съгласен, не приемам! това не са мои мисли и внушения. Няма да се поддам! Аз считам себе си мъртъв към злото,а жив към Бога чрез Исус." 16-ти КАК ДА СЕ БОРИМ СРЕЩУ ИЗКУШЕНИЕТО Интересно и поучително е това, което госпожа Джеймисън е записала в летописите на ранната църква. В Антинохия живеела една чиста девойка, изключително красива, харесвана от езически благородник. Не успял да спечели любовта й, той влязъл във връзка с магьосник. Уговорил се да я оплете в гибелен транс, за да може да въздействува върху волята й. Но се оказало, че и магьосникът не можал да устои пред чистата красота на девойката. Сам служител на злите сили, започнал да прилага своето тъмно изкуство в полза на себе си. Момичето наистина изпитвало чувства на влечения съвсем чужди за нея. Ужасявала се от странните похотливи видения. Имала усещането, че е осквернена и омагьосана. Волята й сякаш била парализирана. В последна изнемога, близо до отчаяние, тя потърсила помощ при един рядко предан и чист духовен работник. Добрият човек - пише госпожа Джеймисън - проникновено размислял за състоянието на девойката, която познавал почти от детските години и обяснил, че тези внушения и чувства не идват от нейния дух, а са чужди. Пояснил, че тяхната сила е само в нейния страх и допускането, че са нейни. Посъветвал я да упражни активно волята си, да не се съгласи с внушението. Често да си повтаря:"Тези мисли не са мои! Моят дух не е съгласен с това!" И в непрекънато общение в молитва да търси подкрепа от висините с вяра и непоколебимост. Ако не допускате страхът да ви обзема - казал той - силата им ще бъде постепенно сломена. Облекчена и обнадеждена девойката напуснала дома на светлия човек с благодарност, а той веднага след отдалечаването й прегърнал колене и я придружил с гореща молитва. Силата на злите духове била сломена. Самият магьосник почувствувал, че изявите на тъмното му изкуство като че се удрят в някаква стена и нямат власт над девойката. Не след дълго той лично я потърсил и в дълбоко съкрушение признал всичко, изобличен от Христовата благодат, проявена в чистата, уповаваща вяра на девойката.