4, 5 и 6 - ти

Главна

4-ти Още по-дълбоко у нас живеят чувствата. Тук е съсредоточието на любовта: майчината и съпружеската любов, любовта на детето и брата, приятеля, любимия човек, връзките на роднинството. Тук са чувствата на по-дълбокото и чисто другарско общуване, на съчувствие, на сродна деятелност, разположения, идеи, цели. Това обаче не е още любовта като плод на Духа, Божествената Любов. Това са чувства, които е в състояние да изживява всеки нормално развит човек. Това е обикновеното изявяване на чувствата, които могат да поемат пътя "надолу", към низините на живота, или да бъдат издигнати над "себичността". Като изява на душата са и това, което наричаме "страсти". Горделивостта, алчността, гневът, скъперничеството, нечистите положения на плътта, безконтролното веселие /бохемството/, непримиримата скръб. Те могат да бъдат използувани за добро или зло според мярката, мотивите и силата на човешката воля. Възможно е да си разгневен без да съгрешаваш, да бъдеш горд без суетност, да пожелаваш без завист или плътоугодничество, да "копнеееш за най-добрите дарби" без скъперничество /задържане за себе си/, да бъдеш амбициозен за "високи цели и постижения, без да бъдеш като всички" по цел и дух. И все пак, всички тези способности без Христовия дух са измамни светлини или подводни скали за много човешки души. Още "по-дълбоко" и "ниско" са апетитите и склонностите, които свързват ума с тялото. Симсън ги нарича качества на ума, които са в допир с физическите ни сетива и действуват чрез тях. В нормалното или естествено състояние на просветената душа те са уравновесени и подчинени на осветената воля. Затова апостол Павел пише на коринтяните: "Оръжията, с които воюваме, пред Бога са силни за събаряне на крепости и помисли, събаряме помисли и пленим всеки разум да се покорява на Христос." 5-ти Нашите мисли, въображение, избликнали чувства трябва да бъдат овладявани, докато научим да чакаме в тишина Божествения глас и Неговите мисли. Това ще ни предпази от ненужно изтощаване и ще ни държи будни и в допир Бога. С не по-малка бдителност чрез волята трябва да контролираме действията на паметта, които ни връщат към нашето минало, да контролираме въображението, когато строи празни въздушни кули или оживотворява изкушението. Необходимо е чрез волеви действия да регулираме мислите, когато гордо се съвещават и определят в несиновна независимост нашите действия, вместо да се вслушват в гласа на Всевечния Дух. Ако познаваме и черпим знание за ума от всевечното слово, ако нашата памет складира само светлото и достойното от миналото, ако въображението съзерцава Евангелските истини докато направи порядките от вечността по-действителни и по-живи от обектите на петте ни сетива, изобщо ако нашият ум, чувства, воля са посветени на Бога, за да ги употреби за висша служба, тогава нашата душа е в посвещение на Бога и ние бихме могли да кажем заедно с известния астроном Кеплер:"Мисля Божиите мисли след Него." Или както се провиква псалмопевецът: "Непоколебимо е сърцето ми, Боже!" Това е изява на истинското посвещение! А истинското посвещение е вторият стадий в "друма на светостта". Светият дух е съживяващата сила за посветения ум. Какво беше Августин? Но той изплува из похабената си младост, за да стане чрез силата на небесната намеса "учителят" на следващите дванадест столетия и баща на Евангелското благовестие. Какво беше Томас Чалмърс, преди да бъде запален от силата на Божествения огън, за да стане водач на Евангелската мисъл и живот в Родината си? Във висшето общество на Англия добре е познато името на Уилбърфорс. Млад аристократичен англичанин с проиграни ранни години в лекомислие. Същият ли е този Уилбърфорс по-късно - уважаваният успешен водач на едно от най-значимите социални движения в английската история? Така е било и с Хари Мурхаус - човек от пристанищните крадци на Ню Йорк, Дайт Муди - от обущарските чираци на Богтон, Джим Ваус, който писа:"Аз бях гангстер." Едни от най-надарените евангелизатори и работници за Христос днес дължат своята резултатна дейност на Божественото докосване при своето истинско посвещение. И те придобиват в голяма мярка усърдие, вяра, любов, дръзновение, убедителна сила и небесен огън. След това докосване - знак, че тяхното посвещение е прието, у тях протичат благословения:яснота на израза, острота и проницателност на мисълта, сила на словото, красота и изящество на стила - за да бъдат подготвени за достойна работа в полетата на духа. 6-ти Коя е тайната на техния възход? Тези люде сложиха в посвещение своите горди интелекти и мъдрост или своята неосветеност, празнота или порочност пред Христос. Пречистващият огън премина през сърцето им, освети душата им, разля живота на духа във всяка част на вътрешния им човек. Един от даровитите художници на Германия отказал да употреби четката си - да нарисува богинята на красотата Венера, макар че Наполеон му предложил значително състояние, защото наскоро рисувал лицето на Исус. Бог не указа ли на Блинс, Сенкай и Филипс високата чест да омайват милиони чрез силата и красотата на посветените си гласове? Тяхната песен беше като целебен елей, разлян по наранените души. Но душата притежава една чародейна сила - да люби. Има ли някой, който е достигнал високи места в един посветен живот, когато отправи поглед към началото на своя възход, да не съзре един усамотен гроб, където са погребани идолите на сърцето под кръста на Исус? "Друмът на светостта" за всички започва от планината Мория, на олтаря на Исаак - жертвата ни! Там, върху жертвения олтар, където сърцето в посвещение предава всеотдайно себе си в служба на светлото, доброто, там Бог изгражда храма на светостта, където всички способности на ума, всички изяви на чувствата и волята са осветени. И когато нашите осветени мисли следват /както казва Кеплер/ мислите на Бога - Неговата воля е наша воля. Тогава и чувствата, дори страстите ще намерят мястото си. Гневът ни може да бъде тъй чист, че да се превърне в свята ревност. Пожеланията ни, лишени от нисши подбуди, догонват благородството на другите. Копнежът ни за придобиване на матеиални блага уавновесен, издигнат над алчността и скъперничеството, ще пожелава ревностно само доброто. Амбицията ни може да бъде така висока, че да послужи като импулс за другите. Всеки трепет на радост и скръб в осветената душа може да бъде трепет на Христовото сръце по струните на нашето посветено естество.