28, 29 и 30-ти

Главна

28-ми Друг много съществен въпрос стоящ пред всеки, който желае да разбере правилно /според Евангелието/ въпроса за светостта и дарбата, е: "Как е възможно онези, които са богато надарени с духовни дарби, да не са успешни в любовта ?" Упражняването на дарбите ще освети ли човека? "Не винаги!" - отговаря един известен английски духовник от 20 век. И по времето на апостолите хората са се учудвали на чудесата, но не много души са достигали до новораждане /раждане в дух/. Също така и вдъхновеното изявяване на дарбите не освещава. Освен това, ако наблюдаваме вярващи, които упражняват духовни дарби ще разберем, че тези хора понякога се стремят към показност пред другите вярващи, имат лично удовлетворение, което в много случаи достига до изтънчена форма на духовна гордост. А Библията много ясно посочва, че такова упражняване на дарбите е дело не на Святия Дух, а на собствените им духове./1Коринт 14:14/ Освещението на вярващия човек идва от изграждане Христоподобен характер чрез плода на духа. Ако ви подадат вода в чаша, от която е пил човек, хранил се с риба, и тази чаша не е била добре измита, то водата ще има дъх на риба, макар че е прясно налята. Дори и "живата вода" на Духа, дадена чрез нас на други души, може да бъде опетнена от нечистотата в собствените ни духове. Едно упражняване на дарбите на Духа налага безуслоно отговорността "да очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота като се усъвършенствуваме в светост със страх/благоговение/ пред Бога"./2Коринт 7:1/ Истинската свясто не дава отрицателни прояви. Тя е във всичко положителна. Тя е любов! Всички нередни прояви в духовните дарби, за които четем в 1Кор.14 глава, имат в корените си липса на истинска Христоподобна любов. За да бъдам изпълнени с плода наДуха чрез Исус Христос значи да сме достигнали такова извисяване на нашия собствен дух, щото всяко проявление на силата на Светия Дух чрез нас да бъде за благословение на другите и за слава на Бога. За да достигнем до "добра жетва" в делото на благовестието, абсолютно необходимо е всеки от нас да има преди всичко правилно разбиране и за плода на Духа /така, както е даден в послание към галатяните 5:12/, и за дарбите на Духа. 29- ти Преди всичко ние се нуждаем от лична вяра и послушание на Бога, които ще претворят дадените ни духовни привилегии в жива наша опитност. Светостта не е доктрина, не е правило - тя е живот. Така и духовните дарби са нещо повече от едно верую: те са Светият Дух, изявяващ себе си чрез тялото на Христос/църквата/. Колко ясно и определено не друг, а Сам Христос казва:"Както пръчката не може да дава плод от само себе си ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдвате в Мене. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод." "Дава много плод..." Как да разбираме тези слова? За какъв плод става дума? Тук може да има и има различни разбирания. Пастирът и учителят ще видят в "принасянето плод", когато учениците им израстват в духовния живот. Евангелизаторът ще счита за плод души, спечелени за Христос, а работникът за общественото благо ще разбере под "плодовитост" дейно християнско служение. Всяко едно от тези разбирания съдържа известна част истина, но нито едно от тях не е цялата истина. Христос казва:"Който пребъдва в Мене, ще има много плод." "Който пребъдва в Мене..." - това значи послушание към Христовите повели. А не може да има послушание без Хритоподобен характер - светостта, която пък се постига чрез плода на Духа. Никаква благовестителска ревност - отбелязва Д. Джи - не може да замести христоподобния характер на вярващия. А върховните качества на този характер е "вършене волята на Отца Ми, Който е на небесата.". 30-ти И най-внушителните, но външно показани дела, и най-убедителните пророчества се опровергават "ако сърцето не е в изправни отношения с Бога." Във връзка с това Уйлям Темпъл отбелязва:Възможно е човек да бъде привлечен към Христос, да следва Неговия зов, да благовествува и все пак да не дава плод. Тук трябва да се отбележи нещо съществено:понятието "духовна безплоднаст" трябва да се разбира като непринасяне плод от плодовете на правдата, а не като липса на дейност или служение. У. Темпъл продължава - Апостол Павел говори за ревностни, но неодобрени проповедници./1Коринт9:27/ Защо? Зашото не са успели в себедисциплината, не са дали плодовете на Христоподобен характер. А Доналв Джи изтъква: И пак кръгът се затваря. Пак се връщаме към светостта на работещия за Бога. Светостта в плода на Духа /в характера на Христовия последовател/ не е като лукс. Тя е необходимост за повече плод, защото /според Евангелието / не е достатъчно принасяне на "малко плод". Бог желае да увеличи духовната плодовитост на Своя работник. Как това ще се постигне практически в живота на всеки истински Христов ученик? Казано е ясно, че себичния живот /нашият естествен човек/ трябва да умре, за да може Божественото естество, на което сме станали причастници /2Петрово 1:4/, да има място да расте. Житното зърно трябва да падне в земята и да умре. И ако умре, дава плод. /Йоан 12:24/ Любовта заведе Исус до Голгота. Любовта винаги води Христовия последовател по пътя на кръста. И той ще бъде плодовит, ако пребъдва в Христос. А какво значи истинско пребъдване? В притчата за лозата /Йоан 15/ думата "пребъдвам" се среща дванадесет пъти. Тя е ключът за практическото приложение на великата истина. Явно е, че "пребъдването" е едно състояние на ума и сърцето. То е тихо уповаване, свободно от борби. Това пребъдване е възможно само пре безусловно послушание. Или:пребъдването в Христос практически значи послушание. Един истински Христов дотолкова е плодовит, доколкото е послушен на Бога. Христовият последовател, който поддържа живот на непрекъснато общуване с Бога/пребъдване/, ще достигне до жетва! Защото плодът на Духа е изявление, живот по Христос у вярващия, а "духът" е Неговият вселяващ се Дух у нас.