1, 2 и 3 ти Септември

Главна

1-ви Има един свят, в който синовете на светлината ще трябва да навлязат - това е вечността. Животът на един неновороден, непросветен от Христовия дух, не може да го въведе в сферата на вечното. Защото плът и кръв не могат да наследят вечния живот, нито тлението да наследи нетлението". Физическият ни живот повяхва като цветята след летния пек, умствените ни способности ще се развият до най-високия за човека максимум, но не ще преминат границите на небесното царство. Това преминава само осветения дух! Представете си, че някой човек е в голяма концертна зала в Германия, не знае нито езика на тази страна, нито пък има музикален усет. За такъв човек текстовете, които съпровождат музиката, няма ли да бъдат безмислени думи, а музикалните съзвучия неразбираем шум? Този човек може би ще реши някоя сложна математическа задача или би могъл на английски да разговаря за политика, дипломация, литература или философия - но там, в концертната зала, той се чувствува не на мястото си, не притежава ключа за музикално въздействие. Ето че един човек с много развит, но с неосветен дух, влиза в небесното царство. Всичко там ще му бъде непонятно. Само с блестящите способности на ума не може да проумее този непознат нему свят. Няма допир с обитателите му. Те са духовни същества, а той е развил интелекта си, макар и в максимума на човешкте възможности. 2-ри Септември Има една приказка-притча - пише известният богослов и философ:"Един човек спира пред небесните врати. Пазителят го вижда и пита:"Вие искате да влезете в царството на вечността?" "Да" - отговаря дошлият. "А какво знаете, какво сте научили досега в живота си? Какви са вашите познания за човека?" Дошлият започва да разказва за богатствата на класическата култура, за митологията на елините, пирамидите на Египет... Ангелът се усмихва: "Това, за което ми разказвате, е твърде недостатъчно тук. Най-внушителният храм на Египет не ще послужи дори за основата на едно от стъпалата на небето." Човекът от земята започва да показва знанията си по астрономия, за разстоянието и естеството на звездите. Пазителят добавя:"Познат ни е и звездният свят. Бихме могли да разкажем тайни, за който вие още нищо не знаете." "Но аз се занимавах и с музика" - опитва се да се защити човекът. "Какво е земната музика? - чува се отговорът на небесния жител - Тук звучи такива музика! Ние всички сме потопени в тези висши звукови вълни. Но не може да ги чуе този, чието сърце не е акордирано за това небесно звучение." "А как може човек да стане годен, за да проникне в този надземен свят?" - пита тревожно дошлият. - Искате да кажете - забелязва надземният жител - как може човекът да стане годен да се издигне до съзнанието на най-високото си призвание? "Да" - Ангелът отговаря благо:"В сърцето на човека - вик, в сърцето на Бога - отклик." 3-ти Септември ОСВЕТЕНА ДУША Какво представлява душата според Библейското познание? По какво се различава от духа и тялото? Различаваме главно три категории прояви на човешката душевност: проявите на ума, изявите на чувствата и проявите на волята /енергия за дейност/. Умът и разумът са две сродни понятия. Много хора ги приемат като равнозначещи. А те са с различно съдържание. Това се вижда от самото им название. За едното понятие е казано "ум", а за другото, пред основата на думата "ум" е предпоставката "раз" - "разум". Умът - това е самият мисловен център, а разумът е "разумяването". Кои са проявите на ума? Богословът Симсън отговаря така: Много и разнообразни са проявите на ума. Една от тях може би е това, което философите наричат познание -тази способност на ума, която спира вниманието на човека върху предметите и пряко ги възприема като предмети и идеи, способността да се придобиват знания, да се възприемат факти и съотношения, разсъждания и заключения. Тук също принадлежи и паметта. Тази чудна способност, която възсъздава миналото и складира впечатленията на ума, за да бъдат те извор на радост или болка за нас. Друга проява на ума е въображението - способността, която пренебрегва разстоянията, придвижва далечнато по-близо до нас, населява пространството със създания от идеалния свят. И за живото въображение този свят изглежда така действителен, както фигурите, които вижда и усеща в реалната среда около него. Приятел на паметта е очакването, което гледа на бъдещето с увеличителното стъкло на въображението и се понася напред с крилете на надеждата. Според всичко това - пише Симсън- до кормилото на характера, като кормчия сред огнените пътища на душата, е разумът - способността да подреждаме, да сравняваме и заключваме, да чакаме наставления и да избираме начини и действия. Понякога хората наричат този кормчия "здрав разум" или "разсъдък". Но всеки човек притежава инякои "специални способности", които наричаме дарби, предразположения, наклонности - един е музикант, друг притежава дарба за живопис, скулптура, архитектура, друг е изобретател, писател, пътешественик, поет, артист... И понеже тази особена нагласа на ума понякога налага "ъгъла на виждане", приобщаването, дори определя пътя на един човешки живот, никак не е без значение как тези дарования ще бъдат употребявани от човека. От категорията на способностите зависи дали човекът на искуството ще бъде неубоздан гений на безлюбие и порок, или те ще бъдат употребени за неговото най-висше предзначение. Една привързаност от нисша категория към музика може да послужи за канал на чувственост или за извисяване. Една ярка способност за изявяване красотата и изяществото може да се превърне в подтик за себетруфене, разточителство, суетност.