13,14,15

13-Юли

В изкуството повече от всякъде другаде ще видим белезите, ще се срещнем със знаците, които изявяват "Човека от Назарет" - онова, което Той бе, което донесе и даде на човеците. Виждаме Го в благоговението на Рафаело и Микел Аджело, в едно от последните просветления на Леонардо да Винчи. Виждаме Го в картината на Шенбург "Разпятието на Христос", изложена в Дюселдорфската художествена галерия с надпис:"Това сторих за Тебе." Пред тази картина се спира и граф Цинцендорф не намира сили у себе си да продължи из галерията."Това сторих за Тебе..." Тези слова той отнася със себе си, размисля дни и нощи, докато идва час, когато връща мисълта си из изминалите години на своя живот, прави преоценка на ценностите, на онва, което е движило неговите мисли, чувства, действия. Дава си сметка за основата, на която до този ден е изграждал живота си, която слoвата под картината на Шенбург "Това сторих за тебе..." бяха сринали из основи." Това бе началото на моето обновление - обяснява по-късно графът. - Така започна то, от вглеждането ми в картината на Шенбург. Така аз срещнах Исус". Ще срещнем Исус когато прелистваме страницитe на "Изгубеният Рай" и "Намереният Рай" на Милтон. Когато разтворим "Възкрасение" на Толстой, "Престъпление и наказание" на Достоевски или "Камо грядеши"-"Kъде отиваш, Господи?- на Сенкевич, или "Жетварят" на Йовков, в молитвата на неверника философ Волтер, която той оставил заедно с философските си трудове на поколенията. Ще чуем за Исус когато слушаме музиката на Йохан Себастиян Бах, която видният руски пианист и музиколог Рубинщайн нарича "храм", или в мелодиите на Моцарт, за чиято музика, която се лее като неизчерпаем извор, същият Рубинщайн казва:"Вечна слънчева светлина в музиката, твоето име е Моцарт!" Ще видим Исус в архитектурата през вековете, в онези храмове, които са израз на благодарност, на признателност към Онзи, Който е направил свой храм едно чисто, обновено човешко сърце.

14-Юли
ЧОВЕШКИЯТ ДУХ

От най-дълбока древност до днес, след нашата епоха и докато съществува човеството се е говорило, говори се и ще се говори за безсмъртния човешки дух. Науката с всичките си дисциплини, философската мисъл през вековете, изкуството във всичките видове и родове музика, поезия, белетристика, драма, театър, живопис, склуптура, архитектура, пионерството във всичкитe му форми, материалният прогрес на човечеството-това не са ли изяви на безсмъртния човешки дух? През хилядолетията човешкият дух се е развивал в двете основни направления-духовната култура и материален прогрес. Опитът на вековете говори, че в живота на човечеството са оставили дълбоки и трайни следи онези епохи, когато е било постигано хармония между двете начала. Пренебрегвано ли е едното за сметка на другото, извисявало ли е ръст едното от тях, хората са живели в дисхармоничност, в сблъсъци, в борби и войни. Изграждали са материални ценности, а после сами са ги разрушавали. Духовното и материалното! Ето двете начала на живота, двете същности на човешкто битие. С тези две весла ладията на човечеството ще се придвижва напред. Има хора, които мислят, че много истини съществуват от момента, в който те са ги опознали. Затова понякога дребнави хора се отдават с жар и фанатизъм на някои идеи, принципи и догми и ги провеждат с озлобление. Но инцидентните огньове са мимолетни. Те горят буйно, понякога дори заслепяват. Могат да парализират времнно нашите чувства. Но такива "огньове" бързо угасват. Остава онова, което може спокойно да гори в светилника на нашия разум. Oстава вечното, истинното, непреходнато. То не трябва да се обяснява. То се чувствува. И когато разумът не може да го схване, скритите сили на човешката природа търсят неговата същност и интуитивната ни способност го намира. Вечното съществува от хиляди години, нов е само външният му вид, нови са човешките единици, които премат задачата да дирят скрития му смисъл.

15-Юли

"Зъбите на лъва могат ли да разкъсат истината?
Рогата на бика могат ли да спрат духа?
Затворите могат ли да оковат свободата?
Оръжията гърмят ли по-високо от разума и съвестта?"

Нищо не може да спре победоносния пристъп на Духа, защото той иде от вечността, носи със себе си вечността и отива към вечността!
Някога великият син на Франция Виктор Юго заяви в парламента:"Вие можете да премахнете свободата на печата, но преди да сторите това, ще трябва да се справите с още една сила-да премахнете Париж. А когато премахнете Париж, все пак ще ви остане още едно нещо, с което ще трябва да се справитетова е Франция! А когато премахнете Франция, вие ще се убедите, че още не сте постигнали всичко. Бъдещето не може да се спре. Затова размислете добре какво правите и измерете добре делото, което искате да започнете. Вие може да забраните изявата на свободната мисъл, но когато унищожите и последния вестник, ще остане все още нещо да унищожавате - нещо, което стои по-високо от всички поколения, нещо, което е написало всички книги, което е измислило всички изкуства, открило светове, нещо неуловимо като светлината и недостижимо като слънцето - нещо, което се нарича човешки дух!" Човешкият дух! ... духът на истината и свободата, духът на човеколюбието, на братските чувства, духът на възвишените пориви и чисти свети мисли - духът на Христос в човека!" Тук светът стои или пада!"