25,26.27 и 28 Юни

Главна

25-Юни Светлината! Чистота! Любовта! - говори на хората вече две хилядолетия -"Познатият" и все още "Непознатият" Галилеянин. И хилядолетният опит потвърждава Неговите слова. Заразни огнища не могат да виреят в души, разтворени за светлината на живота. Смелите идеи се раждат и прорастват в светлина. Недъзите не се лекуват с мехлеми, а със слънце т.е. светлина за душата, свелина за разума, светлина за сърцето. Светлина търси сърцето, за да даде някому топлинка. В светлината на разума волята набира енергии за деятелност. В светлина се ражда всеки нов ден. "Аз свелината дадох на света" - казва Исус за Себе Си. Чистота! Всяко лекуване започва с чистота - в стерилност на материалите, на медикаментите и ръцете. А нима не е необходима чистота на мислите, чистота на чувствата, чистота на погледа, чистота на сърцето? С чисти пориви и ясен поглед леко се крачи напред. А силата на любовта? Преди две хиляди години хората по света познаваха добре закона на отмъщението, познаваха бездните на омразата, но не и висините на любовта. Древният свят познаваше неумолимия закон нa осъжданието, но беше чужд за величието на опрощаването. Kакво се случи тогава? Исус от Hазарет възвести нови повели, които си проправихa път дълбоко в човешката душа, развълнуваха я, раздвижиха я, разтърсиха я и възвисиха. Пробудиха сърцето. В живота на гордия човек в епохата на междупланетните полети, кибернетиката и водородната бомба понятието "любов" така е принизено, така е пригодено към разбиранията на отделни хора, така е oсквернено, че едва ли не е загубило вече своята истинска значимост. А любовта е многостранно, сложно понятие, състовено от много изяви. Трудно е да се определи, да се дефинира какво значи да обичаш. Но едно си остава неоспоримо-че любовта е мощният двигател на човешкия живот, че първият белег за достойнството на човека е любовта, която нoси в себе си. И по размера, в който човекът изявява тази любов, многобройните форми инюанси, той е повече или по -малко истински достоен човек. Защото Сам "Бог е Любов". СЛОВОТО НА ИСУС И СОЦИАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ 26-и Юни Пpез историческото развитие на човечеството твърде малко се е говорело за "обикновените винтове или пружини" - т.е. обикновените хора, които изграждат ... От много преобразователи през вековете те са наричани "човешки множества", "масите", "народа", "живите нули в живота". Пратеникът на небето направи друго. Той насочи Своята огнена проповед към отречените люде, към "народа", към "живите нули" и чрез просвета и лично възродително влияние измъкна много от тях от тежкия мрак, в който живееха. Изведе ги от моралното тресавище и ги поведе по пътя на себе жертвения подвиг. "Върховната Единица" търсеше "нулите", а нулите - Единицата, Която осмисля всичко и дава стойност на нулевия знак. Един млад човек пише вдъхновено: "Богочовекът знаеше това, което много "всесилни реформатори" и днес още не искат да разберат-магията, всепобедната мощ, която е стаена в дълбините на отречените нули. И Той, Богочовекът, заработи не за едно малобройно християнство, не за едно малко " субективно небе" - вместилище на съсухрени идейно и нравствено хора, а за спасението и напредъка на човеците изобщо. Идете по целия свят и разнесете благата вест за спасение" - повели Той на учениците Си. А Сам започна Своята дейност за обнова и възраждане от обикновените хора:рибари, занаятчии, митари...- нулите, Защото само когато "нулите в живота" намерят своята ръководеща, спасителна Единци-Бога, ще се изтръгнат от властната прегръдка на нищетата и себеподценяването и ще сe превърнат в могъщ фактор на прогреса." 27-Юни Ели Гунел пише:"Хpистиянският социализъм не може да се резюмира чрез девиза на Св. Августин:"Бoг и душата, душата и Бог!" Това е само първият момент в реда на духовните ценности-основния, но цялата истина се изразява с думите на Исус:"Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се прибави." А това на съвременнен език е:На първо място е тоношението на душата към Бога, а "всичко останало" е цялото човечество. Там е "новата земя" с човешки общества от озарани души и възродени сърца, където ще владее правдата с нейните закони, институти, политически, социални и международни отношения. Душата не може да бъде глуха за социалните или интелектуалните грижи. В същност, когато душата има усещането, че се намира пред Бога, именно тогава човекът се чувствува солидарен с цялото човечество. Човекът може да стигне до Бога само заедно с братята си. Точно това означава първата и втората заповед на Христоc:"Да възлюбиш Господа, твоя Бог.." и " Да възлюбиш ближния като себе си." Оскар Уайлд в "Исус и социалния строй" добавя: "За Исус личността бе най-важното-душата, мислите, чувствата. Именно тя рисува "Преображение Господне" или "Исус в Гетсимания", тя гради катедрали, създава вълнуващи поеми, възстава против неправдите, нанавижда злото. За Христос най-важното е душата. "Какво ще спечели човекът, ако придобие целия свят, а изгуби душата си?" -това са Негови слова. Той търсеше душата, която се жртвува за истината и приема мъдростта. Исус работи, за да покаже пътя на истинското развитие и усъвършенствуване на личността. Кaкво проповядваше Той? Каза на човека:Ти имаш душа, развий я до крайния предел на възможностите си. Бъди това, за което си роден. Cъвършенството не се състои в натрупване на външни неща. То е вътре в тебе. В твоята душа се таят безценни съкровища, които никой не може да ти отнеме. Ти ще успееш да изградиш себе си не чрез това, което имаш, нe чрез това, което говориш, а чрез това, което си! Той каза на богатия младеж:Материалното богатство ти пречи да развиеш душата си. То ти е бреме. Пpодаай всичко, що имаш и го радзай на другите и тогава ела и Ме следвай." И известният английски писател-естет заключва: "Който желае да успореди пътя си с пътя на Исус, трябва да се труди да опознава себе си, да обръща поглед към себе си, да проследява пътя на мислите, чувствата, волята си, да разбира себе си и да бди над себе си!" В една драма на Бернард Шоу намираме словата, които имат белези на неговото лично признание: " След шестдесет години изследване на живота, аз се убедих, че ако човечеството желае да излезе от своята мистерия-друг, по-градивен път от този, който се открива в Христовото учение няма. Христос трябва да стане върховен Управник в съвременен и пpактически смисъл. Формалното християнство днес, не е действената, слънчева възродителна вяра, завeщана ни от Христос." 28-и Юни Получило е твърде голяма популярност твърдението на "полу-осведомените", че науката И Библейското знание са две отделни, взаимноизключващи се величини. Такава констатация означава, че не се разбира както същността на науката, така и естеството на Бога. В своите изследвания науката си поставя за задача да отговори на въпроса "как". Мъдрият учен никога не се одързостява да изследва "защо". Да откриеш истинската цел на живота и неговите вечни закони-това е личен въпрос. Аз мога да взема една епруветка и да събера сълзите на някое разкъсано сърце. Ученият може да ги изследва и да им съобощи химическия състав и физическите свойства на тези сълзи. Но той не може да ми отговори защо са пролети. Нежността и милостта, ревността и омразата, радостта и отчаянието, отмъщението и любовта принадлежат на един свят извън представите на чисто физическото, един свят, който ще трябва да изследваме, но не с епруветки, а с наблюдение, опит, установяване на причинността и така ще набираме знание и мъдрост. Не е правилно да се мисли, че науката е открила реалността, загадките на живота. Колкото по-задълбочено изследва, тя открива неизброими тайни и в света на безкрайно голямото, и в света на безкрайно малкото. Атомът и eлектронът ни изправят пред толкова изненади и странности, колкото планините, океаните и космическите простори. "Нима науката е разчистила джунглите на хаоса? - пита един млад човек - Тя само е откривала и открива съществуващи закони. "