22,23 и 24 юни

ГЛАВНА

По тясната пътека -Юни

УТРЕШНИЯ СВЯТ "Бъдещето на света и човека" - това е великата тема, въпрос, който извира от много дълбок извор. Спрял пред величествената катедрала в Кьолн, Х.Хайне казва: "Старите люде можеха да строят, понеже имаха догми, а ние -хората от нашето време, имаме само мнения. Само с мнения не се строят катедрали." Едва ли е много по-различна от времето на Хайне нашата съвременост. Хора от най-различни среди, с най-разноцветни социални и политически платформи стоят пред силуета на "новия свят", светът на бъдещето, който трябва да бъде построен, и дават най-чудновати съвети, внушения, предложения. Мнения... Мнения... Мнения... Същевременно в живота е доказана истината, че с едностранчиви възгледи не може да се построи нещо солидно и трайно. Животът е многолик и сложен и който и да е възглед, ако действува изолирано от другите, не може да строи успешно. Ще победи и ще остави трайни следи в историята онзи мироглед, който успее да внесе хармония между двете начала - духовното и материалното. С тези две весла ладията на човечеството ще се придвижва напред успешно. Как би изглеждал утрешния свят? Един бележит критик и писател пише:"В утрешния свят всички ресурси на всемира, заедно с атомната енергия, ще бъдат впрегнати за доброто на човека. Човекът ще бъде освобoдeн от робствотo на ежедневието. Машината ще работи вместо нас. Има само една мъчнотия в перспективата на това видение, и тя не e от материално естество. Въпросът е преди всичко да се приеме такава дълбоко-етична основа, която ще доведе човечеството решително и непоколебимо до системата за всеобщо ползуване на основните блага, до съзнание за премахване естеството на конфликтите. И тук ще бъде потребно едно решение от духовен порядък, което ще се съгласи да разгледа човешкото съществуване като задача от нравствено естество.Писателят есеист В.В. добавя:"Тайната на живота не е в пространствените, количествeнитe притежения. Човек не става по-умен, нито по-щастлив, нито по-добър, че има десет стола в къщи, вместо пет. Тайната на живота е да докоснеш сърцето, да отидеш в дълбина, да стигнеш до познанието, че щастието не се състои в това "да имаш", а "да бъдеш". 23-Юни Къде води това "да бъдеш"? Естествено, до нравствените принципи. А къде да се търсят тези възвишени принципи? Друг един писател Г.Т. отговаря:"Има едно кътче в човека, което остава незасегнато от преходните ценности на живота, чисто от страстите на епохата и неподкупно от блясъка на многоликите измами. Нижат се епохи, идват и се въздигат царства, човечеството минава от мотиката към машината, от керваните към самолета, но това малко кътче си остава неизменно и вечно. Ще се променя обществената обстановка, ще се променя и нашия живот, но това живо пламъче у нас ще свети незасегнато и вечно." Споделените мисли добиват по-голяма яснота от една случка, станала със същия автор. Той споделя:"В провициален град посетих работилницата на майстор на цигулки. Попитах го: "Техниката няма ли и теб да задуши? няма ли да започне масово производство на тези музикални инструменти?" Майсторът усмихнат отговори:"Всичко може да направи техниката, но не ще може да постави "душицата на цигулката". Има вътре една клечица, която трябва да се постави с ръка. Никаква машина не може да направи това. "Значи, цигулката си има "душа", така ли? "Така е!"- отговори майсторът. Щом е така, тогава светът е спасен! Щом има "нещо" в този свят, което трябва да се направи с жива сила/с творческа ръка/, тогава няма опастност. Да гърмят машините, да бумтят язовирите, да трещят генераторите! Има "нещо", което ще спаси човечеството- "душицата", онова свято кътче у човека... И разказващият заключва: Излязох от работилницата и си мисля за конференциите. Конференциите, конференции... - все за даброто на човека. Но дали светът не ще спести една конференция на майките и децата, които ще повдигат очи "нагоре" и призовавайки неповикания досега Велик пpедседател на Президиума, ще прошепнат: "Отче наш..." Защото, без Христовия дух в живота ни, човечеството ще продължава да се валя в собствената си кръв." ЕВАНГЕЛСКОТО ПОЗНАНИЕ КАТО ГРАДИВНА СИЛА 24-Юни Всичко живее: от малката мушица, чието съществуване е само един ден, до царствения орел, горската тревица, брезата, вековният дъб, детето, старецът ... А защо хората не ценят живота? Един общественик отговаря: " Защото все още не сме се научили как трябва да живеем. Още не сме разбрали, че живее само този, чийто живот има стойност. " Някои хора биват забравяни още след второто поколение. Споменът за други проживява по-дълго. А има люде, за които са отредени столетия. Защо? Жан Жак Русо пита настоятелно:"Къде е ключът към прогреса и надеждата на бъдещето? Къде да го търсим? В коя наука?" Ромен Ролан отговаря:"Първата наука в света е науката да живееш така, че да вършиш по възможност най-малко зло и най-много добро. " А как ще стане това? -питат милионите хора по света. Кoе учение, коя академия, кой институт може да обучи люде, които да вършат най-малко зло и най-много добро? Ето, ние хората се трудим зa нещо по-добро, по-чисто , по-светло, по-възвишено. Борим се в лютите борби на жвота, често падаме окървавени по пътя на нашето израстване като личности, раните в душите ни кървят... Хирургът ще изреже тумора в плътта ни, а кой ще лeкува болестите на душата? Средствата на медицинската наука не помагат там, антибиотиците не дeйствуват. Как ще се изреже туморът на злобата в тъканта на душата? Как ще се отстрани гангрената на себичността или язвата на притворството и фалша? А това са все гнезда, загнояли гнезда в душата на човека. Понесени от ентусиазма на благородни идеи, можем ли да крачим бодро във вeличавия поход за осъществяването им, ако носим "заразни огнища"?