19, 20 и 21 Юни

19-ти Юни

Кое дава истинската стойнст на човека? Дали това е така нареченият "биологичен човек" - този, който се храни, спи, работи ... И като физико-химическо-вегатативна същност човекът е нещо достойно за удивление, но това не е истинския човек? Казахме вече, че човекът е мислещо същество. Ценна е мисловната способност у него, но по-ценна е насоката на неговата мисъл. Човекът е способен да чувствува. Той може да изживява високи, благородни чувства към себеподобните, към всичко в живота. Но винаги ли човекът е изпълнен с добри чувства? Егоизмът, алчността, порочността също така издигат човека над животинското усещане, но ценни ли са те? Творческата способност у нас е нещо изключително. Човекът твори и това засилва съзнанието за собствената му ценност. Но културните придобивки не всякога служат за добро. Човекът има воля! Той може да приеме, или отхвърли нещо, да направи, ли да не направи, да тръгне по този, ли по онзи път в живота си... Обаче "злата воля" не е рядко явление. Ценна е нашата волева способност, но само волята за добро. Къде тогава трябва да търсим истинската стойност на човека? Според Библиейското познание - никъде в изброените способности поотделно. Тя е в онова живо начало, което обединява всички тези способности и им дава насока. Това е душата, човешката душа! Тя е, която прави от слабия, незначителен и понякога безличен човек горд откривател, смел изследовател, просветен служител на истината, светлината, любовта. Но над всичко прави от човека личност, човек-син на Бога. Душата на човека... Тя е открито око към един непознат надземен свят. Тя е ухото, което долавя гласа на Всевечната воля за правда и човечност. Душата не само вижда и познава творенията на Божествената воля, но и изживява величието и красотата, духовността на природата. Душата у човека търси Духа на Бога, Който действува във всемира и се стреми да влезе в общение с Него. На нея Този Дух се открива. Чрез ума и сърцето душата разбира вечните закони на Бога. Тя се стреми към Бога, тя Го търси. Душата се моли... Тя стене пред чуждите болки, нейни са воплите на страдащата обич, тя води към жертвен подвиг в името на правото, на доброто, в името на любовта.

20-Юни

Душата на човека е съсредоточие на мислещия, чувствения и волевия свят у нас.
Тя е обединителното звено на всички способности у човека, затова и езикът на душата е най-разбираемият. "Когато душите заговарят, людете са близо до истината." Ето защо истинската стойност на човека се крие в неговата душевност. Над душата трябва зорко да се бди, защото животът на душата е животът на нашата цялостна личност.
Затова и нашият небесен Учител и Спасител каза на тези ,коит оскоро щяха да видят Неговите земни страдания,Неговата Гетсимания, Неговата Голгота:"Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а загуби душата си?" "Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене, той ще я спаси".
Какви странни слова! Няма ли да се уплашат Неговите ученици? Няма ли да се разколебае тяхната вяра? Ще Го следват ли, ще Го търсят ли и тогава, когато Той няма да е вече с тяло между тях? Няма да е леко. "Пазете душата си." - така говори чрез словото Си и днес Същият, Който е бил, е, и ще пребъде. Говори на всички, които Го следват:"Пазете душата си. Загубите ли душата си, загубили сте всичко!"

21- Юни

В бикновения всекидневен живот тези, които жертвуват "нещо", които се отричат от нещо, изглежда като че губят. Не! Те само преодоляват самолюбието си, надвиват себичността, гордостта си, своето малко "аз".
А именно това, според думите на Христос, е "придобиване на истинския живот". "Защото, който иска да спаси душата си, ще я загуби."
А това на понятен език значи - човекът, като образ и подобие на Бога, трябва да се стреми във все по-голяма пълнота да изявява Божия образ у себе си. Великият Сърцеведец знаеше как човеците алчно протягат ръце да заграбват повече материални блага и някои успяват ... От гледище на личните дребни сметки и интереси себичният човек е придобил "нещо" от света - име, обезпеченост, власт. Но от гледище на върховните закони на живота неговата загуба е очeвидна. Придобитото/времнното/ е обсебило и погълнало истинските ценности. Не е ли това много скъпа цена? Не сме ли платили много скъпо нашата известност, нашата материална обезпеченост, нашата вила или лека кола? Човекът не е ли загубил твърде много? А би могъл да не загуби, ако разбере дълбокото съдържание на понятието "име". Тогава би разбрал, че чистото иде от цеността на душата.
Съвременният човек може да се изправи пред своя век богат със знания във всички страни на живота, с изключителни материални постижения, с бляскава култура. Да, ние днес можем да се гордеем с ткова, но и с много мъка трябва да изречем:"Каква полза от всичко?"
Защото върху яркия фон на съвременната цивилизация и прогрес неизбежно ще се открои човешкото страдание. Колко огнища на война горят по снагата на нашата земя? Колко ненавист и озлобление таят зад привидните си добри отношения и общества, и народи, и отделни хора? Вярват ли си днес хората по света едни други? Обичат ли се? Помагат ли си без користна умисъл?
Съвременният човек може да се гордее със своя век, богат на знания, космически полети, изкуство, но с много мъка трябва да повтори думите на Христос, след като ги е проверил в собствения си живот:"Каква полза за човека ако спечели целия свят, а загуби душата си?"
Защото именно тя, човешката душа, дава истинската стойност на човека. Останалото у него е купчина пръст, системи от органи и функции, което може да се изрази чрез физически и химико-биологични формули. "Когато душата ръководи - пише Тайлор - тя се грижи разумно за своя другар - тялото. Но ако тялото започне да приписва закони, като се подчинява на своите желания, затъмняващи разума и волята, тогава човекът е злочест глупец." Ако душата не управлява, тя се подчинява. Тя трябва или да води, или да бъде робиня. Исус знаеше всичко това, затова каза на учениците Си от всички времена:"Каква полза за човека, ако спечели целия свят, а загуби душата си?" Какво сме спечелили, ако сме загубили онова, чрез което човекът е личност - син или дъщери на Бога, онова, което определя истинската стойност на човека?
Силен е онзи, който може сред шума и тревожните сигнали на живота да беседва със своята душа. Тогава човекът се прониква от нейното величие и сам става велик. Стефан Цвайг предупреждава: "Преди да може да чуе своята душа, човекът трябва да осъзнае нейното присъствие."