10, 11 и 12-ти Юни

10, 11 и 12-ти Юни

10-ти Юни

Христос умря на кръста. Фарисеите ликуваха. Но едва-що бяха се поздравили с победата и ето че странна вест, противна на всички научни закони, неприемливо за човешкия ум се разнесе из Ерусалим:"Той възкръсна! Той живее. Учениците Му Го видели". Ето ги събрани при заключени врати "поради страх от юдеите"/Йоан/.
И когато те споделят мисли във връзка със слуховете и това ,което им бе съобщила Мария в раннто неделно утро, ето че Исус застава сред тях и казва:"Мир вам."
Как влезе той? Или.. как излезе из гроба? Дали учениците можаха да разберат, че възкръсналият Исус, макар че имаше физическо тяло на земята, не бе подвластен на физическите ограничения? Ето Той, Христос, се явява на Петър, на двамата ученици по пътя за Емаус. Апостол Павел съобщава на коринтяните:"После се яви и на него..." Яви се при Тивериедското езеро на учениците, които ловеха риба. Той беше там, на пясъка ... А когато няколко седмици по-късно Христос се откъсна от учениците си и се разтопява в светлината /защото Той Сам е светлина/, Той не си отива окончателно. Присъствието на възкръсналия Исус Христос трае още. Неговото "разтапяне в светлината" не го е прекъснало.
И колко величаво звучат думите на известния по цял свят учен Фарадей:"Гробът не е всичко - нито е цел... Има възкресение!"
"Всичко не свършва до гроба. Това, което следва след смъртта, ще поправи дисхармонията на онова, което е било тук, на земята".
Жан Жак Русо "Умира всичко, само духът не гасне".
Кирил Христов "Христос възкръсна! Животът победи тлението. Христовото Царство получи ново величаво откровение." Т.Д. "Ако не успеем да разберем с разума си /вечността, безсмъртието/, тогава ще трябва да положим надеждата си на някое откровение, на някое обещание..." Платон. Някое откровение, някое обещание. Какво величаво прозрение на древния елински философ! Човечеството има това откровение - Христовото възкресение, и това обещание:"Понеже Аз живея, и вие ще живеете". "Яслата" даде на човеците светлината на върховната истина за живота. "Кръстът" изяви любовта. "Празният гроб" - утвърди живота, вечният всепобеден живот! затова мъдрецът възторжено реди:"Ще напусна този живот както се освобождава временна хижа, а не постоянно обитаван дом. Защото така е отредено - този живот да е като кратко пътешествие. О, славен ден, в който и аз ще напусна този живот на грижи и страдания, за да се присъединя към обществото на духовете!"

11-ти Юни
ЧОВЕКА
и смисъла на неговия живот
"Що е човекът, та да го помниш?
А Ти Си го направил само малко по-долен
от ангелите и със слава и чест си го увенчал. Поставил си го господар над делата на ръцете Си, всичко си подчинил под нозете му..."/Пс.8:4-6/

Човекът се ражда, живее, бори се, гради, достига върхове, руши, умира... Но що е човекът? А каква е неговата същност? Какво е той? И тук, същият този човек, който със своя разум овладява природните стихии, впрегнал е в работа парата, горивните масла, атомната енергия, човекът, който пътува в комфортни гиганти по океанските вълни, изследва дълбините, изчислява разстоянията и пътя на звездите, човекът, който достига далечни планети, но и само в няколко мига превръща в пепелища хилядолетните паметници и китни поселища, същият този човек, изправен пред огнените проблеми на своя живот - толкова малко знае за себе си. А проблемът за човека е интересувал хората през всички векове. Великите мъдреци на древна Елада навлизаха упорито в пределите на този проблем, но техният живот приключваше и Сократ завеща на бъдните човеци да познаят себе си. Вековете се изнизват, ала хората безпомощно се питат:"Какво съм аз?" Какво ще стане с мене?" Не знаят и обикновените хора, не знаят и мъдрите. И се лутат като в мъгла. И отново отминават столетия.
"Кажете ми що е човекът?" - пита немският поет Х.Хайне. И сам отговаря:"Шептят си вълните вечната песен, вятърът вее, облаци се носят, блещукат си звездите, а един безумец чака отговор." Проблемът за смисъла на човешкия живот стои в основата на битието. Но нито древните хора, нито великите творци на Ренесанса успяха да намерят неговото разрешение.
Нашето съвремие също не е отговорило на въпроса за човека, мака че и анатомията, и физиологията, психологията, социологията, етиката поставят човека централен обект на своите изследвания. Но не трябва да се разбира, че хората не са се трудили да отговорят на въпроса за човека и какво е той. Всички научни, социологически, политически, философски учения дават свои отговори. Ето някои от тях:Материалистическите учения, които не приемат, че животът изобщо и човекът в частност са дело на един висш разум, на една творческа сила извън нас, при всичките им разновидности са единни в твърденията си, че човекът е една по-висша степен на организирана материя. Основна същност на живота е материята. Тя е първична и вечна. Цялото многообразие във вселенета е само развитие на материята. Тя има своите вечни и непроменливи закони. Проблемът за смисъла на човешкия живот се стои в основата на битието. Но нито древните хора ,нито великите творци на Ренесанса успяха да намерят неговото разрешение:Идеалистическите учения също във всичките си разновидности, твърдят, че във всемира съществува само дух/съзнание, мисъл/. Материята, ако изобщо тя съществува, е напълно зависима от съзнанието. За привържениците на идеалистичното мировъзрение, цвят, форма, красота и т.н. са само идеи, които съществуват в съзнанието на човека - а това е отричане на материята. И Христос има своя отговор - словото на Назарянина се явява като обобщаваща, синтезираща сила. Човекът, според Библейското познание, е син на два свята - има тяло от материя, но е надарен с безсмъртен дух. Благодарание на това, заедно с първичните нисши инстинкти и страсти, у него има и благородни, възвишени стремежи. Човекът е "вселена във вселената", микротеос - малък бог. "Ти Си го направил малко по-долен от ангелите". А Исус казва:"Вие сте от висок род... Вие сте синове на Всевишния". И затова Бог е увенчал човека "със слава и чест. Поставил го е господар на делата на ръцете Си, всичко е подчинил под нозете му"/Пс.8/.

12-ти Юни

"Защо живеем" - питали са, питат се и ще се питат хората през столетията. И разсъждават: Всяка отделна постъпка на човека не е безсмислена, не е произволна, а има строго определена цел. Всяко наше действие е лишено от случайност, има направление, цел... някакъв смисъл. Тогава може ли човешкият живот да няма някакъв смисъл? Нашият живот не може да бъде сбор от безотговорни прояви и действия, които нямат никаква цел. И когато хората през епохите са достигнали/по пътя на здравто логическо мислене/ до идеята, че човешкият живот трябва да има някакъв смисъл, раждал се е въпросът:Кой е най-достойният, върховният смисъл на едно човешко съществувание?
Не случайно Пушкин пита:"...живот, защо си ми даден?" А Толстой бе изправен пред дилемата - или да намери смисъл на живота си и да живее, или да свърши с един живот без смисъл. Човекът от нашето съвремие също не може, няма право да игнорира въпроса "Защо живея?" И с тази огнена въпросителна в ума, в душата си, той се отправя към пределите на науката. Но разбира, че науката в своите изследвания, си поставя задачата да отговори на въпроса "как" /как е направено това, как е станало това и онова.../. Науката не отговаря на въпроса "Защо?"
А хората питат "Защо живея?" Тогава човекът се отправя към философската мисъл, разгръща страниците на философските трудове. Още в дълбока древност мъдрецът Соломон отговаря на въпроса за най-високия смисъл на един човешки живот:"Суета на суетите, всичко е суета и гонене на вятър".
Друг мъдрец от древността, видял много неща под слънцето, намира, че целта на човешкия живот трябва да бъдат насладите. Сакия Муни/Буда/ от 8в. пр.х. завършва мъдростта си:"Да живееш със съзнанието за неизбежността на страданията, старостта и смъртта е невъзможно. Трябва да се освободиш от живота и да потънеш в Нирвана, т.е. в небитие." Сократ виждаше смисъла на човешкия живот в придобиването на повече и повече знания. Английските философи Иентам и Мил препоръчват на човека да живее за лична полза. Огюст Конт предлага някакъв неопределен, неясен алтруизъм. Ницше призовава към изграждане на "свръх-човека". Грандиозният опит на Кант да изгради човешкия живот върху построенията на критическия разум стига до извода, че смисълът на живота е в изпълнението на нравствения закон. Философията дава много отговори на въпроса за смисъла на човешкия живот, но отговори противоречиви, взаимно изключващи се, които следователно не могат да претендират за всеобща валидност.