7, 8 и 9-ти Юни

По тясната пътека - Юни

7-ми Юни Животът не започва с раждането, нито завършва със смъртта. Животът е вечен процес, вечен прогрес. Ние сме повече от тази видима форма - физическия ни човек. Истинският човек у нас е нашият вътрешен - духът. Ние сме Дух от всевечния Дух. Ние сме разгънат израз на безконечния живот. Затова, когато хората умират по плът, те не престават да живят /да съществуват/. Те само отминават от човешкия поглед. Ние идем от вечността, носим в себе си вечността /от Духа на Бога/ и отиваме към вечността /при Бога/. Нашият живот на земята е пътуване "нагоре" и все нагоре! През слънчевите върхове на истината, правдата, мъдростта, любовта ние пътуваме към истинската ни родина - вечността. "Вие сте синове на Всевишния. Вие сте от висок род царско свещенство". Но още е казано:"Бъдете съвършени, както е съвършен небеният ви Отец". Това съвършенство чевекът не може до постигне в краткия си земен живот. Има вечност! Някои хора ще възразят: Това са размисли и заключения, изградени върху Библейски текстове. Може ли тази вяра за живот след гроба да бъде научно обяснена? Под закрилата на коя научна дисциплина биха могли да се намерят достатъчно данни за построяване на научна основа? Нека отидем при научното познание с въпроса за безсмъртността на човешката душа, при биолозите, които са посветили живота си на анатомията - научна дисциплина, която изучава произхода на човека, самия човек. Има ли безсмъртие на човешката душа? - питаме тези представители на научната мисъл. Те ще ни разкажат в подробности за трагедията на смъртта, за устройството на човешкото тяло, за системите органи и техните функции, но не могат да дадат ясен и конкретен отговор на нашия въпрос. Колко честни и откровени са думите на един обективен и честен учен като д-р Асен Златаров:"Проблемът за същността на съзнанието и какво става с него при смъртта, не е проблем на биологията". Науката не е в състояние да докаже съществуването отдвъд гроба. А има във всемира реалности, неосезаеми за човешките сетива. Има толкова "духовни чудеса", които не могат да бъдат обяснени или проверени чрез методите на науката, има интуитивно познание, има духовни прозрения, откровения ... Колко добре е изразила това Елла Х. Уилкокс чрез езика на литературното слово:"Колкото по-дълго живея и колкото повече изучавам борбата на хората за по-възвишен живот, толкова по-дълбоко се убеждавам в истината, че вселената почива върху любовта - една любов толкова безкрайна, широка и дълбока... Човеците са я нарекли - Бог! И няма живо същество във вселената, няма нищо сътворено от светлина и сила, в сърцевината на което да не се намира разтворена поне една блестяща капка от величавия извор на любовта - една блестяща капка, която ще живее вечно!" 8-ми Юни Щом науката не може да ни обясни проблема за същността на човешкото съзнание и какво става с него при смъртта, тогава да потърсим ли струята на вечността в нашата действителност, при хората на философската мисъл? И ето как са отговорили някои от тях:Ако животът след гроба, като реалност, не съществува, това съкровено желание в човешкото сърце не би пуснало дълбоки корени у нас. Абсурдното е да се мисли, че желанието от само себе си е толкова стихиен стимул, че да създаде своя обект. Все едно да приемем, че желанието за храна, колкото и силно да е то, може да създаде храна. Други философи ни довеждат до идеята за целенасочеността. Всеки обект във всемира е създаден с определена цел, назависимо от това дали ни е известна, или не. Сложният апарат, с който е екипирана пчелата, е за изработването на нектарен мед. Крилата на птицата й помагат да лети свобдно. Предназначението на ухото е да приема звуците, да чува музика. Всяка проява на живота носи отпечатък на известна цел. А човешката душа е единственият "апарат", който разкрива тези признаци на целенасоченост в света и ги интерпретира. Този сложен, странен "психически апарат", който разкрива тези признаци на целенасоченост в света и ги интерпретира. Този сложен, странен "психически апарат", който ракрива целесъобразността на всемира, носи в себе си идеята за безсмъртието - целта на съзнателния човешки живот. Колко правдиви и внушителни са безсмъртните слова на Виктор Юго, откъснали се от дълбината на душата му, дошли от опита на седемдасетте му години. Той ги изрича на седемдесетия си рожден ден:"Зловеща зима е над главата ми, но вечна пролет е в душата ми. Колкото по-близо е краят, все по-ясно гърми в душата ми вечната симфония на всемира, която ме зове към себе си." Тази интуитивна звезда на безсмъртието грее във всяка душа /повече или по-малко/, но необходимо бе да я изрази един гигант на мисълта от ръста на Виктор Юго. Всички доказателства за реалността на безсмъртния живот са централизирани около нравствения опит на индивида. Защото тя - личността - вътрешният човек у нас е неразрушим от смъртта. Личността копнее за безсмъртен живот. Личността /душевността/ на човека носи в себе си стаените сили на безсмъртен живот. Ето как разработва идеята за безсмъртнието известния философ Кант:"Душата носи в себе си всички възможности, небоходими за осъщестяване на върховното благо и за усъвършенствуване на добродетелите." И той достига до дълбокото прозрение, което е изразил така: "Струва ми се несъстоятелно да се поддържа, че душата, която се стреми към реализирането на възвишения идеал и расте в унисон с този идеал, може да бъде унищожена и загубена. Самият нравствен живот на индивида предполага продължание на живата личност във вечността." 9-ти Юни В областта на логиката съществуват убедителни доводи за безсмъртието. В психологията се посочват две възможности, относно зависимостта на душата и тялото. Първата, че душата/умът/ е еманация на тялото, т.е. нещо, което тялото произвежда. При това твърдение трябва да се приеме, че при разлагане на тялото душата изчезва. Втората зависимост, посочена в психологията е, че душата се изразява чрез тялото. Как тялото изразява душата? Да си послужим с образната реч. Ето композиторът-пианист. Той свири. Пианатото не създава музиката. Музиката е в музиканта-композитор, който само си служи с музикалния инструмент, за да изрази това, което е душата му. Пианото, поради някаква повреда, може да откаже да работи. Пианистът ще потърси друг инструмент. Разрушението на пианото /тялото/ не значи, че пианистът /духът, душата/ е унищожен. Д-р Уйлям Джеймс отдавна заяви, че нервната система не продуцира, а само изразява душата. Смъртта разрушава нашия настоящ механтизъм за изразяване /тялото/, но тя не докосва живия дух. Духът намира друг нематериален инструмент/други форми, друго материално тяло/ в един живот, който е вечен. Човеците, дори и най-примитивните, изявяват едно инстиктивно желание да постигнат безсмъртие. Американските индианци заравяли умрелите си в гробове с отвори ... Древните египтяни балсамирали телата на умрелите. Фактът, че не знаем какъв ще бъде животът ни след гроба, не е убедителен аргумент против него. Щом Творческият вездесъщ Дух е създал този живот, защо да не е създал и живот, който не се вижда? Ако имаме такива възможности тук, защо да не бъдат извикани всичките сили, които са вложени в безсмъртната душа, там? Възкресението е закон неотклоним, както е неотклоним законът на гравитацията и плаването на телата. Сигнали от света, който не се вижда, не проблясват ли и във вдъхновяващото ухание на пролетта? В мъчно изследваната и трансформация на естеството /от пашкула - гроб/, където лежи гъсеницата, изхвръква ли пъстроцветна пеперуда? При посещението си на едно швейцарско гробище младият учен Фарадей видял върху каменен кръст, каквида, току-що изпразнена от излетялата пеперуда. Седнал върху оградата на гроба в дълбок размисъл и изразил мислите си гласно:"Гробът не е всичко - нито е цел на човешкия живот. Има възкресение."