4, 5 и 6-ти Юни

Главна

4-ти Юни Друга истина, която откриваме след задълбочен размисъл за смъртта е, че тя има очистителна сила. Каква дълбока житейска правда присъствува в тези слова! Защото мислим ли по-често за смъртта, този размисъл наистина освобождава човешкото сърце /разтворило се за Бога/. От всеки страх и от всичко онова, което би изпълнило кратките съдбоносни мигове от нашия живот с недостойно съдържание. Мисълта за смъртта не само пречиства и освобождава, но и извежда човека на по-висок и светъл друм, на ведри простори и слънце - онази топла, чиста и благодатна среда, където душата общува с небето. "Смъртта да ви бъде учител!" е казал св. Августин. Защото всеки, който е отправил поглед към "този учител" на живота и се вслушва в неговия възпитателен урок, няма да пропилее дните си бездейно и в разпътство. И понеже смъртта ни учи да ценим живота, да разбираме неговия дълбок и висок смисъл, за да надхвърлим границите на временното и да се потопим във вечното, тя - смъртта, не може да бъде завършек и край на този живот. Смъртта не може да бъде бездна, в която всичко потъва и изчезва. Смъртта е край и начало едновременно! Тя счупва черупката на живота, но не го унищожава. Тя счупва само черупката на живота, но не го унищожава. Смъртта само разбива веригите на живота като тяло, но не унищожава неговата ядка/същност/. Исус Христос със своя Божествен авторитет потвърди истиността навярата във вечния живот. Той каза:"Аз Съм възкресението и живота, който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее. И всеки, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века."/Йоан 11:25-26/ И още:"Който пие от водата, която Аз ще му дам, той няма да ожаднее до века, но водата, която му дам, ще стане в него извор на вода, която извира живот вечен"/Йоан 4:14/ Така призоваваше някога Исус човеците и им даваше "жива вяра", която ги понасяше върху вълните и ги потапяше в непресушимите потоци на вечния живот. Но имаше някога, имало е и има хора, които оспорват, осмиват или пренебрегват тази вяра. Така са се оформили двата основни възгледа в живота - вяра и неверие. Ние, хората, които вярваме във великата възродителна сила на Христовата блага вест за живота и човека, ако сме наистина Христови, а не само християни по име, трябва да сме съгласували у нас това, което сам Христос ни е казал, това, което вековете са ни завещали, това, което човекът винаги е носил в дълбините на своето битие с копнежа по безсмъртен живот, потвърден и от словата на небесния ни Учител, Който с Божествена мъдрост възвести на човечеството, че след смъртта има възкресение и Сам Той възкръсна. 5-ти Юни Трета основна истина, която научаваме когато сериозно и вглъбено размисляме за смъртта е, че от това дали вярваме, или не вярваме в живот след гроба - с различно съдържание би се изпълнил и нашият земен живот. Щом смъртта за нас е краят на нашето съществувание, ще се стремим да оползотворим всеки миг от живота:ще протягаме алчно ръце към повече и повече блага, ще удовлетворяваме необузданите повици на нашата плът, ще се стремим да постигаме нашите цели без да щадим другите, ще стъпкваме воли, ще погазваме човешкото достойнство без да трепне нищо в сърцето ни. Всичко трябва да служи на моята цел. Аз, човекът, съм всичко. Над мен не съществува друга сила! Природата? Няма такова нещо. Моята воля е единствената и последна справедливост!Но ако аз приемам с вяра думите на Хрисотс:"Понеже Аз живея, и вие ще живеете" и "Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре во веки", аз ще се стремя да изпълня малкото дни на своя живот с правда, с дела на милост и любов към човеците мои братя, защото зная повелите на моя небесен Учител на любовта, на моя жив Бог. Аз съм Негов син или дъщеря, наследник на всичко, което е Той и сънаследник с Христос. И когато в молитвено общение се свържа с този могъщ всемирен център, когато се разтвора за Неговия Божествен Дух и се вслушам в тишината - ще чуя Неговия глас в сърцето си, който ми говори Не скърби. В сърцето ти кърви жива рана от раздялата с близък, свиден човек, но ти укрепи светлата надежда у себе си, че смъртта е само един буреносен облак, от който излиза благодатен дъжд. Тя е огън, през който преминава човешката душа, за да се пречисти и стане годна за по-съвършен живот. Не се плаши. Смъртта е вечерно здрачаване и нощен мрак, след който идва изгревът на утринното слънце - идва ново разсъмване. 6-ти Юни След като сърцето престане да тупти и да твори, какво става с животът? Какво става с нашата духовна личност - тази динамична стихия? Къде отива онова у нас , което твори ,скърби и се радва, което възсиява със светлината, трепти във възторзи, какво става с това, което копнее ,което търси Бога? Когато такива въпроси започнат да се плискат в бреговете на нашето съзнание, един вътрешен глас по думите на нашия поет Кирил Христов ни нашепва:"Умира всичко, само дух не гасне." На твърденията, че смъртта е край на всичко - пише един философ -богослов - духът отговаря ::За Духа няма край! Когато измервам вселената и стигам до някаква преграда, аз зная, че тя не е краят. Отсамната страна на един предел доказва, че преградата има и отвъдна страна. А това, което намирам във вселената, аз го намирам и в себе си, понеже съм част от вселената - вселена във вселената. Ако допуснем, че вселената има граници, че тези граници са нещо като стени, зад които не съществува нищо, разумът и здравата логика отговарят - една стена има отсамна и отвъдна страна, един предел има простор отсам и отвъд. Където и да се намира границата на вселената, зад нея се простира друга вселена. Следователно вселената е безгранична. По този път на размисъл трябва да вървим и когато спрем до гроба. Гробът е само някакъв белег в безконечността и нищо повече. Човешкият живот, където и да бъде пренесн, ще продължава да се развива. Всичко, което съществува в реалния свят, изпълнява някаква функция - задача, необходима за всемирния живот и не може да липсва, както не може да липсва някаква част от една машина, за да може машината да действува нормално и полезно. Всеки живот е част от колективния всемирен живот. Сборът от сили, стихии, същества образува всевечната цялост. Земният живот е ограничен между раждане и умиране. Раждаето не е отрицание на живота. Как умирането тогава би могло да бъде отрицание? Раждането доказва безграничното творческо могъщество във вселената. Как смъртта би била доказателство за всепогълъщащата разрушителна сила? Идеята за съвършенство е неотделима от идеята за вечност. Духовното съвършенство е Божественото начало у човека. А Божественото не може да бъде тленно. Може ли да се изгуби във вселената онзи, който носи вселената във себе си? Това, което е пред гроба, се изучава, онова, което е отвъд гроба, се чувствува. Само любовта може да въздигне, да възвиси нашия дух до пълно разбиране на безконечното. Навикнете да пренасяте мислите си отдъв този предел, който наричаме гробовен праг, повярвайте в надматериалния свят, обикнете вечността и вие ще почувствувате тяхната реалност. Как би било възможно това кратко произшествие - смъртта, което трае само няколко минути или секунди, да рузруши и унищожи любовта - основната същност на Бога? Отрежете ми едната ръка, след това другата - аз продължавам да чувствувам своето "аз". То не изчезва. Отрежете единия, после другия ми крак - аз продължавам да чувствувам своето "аз" в пълнота. Дори когато ми отнемете половината от моята плът, аз усещам своето "аз" в пълнота. Защо да не бъде така и когато ми се отнеме и цялата плът? Ако душата продължава мощно да сияе в половината тяло, не е ли явно, че никакви изменения не са в състояние да причинят нейното унищожение. Къде отиваме след гроба - не можем точно и ясно да определим. Как ще продължим и отвъд гроба нашето духвно развитие, едва започнало в земния свят - не знаем. Но има едно уверение, могъщо, здраво и разумно и то е:духовен завършек, като последна фаза на духовно битие, не съществува. Всички съставки на всемира, материални и духовни, са необходими за цялостния всемирен живот и затова са създадени. Нищо не се губи. И всяко съществуване поради това, че е съществуване, е равносилно на безсмъртие. Смъртта е един от многобройните изрази на живота. Не може да се приеме, че смъртта има власт над творението. Само творческата мощ може да упражни власт над това ,което е създала. Навред се развиват, светлеят, работят сили, стихии и същества. Навред има движение и всяко движение ражда преобразования. Животът тържествува! Развитието на духа е свръх пространствено и извън времето. Доброто, красивото, правдивото - това са редът, хармонията, силата, енергията, които царуват във вселената и са в основата на всяко битие. Над тях смъртта няма власт!