29 и 30 Юни

29 и 30 Юни

29-ти Юни

Анаксимен учел, че земята има форма на маса, Лефций, че земята прилича на барабан, Пиндар, че е подпря на нагреди. Други твърдят, че земята стои на главата на Атлас или на гърба на голяма костенурка, която се движи и по земната повърхност се появяват трусове. Платон, Аристотел и Питагор поддържали, че земята е живо същество и когато се вълнува, изригват вулкани. Телескопът, спектроскопът и компасът са разбили всички тези учения. Пет хиляди години преди Христофор Колумб Библията заявява: "Той окачва земята на нищо."/Йов 26:7/ "Той седи над кръга на земята."/Исая 40:22/ Стоиците учели, че Луната е по-голяма от Земята. Хераклит, Парменид и почти всички древни философи също са вярвали, че Луната е по-голяма от Земята и Слънцето и че свети със своя собствена светлина. А ето какво намираме в Библията "Бог създаде двете големи светила - по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта" /Битие 1:16/ "Ето и самата Луна не е светла."/Йов 25:5/ Днес знаем, че Луната е по-малка от Слънцето и от Земята и че няма своя светлина. Древните учели, че има най-много хиляда звезди, а в същото време Моисей пише, че потомството на Авраам ще бъде като звездите - без брой./ Битие15:5/ До преди две столетия още се шуми по Птоломеевата астрономическа система. А според нея Земята е център на Сълнчевата система. Библейското астрономическо знание е в съгласие със системата на Коперник. Тоoва, което този астроном твърди, намираме в Библията преди да са се явили учените астрономи. Йов говори за "празния простор" на север. Скептиците се смеели на това твърдение. Но какви са фактите? Съвременните астрономи отбелязват:"На която и посока да се обърнем телескопа, виждаме безброй звезди. Само на север-празно пространсто." Не е странно тогава защо един бележит астроном пише:"Телескопът преразказва това, което Творецът е написал в книгата Си."

30-ти Юни

"От своето детство медицината е вървяла успоредно с Библейското знание-пише Маркус Ли.-От половин век част от хората на науката се опитват да ги разделят и поставят на две различни плоскости. Но новите изследвания отново ги събраха. Съществените приноси в разпадането на атома, лъчистата енергия, който отделят клетките при делението си, изследването на нервните токове, влияниеото на радиевите лъчи, в лечението на туморите -всичко това потвърди, че съществуват сили, които се отъждествяват с Библейските истини, че тези сили се изразяват в материя при неодушевения свят и сензитивни схващания при одушевения свят."Двойнствеността е позната на медицината от най-древно време. Още от тогава, макар и грубо, тя е разделяла заболяванията на органически и духовни. Първото християнство подкрепя пскихотерапията, поставя я на здрава основа. Схващането, че душата боледува, е една хилядолетна опитност. В тази ранна епоха на християнството всеки по-способен човек е бил лечител. Търсел е начин и средства за борба със заболяването. Полученото знание върху болестите се е натрупвало, предавало се е от човек на човек, а по-късно това знание е приминало като изкуство на свещениците." Тези наблюдения нe сa повърхности и наивни-отбелязва Меркус Ли.- Ако разтворим Библията на Левит:13 глава, ще разберем, че описанието на проказата съперничи на едно класическо описание в съвременна медицинска книга. Засегнат е не само проблемът на заболяването, но и проблемът за разпространението, начинът на диагностициране, варианти от заболяването, различаването й от сходни заболявания. Също и начинът на изолиране болния, изгарянe на дрехите му и пр." Ако Библейскотo знание за това, което днес знаем, е толкова точно за органичните заболявания, то би трябвало да се приеме същото и за душевните заболявания, защото същият есет и същата наблюдателност е движила и размисъла за душевните заболявания. Преди Христос медицината има свой разцвет в Eгипет. Там Моисей изживява годините на младостта си и се запознава с нея. Като духовен водач на народа си и човек на дълбока вяра, той е лeкувал с успех, защото е познавал не само човешката душа, но и онези сили, нам познати и непознати, които движат света. По времетo на Христос медицината, в името на една непоколебивма вяра, е вършела чудеса. Всичко това е резултат на онези духовни сили, които Сина Божи е излъчвал и раздавал на страдащите. Тези сили са по-мощни от рентгеновите лъчи, които топят туморите. Официалната мeдицина, която някога владееше Изтока, бе преродена в огъня на Христовото Слово. С рядката чистота на своята космополитична етика, ранното християнство е най-близо до медицината . Да помогнеш на ближния си, да го излекуваш не само физически, но и духовно, да създаваш истински трезвеници, да организираш семейството, да предпазиш отделния човек или цялото общество - ето една и съща цел, която така добре реализираха ранното християнство и медицината . Маркус Ли отбелязва:"Ако християнството не бе превърнато в държавна религия или бе отклонено от неговия космополитизъм, то днес и в областта на медицината ние бихме били свидетели на хармония и разцвет." Езичеството, проникнало в държавната църква, довежда до упадък в духа, упадък и в медицината. Това продължава дълго. Медицината е под влиянието на средновековните врачки, баячки... Период, отразен от Гьоте във "Фауст".
Но след всяка нощ идва ден. Идеите на богомилите, преминали през огъня на очистването, създават условия за духовнoто възраждане-в Англия/Д. Уйклиф/, Чехия/Хус/, Германия/Лютер/. Настъпва пробуждане и в медицинската наука. Моралните стимули отново обхващат хората. Започва надпреварване в научните дисциплини, която продължава до времето на Вирхов. И отново застой. Медицината загубва духовнохуманитарната си основа, елиминирайки душата . Настъпва третият период в развитието на медицинската наука, когато атомът във физиката и клетката в медицината се оказват цели лаборатории. Светлите умове и души по земята трябва отново да подемат спасителната мисия на Христос, защото е енебоходимо не само да променим материалната среда на живота, за да настъпят по-добри дни за хората, а трябва да променим човека!