25, 26,27 и 28 Юли

Главна вест

25 Юли Трябва да се отбележи нещо съществено – добавя евангелизаторът – Действителната промяна /обрат/ включва целия разум, всички чувства и цялостно волята. Защото има филяди, които само посредство разума са потърсили Христос. Те вярват в Библейските слова, вярват в Исус, но само чрез разума си. Те никога не сасе обърнали цялостно с ум, сърце, воля. Такава промяна/само в мислите/ не спасява душата. Има и хиляди-продължва Грейам – постигнали някакви чувствени опитности, които те приемат за обръшение. Чувствата са нетрайни, променливи ... А Христос изисква промяна в начина на живота и ако животът на вяра не е в съгласие с чувствените ти опитности, имаш пълно основание да се съмняваш, че тези опитности са от Бога. Но има и нещо друго. Може да си приел Христос с разума и да си Му се посветил с чувствата, но ако волята ти не е в унисон с Божествената воля, обръщението не е в пълнота. Личното „аз” трябва да бъде приковано на кръста на любовта. Само тогава чрез Светия Дух Христос прави у тебе Свое обиталище. И така, обръщение /обрат/, промяна в живота на човека, това значи промяна пълна, радикална в цялостния живот на личността. Спомням си много живо-отбелязва Грейам- една девойка. Тя имала уговорка за брак с млад човек. Очаквала нов, по-безгрижен , весел живот. Но младият човек не удържал дадената дума. Когато го потърсила в големия град, разбира, че се е оженил за актриса. Крачела по непознатите улици и се опитвала да преодолее тежката покруса. Минала наблизо до църквата Шатър и без сама да разбира, влязла. Седяла със затворено сърце през време на проповедта. Следната вечер пак дошла и така през следващите вечери посещава евангелизаторските събрания, докато през облака на горчивината и мъката чула Божия глас. Самата тя признава, че любовта, която е загубила, се превръща в подтик към една много по-голяма любов, чувството на унищожение се претопило в тази любов, а мисълта за безсмислие в живота й се трансформира в някаква сигурност, в желание за благородна служба на другите.”Чувството на самотност изчезна-сподели тя-защото зная, че Христос е винаги до мен да ме води, утешава и закриля. Аз намерих мир в Нег! Мир в себе си чрез мир с другите в любов.” И така, животът на човека, срещнал се с Фристос, трябва да бъде едно пътуване, израстване в дух и истина, в зъдрост илюбов. Възкачването по „тясната стръмна пътека” „нагоре” към белия връх на духа – небесното царство. Към този връх човек тръгва от подножието –това е осъзнаването за промяна в цялостното вътрешно естество на човека. Върхът...-това е постигане на онова, което човекът е търсил през филядолетията-царството небесно, живот на мир в себе си чрез мир с другите в любов. Как ще се достигне този връх? Според словото на Назарянина- като се премине през трите основни духовни висоти, които на Библейски език се наричат:вяра, обновление/новораждане/, раждане в Дух. 26- Юли ЩО Е ВЯРА? Кое е определението за вяра? Как можем да разберем, че притежаваме вяра?-питат хората. Какво е Библейското разбиране завярата в Бога, в Христос? В Послание към Евреите 11:1 четем:” А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.” Думата „вяра” значи буквално „предавае”. Вярата е пълно доверие. Аз не съм бил на Северния полю-пише Грейам – но вярвам, че има Северен полюс. Откъде зная това? Зная, защото учените географи ми го казват, четох за това в една книга, видях една карта в георграфски учебници и вярвам нахората, които са написали тези книги. Приемам го с вяра. Вярата, изобщо е фактор в живота. Без нея той би изгубил своя импулс. Нашият живот е изтъкан от нишките навярата. Тя, вярата, доверието са основата на нашето семейство, основната предпоставка за всяка дружба. Вярата стои зад всяко научно откритие, зад всяко мероприятие на държавниците. Стефан Цвайг отбелязва: „А същността на вярата се състои в това да вярваш, че една възможност съществува.” Затова пътят начовека, изпълнен с вяра, е светъл. Този път е и красив, защото в малката лаборатория на вярата всяка мъка, болка, пречка, безнадеждие се превръща в красота. Силата на живота се разгъва в пълнота под светлината на вярата. Вярата на човека е устойчива защитна броня. Моро пише:”Срещу жестокос8тите на хората трябва да се намери едно вътрешно убеждение.” А това „вътрешно убеждение” е защитната сила на вярата. В нея се разбиват и пристъпите на неуспехите, и страданията, и вълните на огорчението.” 27-Юли СПАСИТЕЛНА ВЯРА В ХРИСТОС Трябва да се различава думата вяра като общо понятие от „спасителна вяра в Христос”. Това не е някаква способност, за която трябва да се подготвим дая получим. Исус казва, че трябва да станем като децата-както те се доверяват на родителите си, така трябва да се доверяваме на Бога. Но това не ще рече едно сляпо, безпросветно доверяване, а вяра, където вземат участие мисловността/ума/, чувствата и волята. Преди всичко е необходимо вярващият човек да има знания за учението, което Библията прогласява за живота, човека и неговия път на земята. Казано е:”И тъй, вярата е от слушане, а слушането-от Христовото слово.”/Рим.10:17/. За вярата, спасителната вяра са необходими още и вълненията на чувствата. Казано е:”Страхът Господен /Богопочитанието/ е началото на мъдростта.” Желание да срещнем Христос, любов, Богопочитание- това са вълнения на чувствата. Чувствата не могат да бъдат изключени в нашия живот на вяра. Никой разумен човек няма да каже:”да замълчат всички чувства!” Как би изглеждал нашият живот без топли, светли и чисти чувствени реакции?” При преживяваванията на вярващия чувствата могат да се изявяват различно. Някои са склънни към душевно равновесие, други се възпламеняват, но тава са все вълнения на чувствата. В спасителната вяра равностойно на разума и чувствата взема участие и волята. Ако разумът говори, че Евангелието е логично, вярно, необходимо за един достоен човешки живот, а чувството добавя „Аз изпитвам любов, и почит и радост от присъствието на Христос у мене”, тогава посредникът „воля”прави стъпката. Волята решава. Тя има последната дума. Защото „вяра без дела е мъртва”. Може някой да има интелектуално убеждение, да са налице вълненията на чувствата и все пака да няма действително новораждане – отбелязва Грейам. И пояснява:Един човек пренесъл по въже, опънато над Ниагарския водопад, коилчка със 100-килограмов чувал с пръст и се върнал обратно. Хиляди люде го посрещнали с възторжени викове. Той се обърнал към зрителите и запитал:”Колко от вас вярват, че аз мога да пренеса в тази количка човек?” Чули се възклицания:”РАзбира се, че това е възможно! Защо да не вярваме?” Един мъж на средна възраст стоял отпред и уверявал другите ентусиазирано. Акробатът се приближил към него и го посочил:”Моля, седнете, сега е вашия ред.” Непознатият ентусиаст пребледнял в смъртна уплаха, притихнал и бавно се отдалечил. Той уверявал другите, че вярва, може би сам е мислил, че вярва, но не се съгласил да седне в количката. Така е и с вярата в Христос. Много хора заявяват, че вярват в Бога, че Го следват, дори учат другите, но ...”не сядат в количката.” Те никога не са вярвали истински, пълно, всеотдайно, не са се отдали в онова доброволно подчинение с любов, която прогонва всеки страх. Тяхната вяра е само интелектуално убеждение или вълнение на чувствата. 28- Юли ВЕЛИЧАВ ПРИМЕР НА ВЯРА Моисей грижливо и задълбочено обсъди изискванията и задълженията по пътя на вярата. Той осъзна, че щом приема Бога, трябва да пожертвува много от онова, което обикновено хората ценят. Той не взе прибързано решение. Огънят у него не беше „огън от слама” или от сухи съчки, който бързо пламва, но и бързо изгаря. Той не дойде до някакво половинчато заключение под внезапен порив или чувствена реакция. Той дойде до своето решение като напълно използува своите високи умствени способности. Изборът, който направи, не беше „временен опит”. Той не избра вярата като пробна мярка. Моисей вървеше непоколебимо, в зряло убеждение, готов да устои и при успех, и при нзпитания, и при лишения. Когато на четиридесет години изживя големия „обрат на живота си”, той отдаде себе си доброволно, без уговорки, завинаги и при всички обстоятелства на Бога и грижливо изгоря всички мостове и възможности, които можефа да направят възможно връщането му назад. Колко различно е Моисеевото решение от това на прочутия биограф Гамалиел Брадфорд, който в края на живота си изповядва:”Не смея да прочета Новия Завет, Струхувам се, защото избрах лесния път на вяра. А Исус не направи пътя лесен... Така станах предател спрямо плана на Бога.” Моисей нямаше такъв страх. Всеки, който искрено и с вяра потърси Христос, няма такъв стра. Той грижливо изгаря всички мостове, които могат да направят възможно връщането назад. „Никой, който е слежил ръката си на раловот и гледа назад, не е годен за небесното царство.”/Лука 6:62/ Малко са людете в историята, които са били пред толкава трудно решение, както Моисей. Той е образован, културен мъжа, с богатство и високо обществено място. Син на фараоновата дъщеря, окръжен с почит, лукс и привилегии. На страниците на Библията четем:”С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за Христос е по-голямо ботаство от египетските съкровища, защото гледаше на бъдещата награда. С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв, защото издържа като един, който вижда Невидимия.”/Послание към евреите 11:24-27/