19, 20, 21

Главна

19-Юли ЗАЩО ЗАГИВАТ ЦИВИЛИЗАЦИИТЕ Каква огромна сцена е нашата земя. Във величавия низ на годините са се играели, играят и ще се игрят незабравими драми. Цивилизации и империи, царства и великани на човечеството са се издигнали, но и сгромолясвали така, че през вековете още ечи нестихнал екот. В човешката душевност не се ли надига едно могъщо и огнено "защо"? Какво остана от Европа след последната световна война? Опушени развалини и срам. Една Европа засрамена и унизена. Поругани светините й. В аналите на историята ще има една страница, където ще бъде отбелязано: "След културата на Елада и Рим, след Ренесанса и хуманизма, когато самонадеяни люде заявили гордо, че завладяват природата, гигантски стоманени въздушни чудовища, изобретения на науката, летели над градове и села и изсипвали върху беззащитните хора огън и смърт. Една шепа амбициозни, неизяснени пред себе си хора, поискали да се обезсмъртят като използуват обстановката на епохата. Заграбили културнато й наследство и като варврска орда извършили над нея най-голямото кощунство. Незачетена била святата максима, която всечовешката душа е изработила през най-светлитте си дни:"Приближете се към човека с разбиране и ще видите как от разтопените ледени прегради на сърцето му ще протеката спастелни води. Позовете душата му и тя ще ви отговори." Върви оцелелият човек, оглежда съсипните около себе си и в себе си, и отначало плахо, а после все по-смело набраната горест, болка и срам се изливат в дълго сдържан вик:"Никой няма право да докасва съкровишницата на нашия дух! Как ще гледаме в чистите зеници на нашите деца, на които казваме, че човекът е мислещо, волево, творческо същество, че той твори културата, наука, изкуство. Hяма ли тези очи да кажат: Ето какви сте били вие, големите. А нали ни казвахте, че човеците били разумни, добри? "Когато се сблъскаме с тази проста, но здрава детска логика, дали много от нас няма да слеят мисълта си с мислите на писателя, който споделя:"Имашe време, когато ние, момчетата, слушахме със затаен дъх за огромните постижения, които човечеството е натрупало в своята богата съкровищница. Така малки, бедни и слаби се виждахме тогава. Благородството на постъпките, за които четяхме в юношеските разкази, ни се струваше нещо съвсем редно и естествено. Чуждата култура блесттеше с някакво лъчезарие. А имало е време, когато в нашaта душа се е стаявал срам от калпаците и салтамарките на нашите бащи и деди, от загрубелите им пръсти, та дори от техния честен, благ и наивен поглед. Бяхме готови да заменим нашата чиста и здрава вяра с доктрини, с измамния блясък на нещо "ново", което не можехме да разберем. Нашите майки ни хранеха с пшенична пита, приспиваха ни на рошави черги и ни разказваха простички сказания за живота. Дойдоха дни, когато се потопихме в едно ново, модерно време. Но ние бяхме разбрали, че блестящата цивилизация, лишена от онова, което носеха у себе си нашите хора, ни донесе толкова злини. Бяхме разбрали, че без Без любовта на нашите майки, без честния поглед на бащите ни, без мъдростта на нашите деди, дошла от самите недра на простия здрав живот, тази цивилизация няма да може да устои. Колко достойни бяха те в своята простичка вяра в човека! Бяхме разбрали колко много още трябва да работим над себе си, за да достигнем до сърдечната им чистота. Тези прости истини на живота ще трябва да изучават гордите представители на космическия век. Защото не може да имаме достоен живот без вяра към човека, без искреност в намеренията ни, без чистота на нравите, без обич към човека, без хармония в душите!" Защо загиват цивилизациите? Защо се издигат великани, но и също се сгромолясват така, че през вековете още ечи нестихнал екот? Дълбоко правдив отговор намираме в думите на Ромен Ролан: "Животът протича в един миг, той не е нищо сам по себе си. Стойността му е в неговaта употреба... Първата наука в света е, да се научиш да живееш." Егзюпери, допълня: "Човекът! ... Какво би представлявал той, ако липсва същина?" А незнайният мъдрец добавя:"Животът е поход към израстване на личността, обществата, човечеството. За да знаеш как да живееш, трябва да знаеш защо живееш. Човекът не е вeлик поради своите качества, а поради това как той оплодотворява съдържанието, което носи у себе си ." 20-ти Юли ВРЕМЕТО, В КОЕТО ЖИВЕЕМ Двaдесетият век... Войни, глад и излишество по земята, епидемии и революции и още толкова други смущаващи явления. Много цености са разклатени. Човешкият род изживява тежки кризисни състояния във всички сфери на културата и обществения строй. Величавите промени са видими в изкуството и науката, философията и религията, в етиката и законодателството. Промените проникват във формите на обществeните, стопанските и пoлитическите организации и целия мисловен живот. Един професор пише:"Има всички основания да се очаква, че отрицателните влияния ще настъпват с още по-осезателни размери." Както през всяка критична епоха, в световната история явно изпъква "темата за бъдещото". Хората са несигурни в настоящето. Неспокойни за бъдните дни, те се вслушват в тревожния ритъм на времето и на собственото си сърце в някакво неопределено очакване. И в това"очакване" много хора днес се отправят към "съвременните пророци" - хироманти, спиритисти, ясновидци, люде, които използуват всички форми на суеверието. Хората ги търсят, за да получат срещу заплащане някаква информация за бъдещето. Дурги разтварят Корана, за да затворят последната му страница без да намерят това, което търсят за бъдещето на човечеството. Темата за бъдещето бе разгледана от трима видни мислители: Арнолд Tонбее, известен британски историк, д-р Aмос Вилдер, изтъкнат богослов при университета в Чикаго и К. С. Левис, английски учен, професор от университета в Оксфорд. Тонбее вижда разелен на два лагера свят като резултата от технологически промени, който ще превърне всички хора в съседи, без да им донесе взаимна търпимост, любов и разбирателство. Д-р Вилдер се съмнява, че човекът сам ще намери надеждата на християнството в историята. Tой счита, че спасението на света трябва да дойде от спомагателни духовни източници, извън човечеството. Човекът трябва да разбере, че Божественият план за света ще се изпълни, дори ако бъде необходим пречистваш огън на войни и поражения. Левис приема Евангелското познание за истина и заявява: "Считам за несъвместимо да се придържаме за някоя известна форма на вярата/в Христовата Божественост и истинността на Христовото откровение/, докато същевременно изоставяме и отричаме обещаното от Христoс пришествие. Не го приемаме, защото то кръстосва мечтите и плановете на милиони хора. Те искат да угояват телата си, да се вслушват в повиците им, да се забавляват несмутими от нищо и никого. Толкова сме запълнени със собствeнитe си малки занятия, че не можем да понасяме мисълта да бъдaт осуетени поради някакво обстоятелство." Многобройни са хората по земята в наши дни, които вярват твърдо в прогреса. Те заявяват: "със собствени сили и разум ще вървим напред!" И затова разчистват пътя си от всякаква свръхестествена намеса в живота на хората, освобождават се от "суеверия", вярвания, отричат всичко, което не могат да видят с физическите си очи, да опипат, изобщо да възприемат черз своите сетива, забравят, че в човешките опитности има изживявания като радост, скръб, любов, вяра, които не виждаме, но са реални, защото ги чувствуваме. Днес повикът на епохата е: Да наситим земята със себе си, да разчитаме само на себе си и с нашите сили, разум, воля и здрави ръце да крачим в унисон с прогреса! Hо други възразяват: Прогресивното развитие не е здрава основа за сигурност! Ето модерната медицина. Tя наистина дава възможност за дълголетие, но смъртта все пак ще бъде последната ни съдба. В най-добрия случай можем да я отложим за няколко години. Не използуваме ли завоеванията във въздуха и космоса, за да носим смърт? Докато едни прославят гениалния ум, който разкри тайната на атома, по-голяма част от хората не тръпнат ли при мисълта какво е приготвил за света върхът на човешката мъдрост? И докато съвременните лозунги "Чрез движение и бързина към прогрес!" - процепват просторите, лекари и психиатри заявяват, че човешкото тяло не е годно за такова напрежение, че трудно понася такова темпо и тежест, че водите на реките в най-цивилизованите страни са отровени, че въздухът е наситен със смъртоносни изпарения. И въпреки всичко, втурваме се във все по-ускорено темпо напред. 21-ви Юли ИМА ЛИ ИЗХОД Ние сме преситени, преуморени от алчнoст и измама, от ненавист, от себе центричност, желания на плътта и сме безпомощни да се освободим от всичко това, да се изпълним с нещо по-добро. Може би сме разрешили основните проблеми на човечествотo за хляба. Можем да строим шеметно високи сгради, бързи кораби и самолети, дълги подземни и надземни тунели, мостове и още какво ли не, но не можем да управляваме себе си, да се преборим - и то често- с някоя наша най-обикновена слабаст или бодлив навик, не можем да живеем в единство и мир! Човекът днес е способен да промени, да поднови и усъвършенствува толкова много неща. Но същият този горд човек, който лети с ракета из между планетното пространство, е безсилен да усъвършенствува себе си, да се бори със себе си, да победи низкото у себе си! Защо? Защо въпреки огромния материален и интелектуален напредък и в двадесетия век след раждането на Христос човекът си е останал много, много близо до своя събрат от древността, който разрешава все още със силата, с меча, с оръжия/последен модел/ и с водородни бомби проблемите си? Истината, че човекът на нашето съвремие не е нравствено -духовна личност. Тогава? Измъченият, пренебрегнат, уморен, пранаситен на външен блясък човек днес настойчиво пита:Имали изход? Има ли още някаква пътека към онази върховна истина, която може да даде най-висок смисъл и съдържание на човешкия живот? Кой ще ни даде ключ да отключим вратите на огромните крепостни стени, които ограждат народите и душите? Питат... питат хората! А още преди близо две хилядолетия на тая измъчена земя дойде Един, Който имаше власт и над материята, и над човешките сърца. Една пробита от гвоздеи ръка показа "тясната пътека" нагоре и все по-нагоре към върховете на духа. Този, Който нямаше къде глава да подслони, избърса праха на древните писания и отправи огнените си слова към отрудените, измъчените, към хората от кръстовищата, към рибарите, земеделците, занаятчиите и митарите, за да им каже: "Вие сте синове на светлината! Вие сте деца на деня!" Разкри им онази мъдрост, така необходима на човека да осъществи копнежа на сърцето си, да разреши огнените проблеми на живота! Той даде на човечеството най-висшата Конституция, чиито закони - законите на светлината, любовта, чистотата, красотата, мира - са еднакво валидни за хората от всички раси, от всички класи, от всички народности. Там, на планината, странният Галилеянин изрече слова, недостигнали дотогава да човешките уши, каза им и им показа чрез примера на Своя живот в мъдрост и над човешки откровения как трябва да живеят, за да имат онова, което човек е търсил през хилядолетията - мир в себе си, чрез мир с другите в любов! Словата Му бяха толкова ясни, чисти и светли, а така помрачавални през вековете, така изкривявани, снижавани, изкорестявани, опoшлявани и приспособявани към живота на човека/в плът/ през всички епохи - еднакво неразбрани и от така наричаните "християни", Неговите следовници, и от отрицателите Му.