29,30 и 31 Юли

Главна

29-Юли КОГАТО ЧОВЕК ЖИВЕЕ БЕЗ ВЯРА В БОГА До една маса –разказва Билли Грейам – седяха осем мъже, които разполахага с богатство, по-голямо от държавното съкровище на Съединените американски щати. Успешният им възход/материален/ бе известен на всеки ученик. За много хора те бяха „образците”, на които се опитваха да подражават. Това бяха финансовите и индустриалните магнати на Америка. По времето, когато тези осем мъже седяха около голямата кръгла маса, всеки от тях беше, както Моисей, застанал на кръстопът. Пред тях бяха двата пътя „надолу” и „нагоре”. Сега, когато са написани заключителните глави на техния житейски път-пише Грейам-ние можем да обозрем техния живот, както живота на Моисей. Какво стана с тези осем мъже? Чарлс Шваб, председателят на Дружеството за стомана в Америка/според биографите/ е изживял последните си години в оскъдица, вземал е пари в заем за най-обиконовените нужди и умрял като безняк. Артур Кутен – най-голамият житен спекулант, е завършил живота си в пълна неплатежоспособност в чужбина, Ричард Уитней – председател на Ню Йоркската борса, е излежал наказание в държавен затвор, така че е успял да умре в дома си. Джеси Ливермор –„Лъвът на Уолстрийт”, Леон Фразер – директор на банката за интернационални плащания, и Ивон Крьогер – ръководител на най-големия монопол в света, са се самоубили. Тези мъже притежаваха власт, слава, образование, материален блясък, но въпреки всичко липсваше им вяра, или ако имаха все пак някаква смътна надежда, липсваше им способността да постъпят според нея. И Билли Греъм отбелязва с тъга: Колко различни биха били заключителните глави в книгато на живота им, ако бяха в състояние правилно да преценяват при сделките си и вярата в Евангелието. Хора като тях могат да намират, че Моисей е „глупав наивник”, те може би биха се присмели на всеки, който вярва в някакъв Бог или биха отсъдили, че вярата не е добра търговия, не е доходна... Но хората по земята знаят как завърши тяхното земно могъщество. 30-Юли ВЕЛИЧАВ ПРИМЕР НА ВЯРА В ЕПОХАТА НА АТОМА Една светла душа шест пъти бе тръпнала в радостта на майчинството, но й бяха останали само последните две деца – Методи, строен младеж с одухотворено лице и Божанка, жизнено момиче със засмени очи. Образът на майката, която носеше името Велика, можеше да бъде очертан само от няколко линии: чиста простота, естественост, искреност, вяра. И двете деца на семейството С-ви бяха заболели неизлечимо. Само няколко месеца по-късно църковната камбана разнесе над големия тракийски град скръбен звън.”Божанка...”-казаха си мнозина. И така беше. Божанка бе приключила земния си път. Видяхме тази майка в храма, до безжизненото тяло на своята дъщеря, тиха както винаги, безмълвна, със сухи очи. Двадесет дни след това камбаната отново разнесе тъжен звън. „Методи...”-премина в шепот. И пак видяхме майката в храма до тялото на шестото , последно дете. Вгледах се в очите й. Там имаше още по-дълбоко примирение и смирено подчинение пред волята на Бога. Настъпиха последните минути, до отворения гроб. Без писъци, без разтърсващи ридания, майката прегъна колене и устните подеха:”Благодаря Ти, Господи, за горчивата чаша. Сърдечно Ти благодаря за това, че Ти ми даде да почувствувам тези рожби свои-едното за двадесет, другото за седемнадесет години. Грижих се за тях доколкото бяха моите сили, потрудих се да Ти ги върна чисти и достойни. Довиждане, сине. Ти ми беше много мил и скъп, но си бил по-мил на Бога. Помогни ни, Господи, на нас сега, останалите татко и мама, дай ни сили...” И когато сред шума на падащата пръст се приближих към нея и й нашпнах през сълзи „Бог да бъде с вас”, едно спокойно и твърдо „Да бъде”- бе отговорът. Придружихме я до опразнения дом. Тази велика в своята вяра майка тихо приседна на леглото на своя син. Бе настъпило тежко мълчание. Всеки разбираше, че трябва да каже нещо, но по пресъхналите гръла не се плъзгаше никакъв звук. Тогава пак чухме нейния глас:”Кажете ми, мили приятели, какво бих правила сега, ако не беше моята жива вяра в Бога? Аз Го чувствувам като канара зад себе си и съм силна. Не съм лишена от разум поради тежката скръб. Не. Нe съм и в състояние на унес. Говоря като напълно нормално същество.” Вместо ние да й говорим думи на утеха, тя-майката, правеше това спокойно, уверено. От всяка дума бликаше стоманена вяра. „Да..- доверяваше ни тя- в Книгата на живота аз често срещах слова за мене.”Ще те преведа през огнени изпитни.” „Колко много съм се молила и съм се готвела достойно да посрещна тези дни! И знаете ли... нека не ви бъде странно, което ще ви кожа, но то е истината...-когато ковчегът с тялото на моя син минаваше през свода на гробището, вярвайте ми, душата ми пееше.” Тези думи ме удариха като гръм. Моят разум отказваше вече да разбира. Но сърцето...сърцето ми ликуваше от непозната радост. И аз поех пътя към моя дом, като че не се връщах от погребение, а като светло тържество. 31 Юли Библията ни учи, че "Без вяра не е възможно да се угоди Богу, защотo, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят." Евр. 11:6 Вяра твърда, непоколебима - това иска Бог от всеки, който се е срещнал с Исус в своя път. Вяра с еднаква сила при всички обстоятелства в нашия живот. Христос иска нашето доверие, "Вяръвайте Ми, че Аз Съм в Отца и че Отец е в Мене, ли пък вярвайте Ми поради самите дела!"Йоан 14:11 "И тъй, остават тия трите:"Вяра, Надежда и Любов..." пише апостoл Павел. "На ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия които вярват в Неговотo име". Йоан 1:13 Кoлко вяра е необходима за един истински живот на вяра в Христос. Отговаря ни сам Той "Ако имате вяра колкото синапово зърно, планини ще примествате." Как ще разберем, че притежаваме истинска вяра? Библията учи че вярата може да се изяви главно в три направления : 1. Чрез благовестителното ни свидетелство 2. В общението ни с Бога 3.Чрез живота на вярващия, в неговото поведение.