Изобличение и осъждение - разликата

Главна

Явно тази разлика е много тънка и лесно се преминава. Къде е поставена границата - според Библията? Правим ли разлика между осъждение и изобличение и къде е тя? Още знаем ли последствията, плодовете до които води осъждението и изобличението? Изобличение без любов вече не е изобличение, а осъждение. Плодовете от изобличението са плодове от вършене на Божията воля, което значи добри плодове. Еф.5:11 не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте. Тит 1:13 Това свидетелство е вярно. По тая причина изобличавай ги строго, за да бъдат здрави във вярата Притчи 27:5 Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява. Притчи 28:23 Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си. Откровение 3:19 Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш. Нека видим какво пише в Библията за плодовете от осъждението Матей 7:1 Не съдете, за да не бъдете съдени. Лука 6:37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени; Матей 12:37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш. Осъждението може да е според истината и не според нея. А изобличението е задължително, да е според писаното Божие слово. За да може човек да изобличава с Божията помощ, е нужно да разпознава истината от лъжата, фалшвите пророци от истинските, фалшивите учения от истинските. Не случайно Бог ни изпитва, дали Го обичаме с цялото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила/Първата и най-голяма заповед/ чрез познаване на истинските пророци от фалшивите Второзаконие 13 1 Ако се въздигне всред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо, 2 и се сбъдне знамението или чудото, поради което той ти говори, казвайки: Да идем след други богове, (които ти не си знаел), и да им служим, - 3 да не слушаш думите на оня пророк или на оня съновидец; защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа. Искам да се спра малко за значението на нашите изговорени думи с вяра тъй като много хора не обръщат внимание на осъдителните думите. Казва се, че смърт и живот има в силата на езика Притчи 18:21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му. Бог сътвори света чрез Словото. Ние сме създадени по Негово подобие и нашите думи по същия начин имат градивна сила, нашите думи казани с вяра. Те градят смърт или живот. В Яков се казва Яков 3:6 6 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла. Примерът с фарисеите е много показателен за плодът от думите им, с които сами се осъдиха. Те обвиниха Христос, че гони бесове чрез Веелзевул и по този начин похулиха действието на Светия Дух, защото Исус гонеше бесовете чрез Светия Дух. Съгрешиха с непростими грях. Та дано с Божията помощ да говорим с благодат и истина като Исус - Начинателя и Усъвършителя на нашата вяра. А сега малко и за осъждението като цяло. Причината за осъждение винаги е гордост. Някои не смеят да се покаят пред Бог. Това също е вид гордост и самоосъждение, вид съдене. В повечето случай разбира се хората съдят другите, не себе си като се мислят за по-добри, по-знащи, по-в правия път. А всички разпри между вярващите произлизат точно от там, от осъжднението, от гордеенето, от неумрялата плът /Юда 1:19, Гал. 5:19-22/ Не случайно апостола казва: "нека всеки счита другия по-горен от себе си"/Фил. 2:3/ Гордостта не може да счита другия по-горен от себе си. Някои пак да не изпаднат в другата крайност, да станат роби на човеци, което също не е Божията воля. Не трябва да се считаме и за скакалци. Това също е погрешна вяра. Правилнита вяра е, да считаме Бог за Творец, а всички останали сме творения. Това е правилната вяра. Та осъждението бива много видове - в думи, в мисли, в дела. Това е един грях, който се изплаща до последния кодрант Матей 5:26 Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант. Някои разбират тези стихове, че се отнасят за вечността, но от там излизане няма. Ще се спра и на още някои въпроси. За да изобличаваме точно според истината е нужно, да можем да отсъждаме правилно, според истината. Има разлика между осъждане и отсъждане и може би разликата е само в сърцето. Хубаво е да знаем кога имаме право да съдим и кога не, според Библията. Например ясно се казва, че който съди ще бъде съден. Който греши и съди - ще бъде съден със същата мярка с която той съди. А който е безгрешен и съди - няма да бъде съден. Но това значи ли, че трябва да изпаднем в другата крайност и изобщо да не отсъждаме? Не, разбира се. Нужно е да можем да отсъдим справедливо и право, според истината с помоща на Светия Дух и Божието слово, когато се налага. А там се казва да не съдим преждевременно, да не гледаме на лице, да не съдим пристрастно. 1 Коринтяни 4:5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога. Яков 2:4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии Лука 12:57 А защо и от само себе си не съдите що е право 1 Коринтяни 5:12 Защото, каква работа имам да съдя вънкашните човеци Не съдите ли вие вътрешните, Яков 4:11 Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. На всеки човек се налага да вземе решение, да отсъди. А за вярващия е нужно това отсъждане да е според истината, според Божията воля. За да може вярващия да отсъди правилно е нужно познание на истината, знание и мъдрост. Пример за правилно отсъждане може да ни бъде Соломон, апостолите, Исус. Например защо апостол Павел в 1Кор.5 можеше да отсъди правилно, а коринтяните не можеха? Отсъди, един вид изобличи греха. В Деяния 5 глава - апостол Петър също можа да отсъди правилно, да постъпи според истината и Божията воля, за Анания. Примерите са много в НЗ и СЗ. И понеже се казва 1 Коринтяни 6:2 Или не знаете, че светиите ще съдят света Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи Питам се - как светиите ще съдят света, ако не знаят да отсъдят най-малките работи? Един брат ми казваше по този въпрос - когато отидем на небето ще знаем. Е, как ще знаем, ако на земята не знаем? Ако тук не се научим, как там ще знаем? И го питах по кой закон там ще съдим. Той не знаеше. Ще ви кажа - по този същия от Библията, по вечните Божии закони от вечното Божие слово и на всеки според както е живял. Едни са живяли според закона на Моисей и според него ще бъдат съдени, други според закона на Животворящия Дух и според него ще бъдат съдени, а трети без закон са живяли и ще бъдат съдени според закона на собствената им съвест. И ако някои не са чували за тези закони/закона на греха и закона на Животворящия Дух/ могат да видят къде е писано. Римляни 8:2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. Апостола прави разлика между двата закона, ние правим ли я и каква е тя? Благословенията са по-големи и отговорностите също. Та ако тук не знаем Божието вечно слово и какво казва, как ще се научим на небето? Там няма ли да е малко късничко, защото съда ще е преминал? А някои хора още си мислят, че Бог е равен на закона. Бог винаги е и ще бъде над закона. Законодателя е винаги над закона. Още закона даден на Моисей за очистване на греха и човека не важи за падналите ангели. Там действат други закони. Също има и много още вселенски закони които си действат както си действа закона за гравитацията, независимо от нашето знание или незнание. И всички закони са важни. А на нас ни е нужно да познаваме и двата закона/греха и благодатта/, за да отсъждаме правилно според истината. Веднага ще добавя, понеже някои смятат, че благодатта няма закони. Да не би живота чрез благодат да значи беззаконие? Да не бъде! Благодатта има закони, защото Бог е Любов и любовта също има закони. Нека видим и какво значи Божията съвършена любов. Йоан 15:10 Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов. 1 Йоаново 5:3 защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки. Божията любов значи е пазене на заповедите. Тук възниква въпросът, кои заповеди, от кой закон? Знам че има и други мнения и разбирания, но моето мнение е, че става въпрос за заповедите записани в Матей 5-10 Любовта се радва на неправдата, не се радва с лъжата. 1 Кор.13:6 Споменавам и тези стихове, защото съм срещала хора, които смятат, че истинската любов не отсъжда, не прави разлика между добро и зло. Тази вяра не е според Библията. Бог е справедлив. Там където има закони, има справедливост и истина има любов. Там където няма закони, няма справедливост, няма любов. Където има лъжа няма любов. Правдата и правосъдието са основа на Божия престол Псалми 89:14 Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице. Исая 42:3 Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси; Ще постави правосъдие според истината.