26, 27 и 28-ми Октомври

26, 27 и 28-ми Октомври

26-ти

Христос, евангелието... Та това вече е изживяло времето си! Едва ли минава ден да не чуем тези слова. Да се отрича всичко старо като отживяло, е типичен признак на непросветеност. Да отричаме ли, че летоброенето ни е от Вавилон, числата, с които си служим, са от арабите, нашето класическо образование от гърците и от Рим, а цялата европейска култура е рожба на християнството? Ако нашата съвременна цивилизация и култура е плод на едно многохилядно минало, защо точно по въпросите за светогледа на човека чрез Евангелието да не устояваме древноизпитаните закони?
Така е устроена човешката душевност, че хората всякога са търсили да се опрат на нещо. И са се прекланяли пред разни божества, които сами са създавали. Един философ отбелязва:"Срутят ли се олтарите на едно божество, върху развалините им хората са издигали престолите на други земни божества." Христос е еднакво жив вчера, днес и ще живее! Неговата блага вест за обнова на човешките общества чрез любов, чрез служба на доброто, чистото, красивото, не е остаряла. Не може и да е вече обезценена, защото основните предпоставки, върху които е изградена - любов, красота, чистота, нравствено усъвършенствуване на човешката личнист - са непреходни цености. Евангелието не е отживяло времето си! Истините му са непреходни, вечни. А вечното си остава вечно. Христовата блага вест за обнова на човешките общества по пътя на всепобеждаващата любов е била, е и ще пребъде! Евангелието съдържа в себе си Божествената мъдрост, която го прави винаги настояще и никога минало, винаги ново и навременно и никога отживяло. То ще бъде вярно и актуално докато съществува човекът и неговата цивилицация.

27-ми

Библията, прогрес, прогресивност - това са несъвместими понятия! Тъй отсъждат не малко хора. За да бъде разбрано и преценено обективно, аналитично и сериозно нашето верую, необходимо е да се поставят много въпроси:Не е ли истина, че цялата днешна култура се дължи на дейността на християнските организации през вековете? Кой занесе светлината на културата сред езическите народи? Кой научи народите да обработват земята с топла грижа и любов? Кой прочисти толкова недостъпни вековни лесове? Кой пръв започна да пресушава блатата? Кой създаде първите болници, библиотеки, общежития за възрастни хора и деца? Това бяха мисионерите, манастирите, служителите на християнските организации. Кой издържаше училищата в продължание на векове? Кой се е грижил през тези столетия за науката? Кому трябва да благодари днешната култура, че великите творения на гръцките и римски класици са стигнали до нас? Историята отговаря - на средновековните монаси, които неуморно са преписвали тези страници. Всяка култура предполага усъвършенствуване, прогрес. Думата "прогрес" в истинския и най-дълбок смисъл значи движение, стремеж, непрестанно усъвършенствуване. А какво пише в Евангелието - че съсредоточението на живота не е в материята, а в духа. Онзи, който е последвал Христос и върви по Неговите стъпки, се стреми към израстване. Сам Христос казва:"Бъдете съвършени, както е съвършен Небесният Ви Отец." И това съвършенство е стремежът у човека да вгради в себе си образа на Бога, на Богочовека чрез свободно усилие на моята воля. Такъв е крайният предел и крайната цел на един живот, в който са проникнали лъчите на евангелската вест. А за постигане на тази благородна цел е необходимо не пасивност, не инертност, а усилия, напрежение. Родоначалникът на нашата вяра Христос не проповядва неподвижност, задремване в блаженството на задоволството, пасивност на духа, дейна бдителност. Бдете! - казва Той - Бъдете готови! Дръжте светилниците си запалени! Тези слова и още толкова други постоянно се повтарят в Евангелието. Когато Исус Христос говори за Себе Си "Аз съм пътят...", Той не ни посочва път назад, а напред. И не само напред, а и нагоре. Новият Завет не е само нов, но и "добър завет". Ясно е, че в свободното движение "напред" или по-точно "нагоре" се движи Христовата еволюция - към усъвършенствуване. Това е Христовият прогрес:пълен, цялостен, хармоничен живот. Без Христовия прогрес няма християнство.
Един руски учен пише: "В думите на Евангелието ние трябва да прочетем бодър призив към истински осмислена култура, която създава вечни ценности, издържащи всяка преоценка." Онзи, който се труди да живее истините, прокламирани от Исус Христос, не може да не бъде прогресивен. Защото да се стремиш към съвършенството, посочено от Богочовека, което значи да догонваш Неговия образ и пример на живот, трябва борба и то такава борба:преди всичко с ниското, нечистото у себе си. Това значи движение напред и нагоре, това значи активност. А там, където има растеж, движение, борба - има прогрес! Никой не може да отрече, че днес са необходими машини, радио, телескопи, микроскопи, космически ракети, т.е. цивилизация. Не по-малко са потребни билиотеки, училища, изкуства, но трбва да има чисти, високи и светли идеали, т.е. духовна култура.

28-ми

Колко чудно е устроен този необятен свят! Кой го движи? Кой твори законите му? - изричат много хора, отправили поглед към звездното небе в ясна лятна нощ или във ведър ден спрели поглед върху ухаещите цветя в градинската лека. Защо става това? Защо? Защо? Защо? Десетки, стотици "защо" изричат човешките устни. И тези "защо" не извеждат днешният модерен многознаещ човек до идеята за един Бог, сътворил всичко видимо и невидимо. Великанът на славянството Толстой отбелязва:"Дойде ли ти на ум, че твоите понятия за Бога са неправилни, не мисли, че твоето неверие идва от твърденията, че няма Бог. Ако дивакът престане да вярва в своите дървени идоли, това не значи друго, освен че Бог не е издялан от дърво." Телескопът, който ни открива неизмеримостта на далечните светове, микроскопът, който ни дава възможност да проникнем в царството на безкрайно малкото - два могъщи фактора в съвременната наука, ни поставят капиталния въпрос:Кой е господарят? Кой твори закони? Кой ръководи? Кой движи всичко и във видимия и невидимия свят? Защо става това? Защо? Думичката "защо", която толкова често се появява на устните и на малкото дете, това вечно"защо" върху човешките устни е величав символ на дълбоката жажда на човека за знание, на горещия копнеж, който изпълва човешката душа. Ние анализираме, изследваме, проникваме и вървим все по-напред, от една причина към друга, докато стигнем до последната причина на всичко, което наричаме Бог. Тази вечна тревога не ни оставя никъде да спрем. "Всяка крачка в областта на естествознанието само умножава числото на онези, крайната причина на които не познаваме -пише Отвош.-А хармонията, която след всяка стъпка все по-дълбоко ни покорява, ни кара да сведем смирено глави - за да мине над нас диханието на Твореца-Бог."

Сред многото въпроси, сред неизброимите наши "защо", стои едно тайнствено светилище, един от основните въпроси за същността на битието:"Какво е животът?" Людете от векове са се трудили да открият тази тайна. Но човешкият разум тук остава безсилен. И днес тайната на живота е непроницаема. Дали човешкият дух ще я разреши? Или тази тайна е така билзо до Бога, че винаги ще бъде забранено на човешкото око да проникне в нейните дълбини? Не занем. Но нашите сърца пулсират ден и нощ, независимо от това дали мислим или не за това. Животът тече без да е в някаква зависимост от факта дали ние, хората, искаме или не искаме да разбулим неговата тайна. Американският мислител Емерсон казва:"Това, което виждам от Бога, ми е достатъчно, за да повярвам в онова, което не виждам..." Неверието не е нещо ново, нито е рожба на последните научно-технически открития. То е старо като света. Известният учен - химик Паскал, дълбоко предан на Христос, е казал:"Гледай да се убедиш във вечните истини не с помощта на цели грамади от доказателства на разума, а като намаляваш, като овладяваш страстите си." Кеплер, един от най-ярките представители на науката астрономия, като въведение към сериозен научен труд е написал псалом:"Небесата проповядват словата на Бога", а книгата му "За хармонията на световете" завършва с молитвата:"Господи, Творецо мой, благодаря Ти..."
И така, можем ли да бъдем Христови днес? Отговорът идва от самия живот - може. И в епохата на атома, на космическите полети, кибернетиката и присаждането на сърца са необходими здрави, силни /духовно/, чисти и светли люде, които да преливат в сърцето на човечеството светлината на своето сърце, уханието на своя цъфнал живот, люде-пламъчета от големия пламък на живота, в чиито души е проговорил вечно живия Христос.