20, 21 и 22-ри Октомври

Главна

20-ти Живеем във време на гигантски материален прогрес. Мобилизирани са огромни сили, енергия, труд, воля за преуспяване. Нека бъдем безпристрастни и трезви. В тази грандиозна борба всяка обществена група, всеки народ, всяко верую, всеки човек трябва да намери мястото си, ако не желае морето на живота да го изхвърли на брега като ненужна морска пяна. И нека не говорим вече за "християни само в празничните дни, християни само в нужда, християни, които извикват към небето, само за да изхвърлят мътилката в душите си, да не говорим за християните по амбиция или корист, християни, които сами не разбират, че не са християни. Нека говорим за Христовите последователи по тази земя, в чиито души е проговорил сам Христос - призовал ги е, те са чули гласа Му и са Го последвали по тясната стръмна пътека нагоре и Го следват по Неговите стъпки. И понеже хората от света не ни разделят на "християни" и "христови", те одумват, обвиняват всички, че не живеем по законите на Бога, че не даваме нищо ценно и полезно за живота. А това ли е истината за един истински Христов ученик днес? Не! Тогава? Какво трябва да направим, за да видят хората от нашето съвремие, че не сме живи музейни експонати, че не сме някакви жертвени фигурки в този свят, а сме живи човеци, че имаме свой дял, свой принос, труд, свое място в живота на човечеството, сред своя народ и родина? Словото на Бога учи ясно как трябва да живее един истински Христов последовател, истински Христов свидетел. 1. Преди всичко трябва да кажем нещо за Исус на тези, които ни обвиняват в изостаналост и безполезност. Кой е Този, в Когото вярваме, Какъв е Той, какво донесе на човека и живота. Хората от нашето съвремие трябва да знаят неоспоримата истина, че през всички епохи след Христос са живели честни, верни, искрени, правдиви, добри и полезни хора, изградили живота си върху здравите Евангелски принципи, човеци, живели по онази висше конституция, дадена ни от Небесния Пратеник, Богочовекът Христос, чиито закони са:Закони на светлината, чистотата, на красотата и любовта, добротата, правдата и мира - мир в човека, за да има мир между човеците Един много известен държавник нарича тези хора "спасителният елемент през вековете, уравновесяващата сила в цивилизацията, хора най-добри и в управлението, и в обществената дейност, и у дома, и навсякъде." И когато от пепелищата на опожарения живот през хилядолетията е било необходимо да се твори отново красота и братство, тогава са отправяли поглед, изпълнен с надежда, именно към тези дълбоко духовни човеци. 2. Ние трябва да попитаме тези, които ни "одумват"- как са се изградили тези силни харектери, от които е имало такава нужда човечеството - хора, отразили светлината на живота? Евангелието на Христос, основано на хилядолетен опит, заявява смело, че е създало човеци -"сол" на земята и "виделина" на света. И всеки, който вниква във все по-голяма дълбина и разбере вечните спасителни истини, които изяви Христос, и ги изпълнява -става нов човек. Защото Христовият Дух е Този, Който прави да зарастват по-бързо раните в душата. Неговият Дух превръща колебанието в сила. Той прави да се носят по-леко тежестите на живота и очите по-малко да сълзят. 21-ви Истинските Христови свидетели днес трябва да кажем на тези, които ни "одумват", за Исус, за действието на Неговото присъствие в човешките души. Но също трябва да им покажем с личния пример на нашия живот, че словата ни са станали живо дело. Да им покажем, че най-познатият външен белег на сърцето, отразило Божествената светлина, преди всичко е едно слънчево лице. Те трябва да видят как това слънчево лице излъчва виделина сред начумереността, злобно свитите устни, сред пропитите от тъга, неудовлетвореност и болка човешки лица, които виждаме и срещаме. Тези, които ни винят в недостатъчна жизненост, трябва да видят, че ние не само имае свой мир в душите си и сме утвърдили своята личност, но и че сме годни да вдъхнем сила на много наши събратя, защото знаем, че хората, които срещаме, имат нужда от блага, добра дума, от топъл поглед, от насърчение и утеха. Щом ние живеем разтворени за Христовия Дух, можем да имаме благородно влияние към онези, които срещаме всеки ден. Едно малко момче видяло онова, което излъчва лицето на Адронирам Джъдсан и занемяло от удивление. Момчето станало известният писател и вестител на Евнагелието Хенри Тръбмал. При среща, по-късно, той споделя с вече стария Джъдсан. "Вашето лице, светлината на Вашите очи - това бе първият знак за моето пробуждане. А по-късно, спомена за това лице осветено от вътрешна виделина, Вашите очи, топлите Ви слова бяха попътните знаци по моя път." Това са истинските слънчеви души, възприели Христовата светлина, позволили Бог да се докосне до ума им, за да го освети, до сърцето - за да го обнови, до тялото - за да го направи храм. Това са те, човеците -виделина, обгряваните души, чрез които тук на земята сияе невидимата красота. Само така Христовите последователи по земята ще оправдаем своето съществуване, ще имаме място във времето, в което живеем - ако бъдем благословени души, възприели от Хрисотвата светлина и дали на други светлина, приели от Божествената любов и дали другиму любов, приели мъдрост небесна и сами омъдрени, дали и на другите от нея, получили Божествена сила, сами ,крепнали, прелели и на други души от Божествената мощ, та този свят да се превърне в място, където да се живее не в мъка, несигурност, в болести и грижи, а в светлина, радост и мир. Само така ще докажем, че не сме музейни люде, че не сме останки от отживели времето си религиозни вярвания, а живи наследници на неоценимото наследство от светиите - люде, които са били през всяко време "спасителнен елемент", "уравновесяваща сила в цивилизацията". Ние имаме свещан дълг - да покажем на света "човека-сол", "човека-виделина". Нека не се заблуждаваме, а разберем с ум, с душа и сърце, че ще бъдем човеци "сол" и "виделина" само когато живеем изпълнени от Божественото присъствие. Тогава нашият живот ще бъде живо свидетелство за вечно живия Бог. Ето такъв жив свидетел Бог иска да бъде всеки един от нас днес, приели живота си като служение, в служба на Бога чрез служба на човека-брат в любов. И когато чрез жива, действена вяра и живот, потопен в Божественото присъствие, Христовите свидетели изпълняват своята мисия/достойно да изявим Този, за Когото свидетелствуваме/, хората от нашето съвремие няма да ни посрещнат и изпращат с насмешка, със снизхождение, неразбиране и подценяване, а ще ни уважават, ще ни търсят - както търсят слънчевата грейка, и ще ни ценят, както е ценен всеки честен, добър, доблестен и дръзновен работник за повече правда и чистота, за повече светилна и радост, за мирен живот и блага воля между човеците! С такова значение, с живата ни действена вяра, с живот в Божественото присъствие ние ще крачим напред и нагоре с бодра и радостна стъпка изпълнили своя дълг и пред Бога, и пред човеците. МОГАТ ЛИ НАУЧНИТЕ ЗНАНИЯ ДА РАЗКОЛЕБАЯТ ВЯРАТА 22-ри Науката е една от проявите на човешкия дух. Тя изследва действителността. Всяка наука изучава част от тази действителност и така подпомага човешкато същестуване, прави живота по-богат, по-удобен. Тя задоволява потребностите на ума и много от ежедневните практически нужди на живота. Науката разширява нашите познания, но тя може да ни говори компетентно и с авторитет само когато третира въпроси от нейните специални области: химия, физика, геология, естествознание, астрономия и други. Но Бог, който не може научно да се наблюдава, изучава или разработва със средствата и методите на съвременната наука, не е бил и не може да бъде изучаван. Той не може да бъде предмет на никоя наука. С името на науката може да се спекулира, от творческа, силата й може да се превърне в разрушителна. Да се руши е лесно. Колко правдиви са думите:"Погледнете назад в историята и ще видите, че най-много поразии в света са сторили учени, но зли духове." Защото, знанието в ръцете на благородните хора е благословение, а науката на злите е проклятие за човечеството. Едно трябва да е ясно, че не всяка наука означава кулкурен напредък, че истинската наука не отрича Бога и че вярата на човека може да съжителствува в душата му редом с откриване на научни истини. Науката не доказва, че няма Бог. Естествените закони не са достатъчни, за да бъде разрешена "мировата загадка". Законите на природата обясняват много неща, но не и това - кой е създал тези закони и кой притежава такава сила, че да може да предписва закони от значение за целия духовен иматериален свят.