13, 14 , 15 и 16-ти

Главна

13-ти Втората съставка от плода на Духа, която допринася съществено за една "Жетва на радост за Бога", е верността. "Господ, твоят Бог е вернията Бог, Който пази до хиляда поколения завет и милостта Си към ония, които Го любят и пазят заповедите Му "/Второзаконие 7:9/ "Кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава." /Псалом 89/ "Голяма е Твоята вярност..."/Плач Еремиев/ Старият Завет е изпълнен с такива слова. В Новия Завет апостол Павел сумира всичко това в едно кратко, но живо изречение:"Бог е верен!"/1Коринт/ А в края на своя живот пише:"Ако сме неверни, Той верен остава, защото не може да се отрече от Себе Си."/2Тимотея 2:13/ Изводът? Бог, това е Абсолютната Вярност! Доналд Джи отбелязва:Верността е основно, гранитно качество. За да бъде здраво всяко общество, трябва да бъде основано на вярност. Един дом не е ли изграден върху вярност - рухва. Международните споразумения и договори се сключват с основната уговорка, че ще бъдат верни и двете страни. И именно поради това, че народите не зачитат думата си за "вярност", хората по света са слезли до "закона на джунглата". Взаимният страх, недоверие се изявява в надпреварата във въоръжение. В 1Коринт 4:2 ни е казано:"От настойниците се иска всеки да се намери верен." В притчите на Спасителя - добрият и верен служител получава награда. /Матея 25/ А според евангелист Лука/16 гл./- само онзи, който е верен в най-малкото, ще бъде верен и в многото. Книгата на живота - и Старият, и Новият Завет - са изпълнени с примери на верни Богу люде. И според тях Даниил свети с особен блясък. Между ранните християнски мисионери и вестители на истината са:Епафрас /Колосяните 1/, Тимотей /1Коринт 4/, Тихик /Ефесяните 6/, Онисим и Гай. Ние, съвременните Христови последователи, знаем много добре, че трябва да сме верни, но истината е, че не сме отличени особено с вярност в нашия живот на вяра в Христос. Лесно обещаваме, а после нарушаваме обещанията си. Из християнските църкви и общества има "вярващи" хора, които могат да отменят всеки ангажимент за служение някъде, ако им се яви нещо по-изгодно. Има между нас и такива, чиято вярност е докато трае техният видим успех. А користта, в каквато и форма да се изяви /материална, интелектуална или най-страшната - духовна/, не може да съжителствува с верността. Нашето служение е в освещението ни от Духа, в близост и вярностна Исус. И за да развият качествата на верността, трябва да се пребъдва в Христос, "да се ходи по дух". Друг път няма! "Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота." /Откровение 2/ 14-ти Един от най-съществените изяви на плода на Духа, която дава "жетва на радост" за Бога и която ни приближва много билзо до Него, е кротостта. Тя е една от най-редките изяви на Духа, сложна по вътрешна структура поради разнопосочните си изявления и поради това ярко отличава Христовия последовател от останалите хора на света. За кротостта е казано, че е "нетленно украшение /кротък дух/", "скъпоценна пред Бога", /1Посл. Петър 3:4/ Но изявата на кротостта много често е разбирана неправилно. Това е така, защото не е ясно на мнозина съдържанието на това понятие във всичките му измерения. Ако се обърнем към речниците, срещу думата "кротост" следва обяснението:мекост, благост, търпение, доброволно подчинение, доброволна покорност и всичко това закоренено в смирение. Едва ли са подозирали съставителите на речниците, че като изброяват тези качества от човешкия характер, в същност показват колко сложносъставно е самото понятие кротост. Защото то включва всички тези качества, които събрани дават най-високото постижение на душата, така нареченото "седмо сияние"-смирението. Някои уеднаквяват понятията кротост и благост. Това също не е правилно. Между тях има различие, защото благостта е качество, което се изявява външно /с думи и дела/, а понятието "кротост" е свързано с нашия дух -"кротък дух"/1Коринт 4:21/ или както казахме, "украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценност пред Бога." /1Послание Петрово 3/ Величави примери на кротък и смирен дух. Сам нашият Господ Исус Христос заяви за Себе Си:"Аз Съм кротък и смирен по сърце."/Матея 11:29/ А кротостта и смирението на Христос говорят много ясно, че кротостта не е слабост. Нашият Изкупител беше самата сила, а какво величествено спокойствие и себевъздържание прояви Той при непрестанните предизвикателства. Неговото дръзновено порицание на лицемерите и мълчанието Му в съдебната зала. Именно кротостта у Него изпълни старите пророчества - Той не отвори устата Си, не издаде глас ... Когато влезе в Ерусалим преди страданието, Той изпълни писанието:"Ето Твоят Цар идва при теб кротък..."/Матея 21:5/ Кротостта не е слабост, а величие на Духа. 15-ти От старозаветните богопосветени мъже най-ярък пример за кротост е Моисей. В Числа 12:3 намираме записано за него:"А Моисей беше човек много кротък, повече от всички човеци..." Мариам и Арон бяха говорили за него против пророческото му служение, но Моисей не само че нищо не възрази, но ходатайствува за изцелението на Мариам от проказата, която бе дошла върху нея за клетвата й. Като един от най-изтъкнатите национални водачи, Моисей обаче можа да застане срещу фараона, когато беше необходима твърдост за прослава на Бога. Не личи крост у него, когато стри златното теле на прах и ги накара да изпият своя идол. Но духът на този човек се изявява с такава сила в ходатайството му за тях, в което стига дотам, че бе готов неговото име да бъде заличено от Книгата Божия. Какъв бляскав пример, че кротостта не е слабост, а величие на духа. Давид беше кротък, когато се подчини на Семейевите клетви, докато бягаше от Авесалом. Той пожъна горчива жетва след своя грях - в бунтуването на сина му, и като резултат от всичко това почти смазващо смирение изпълваше духа в един от най-тъмните му часове. Апостол Павел не се разгневи, нито озлоби, когато всички го напуснаха при съденето му, но подобно на Стефан се моли това да не им се счита за грях./2Тимотея 4/. Много хора свързват кротостта с търпението и смирението на ума. Кротостта, като плод на Духа, е много повече от търпението и смирението на ума. Примерът на Исус, на Моисей, Стефан, Павел говорят за "кротък дух", който е скъпоценен пред Бога, но и за величаво себевъздържане. Когато трябва да се защити Божието име чрез дръзновено изявена сила. Това чудо на кротостта е чудо на благодатта. "Но това са величествени образци на кротостта у Христос, у светиите - ще възразят някои - а пред нас, човеците, стои един чисто практически въпрос:Как да живеем кротостта в нашия делничен живот?" 16-ти Как обикновеният вярващ човек трябва да изразява във всекидневния си живот кротостта, като плод на Духа? Словото на Бога отговаря:Да бъдем кротки към онези, които са направили някакво "опущение", защото и ние можем да извършим същото, но не трябва да отговаряме на тези, които ни питат за надеждата, която имаме. "със страх и кротост"/1Посл. Петър 3:15/, а да свидетелствуваме дръзновено, че от Духа на Христос иде силата на нашето свидетелство. Ние трябва да приемаме с кротост всаденото в нас Слово /Яков 1 глава/. Лично отговорни сме да станем "добра почва" за истината, защото поради духовна гордост Словото на Бога понякога не намира място в сърцата, за да ги освети. Много вярващи мислят, че всичко им е добре познато или някак не приемат стила или личността на някой духовен работник. При всички тези случаи върховна необходимост е смиряване на ума - кротост. Защото е казано още, че в Божието царство, което ще дойде, първите ще станат последни, а последните първи. Ала най-хубавото обещание, дадено на кротките, е :"Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене, защото Съм кротък и смирен на сърце, и ще намерите покой на душите си."/Матея 11:29/ Нерядко и тези слова на Спасителя и Небесния Учител се разбират непълно или неправилно. Преди всичко трябва да бъдем наясно, че "покоят", който се обещава, е духовен. Тази почивка-покой е за неспокойните и загрижените, чието своеволие и гордост ги правят арена на дълбоки умствени и сърдечни смущения. У тях има дълбоко заседанала дисхармония с Бога, макар често и самите те да не я осъзнават ясно. Кротостта е небесен успокоител. Мирът на душата е неизмеримо благословение. Той е върховно небесно обезщетение за кротките. И така, кротостта, като плод на Духа, е скъпа пред Бога, но има голяма цена и за нас. "Да бъдеш кротък, това значи да си в пълно пребъдване с духа на Бога. Това е много повече от физическо изцеление или духовни дарби - заключва известният богослов Доналд Джи. - Кротостта, това е доброволно приемане на по-висшата воля - Божествената, която ни поставя в хармония с всемира според Божествения план. Именно в това нашият Божествен учител Исус Христос беше върховно кротък и смирен по сърце." Затуй животът на тези, които са се разтворили за Неговия Дух и Го изявяват чрез плода на Духа в посвещение и святост, вече са получили своето небесно гражданство още от живота на земята. Те са разбрали добре думите на Исус:"Аз избрах вас и ви отделих да излезете в света и дадете плод." И те са посели. Духът е възрастил посятото от тях с любов, дълготърпение и милост, благословил ги е за техния искрен труд в себеобуздание, благост, вярност и кротост. И Духът на Бога се възрадва зедно с техния дух за "жетвата на радост".