10, 11 и 12-ти Октомври

Главна

10-ти Към "жетва за нас" е още и себеобуздаването, като съставка от плода на Духа. Самата дума говори ясно - упражняване на контрол над себе си. Гръцката дума има още по-дълбоко значение - да имаш вътрешна сила, власт над себе си. А това е възможно само при истинско посвещение, когато духът работи в човека с голяма сила. Самсон беше човек, върху когото Божественият Дух можеше да работи със сила/Съдии 14:6/, и който въпреки това се провали поради липса на себеобуздаване/в служба на естествените си апетити/. Външната му сила нямаше покритие с вътрешната сила. Какво би станало в едно църковно общество, ако неговият духовен водач е човек, който не може да упражнява контрол върху себе си? Себеобуздаване? В какво? Библейското слово отговаря ясно:себеобуздаване на тялото, въздържание на душата, себеобуздаване в нашия дух. Себеобуздаването на тялото означава, че материалната обвивка на душата не трябва да бъде наш господар. Истинсикят последовател е длъжен да упражнява непрестанно контрол върху желанията и капризите на тялото си. "Плътските страсти воюват против душата."/1Послание на апостол Петър 2:11/ Исак се провали черз своето лакомство за "вкусно месо"./Битие 27:4/ Християнският ученик трябва да има прецизно чувство за мярка, да преценява трезво, за да бъде контролирано онова от живота на тялото му, което снижава, намалява или ограбва неговата духовна сила. Това не е аскетизъм, а един здрав живот. Необходим е стабилитет на чувствата. Има християнски общества, където се отделя много широко място на чувствените деятелности. Понякога тази лична свръхчувствителност гаси проявленията на духовните дарби. Ползуванието на духовните дарби трябва да бъде здраво, трайно и полезно. Друго, което уврежда душевния живот, е безконтролността на езика. Апостол Яков пише:"Езикът трябва да бъде обуздан." Нашето говорене не трябва да достига свободоезичие, т.е. изгубване на бдителност върху това, което говорим, за да не се достигне до клюкарство, злословие... Казано е, че отговаряме за всяка празна и гнила дума. Себеконтрол на чувствата трябва да се упражнява и когато душата е извисена след проповед. А колко често, още не излезли от църквата, много християни заговарят за други, обикновени неща, за болките и болестите си, за грижите си. А ние сме получили от небесния хляб и от живата вода и трябва чрез себеобуздаване да ги съхраним у себе си, за да черпим от тях мъдрост и сила за всекидневния делничен живот. Себеобуздаване на нашия дух. Най-дълбокото в човека е неговият личен дух. Това най-дълбоко у нас не трябва да се застоява в неподвижност, а да бъде раздвижвано. Исус се радваше, когато 70-те се върнаха радостни и се раздвижи в Духа Си за Лазар. Справедливото негодувание на Христовия следовник може да бъде за всеобща полза/както когато Исус разчисти храма/. Но това чувство снижено, неконтролирано, може да се изроди в гняв. А "Който скоро не се гневи, е по-добър от храбрия, а който владее духа си, е по-добър от завоевател на град."/Пр.16:32/ "Който не владее духа си, е като съборен град без стени."/Пр.25/ Такъв град бива лесно достъпен за всеки нашественик. И така, себеобузданието, като плод на Духа, това е :себеконтрол на тялото, себеконтрол на душата, себеконтрол на нашия личен дух. Защото невъздържанието, в различните му форми и изяви, е една от причините , които намаляват силата ни в дейността на Христа. Чрез нашето все по-пълно посвещение ще се развие в характера ни себеконтрол, който ще ни даде вътрешна сила, и тази сила ще свидетелствува за нашата духовна зрелост. 11-ти Ж Е Т В А З А Б О Г А Онези качества от християнкия характер, които ни доближават най-близо до Бога, които дават нашето Богоподобие са:благостта, верността /вяра/ и кротостта. Благост. Когато говорим за някои хора с особено задоволство и радост, служим си с израза "добър човек". В словото на Бога се говори за Варнава:"Добър човек, пълен със Светия Дух и с вяра." Но защо добротата на Варнава се свързва със Светия Дух? В живота ще срещнем хора с вяра в Исус, които имат доброта, но биха могли да бъдат още по-добри, ако бяха изпълнени със Светия Дух." А познаваме и люде, които твърдят че са "кръстени със Светия Дух" и изявяват духовните му дарби, но които не са с такава доброта,която се излива тихо, безшумно. Казано е чрез Матея/25:21//, че онзи, който бива похвален, бил "добър и верен". И още:"Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща"./Матея 12:35/ Нека отбележим, че само в това изречение на три пъти е подчертана добротата: "добрият човек", от "доброто" си съкровище изважда "добри" неща. Каква чиста радост излъчват такива благословени добри души! Техните духовни опитности са бисери на истината и красотата. Добрината им оцветява всичко, което говорят и вършат. Понякога не сме наясно, когато наричаме някого добър човек. Някои са добри, защото са осветени от Божествения Дух, като Варнава. Колко хубаво е казал Спърджан, че за висока служба на Бога са необходими мъже и жени, които са годни да бъдат царе/духовни, разбира се/. Истинко багословение е да живеем близо до такива добри сърца. Просто им дължим благодарност, че ги познаваме, че и до нас е достигнал лъх от тяхната сърдечна доброта. Особено благотворно е тяхното влияние върху нас, когато сме разочаровани от способни, надарени люде, които са изневерили на Божестнената милост и доброта. Самото присъствие на добрия човек може да промени духа на разговора в дадена среда. Всичко, което е нечисто, неискрено, грубо, отпада. Това са хората "сол". А солта върши своята работа безшумно - дава вкус и запазва от развала. Бог иска Неговите люде да бъдат "сол" с всичките й качества - да осоляват, за да предпазват от развала, да дават вкус... Човекът "сол" е една от изявите на истинската доброта. 12-ти Казано е то Христос:"Вие сте виделината на света". Това е друга основна изява на истинската доброта. Солта е скрита, но виделината е видна. И тази светлина според думите на Спасителя трябва да бъде поставена на светилник. Светлината трябвда да бъде като "град, поставен на хълм", което значи че хората трябва да видят светлите дела - плод на Духа. Благостта, за която говори Исус, е действена. Тя е дала през вековете жрижи за болните, подслон за старите и изоставените, помощ на измъчените и огорчени души, грижи за най-малките. Но нямаме право да отминем и факти, каито говорят, че срещаме и духовност, която е бедна откъм практични дела на добротата, на благостта. Такива хора навярно забравят, че мистичния елемент има своето място в един живот на вяра, но той не бива да натежава, да бъде главното и основното във вярата. Защото е казано:"Чисто и непорочно благочестие пред Бога е - да пригледва човек вдовиците и сираците." Това е благост в действие! Тавита свети върху страниците на Библията като "жена с много добри дела и благодеияния"/Деяния на апостолите 9:36/, затова е била и вдъхновение на поколения добри жени в християнския свят до днес. И не споменът за думите, а споменът за делата й трогва вярващите - да изпратят тревожно съобщение до апостол Петър, за да последва чудото- възкресяването на Тавита. "Да принасяш плод във всяко добро дело, значи да се обхождаш достойно за Господа." /Послание къ колосяните/Над всичко обаче един истински Христов ученик трябва да не забравя думите, дадени чрез /Наум 1:7/ "Господ е благ..." КОлко често в болки, болести и страдания не малко вярващи се съмняват в правдивостта на тези слова! Но безспорно вярно е, че цялата основа на вярата ни рухва ако Бог не е благ. Апостол Павел пише на римляните:"Божията благост е, която ни води към покаяние." Бог, Който по естество е добър, е изворът на всяка доброта. И затова и онези, които са изпълнени с Неговия Дух, ще изявяват от Неговата благост и доброта. Вярно е казано: Петдесятница се нуждае от добри, благи човеци.