7, 8 и 9-ти Октомври

Главна

7-ми Р А Д О С Т Трябва да се отбележи, че има естествена радост у човек, която не е плод на Духа. Хората изживяват радост в досег с красотата - красотата на природата, на художествена картина или когато слушата хубава музика. Има понякога чиста, непринудена радост в човешката любов, в приятелството. Има радост от приятна работа. Но основният характерен белег на естествената човешка радост е нетрайността, бързопреходността. Често хората изричат с тъга:"Колко кратко трае радостта. Това са мигове или няколко минути." Библията сумира това в един много красноречив пасаж:"И от всичко, което пожелаха очите ми, нищо не им отрекох, не спрях сърцето си от никакво веселие. Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът от всичкия ми труд. Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми и труда, в който бях се трудил и ето всичко беше суета и гонене на вятър, и нямаше полза под слънцето."/Еклисиаст 2:10-11/ Кои са особените качества на радостта като плод на Духа? За да се разбере тази радост на Христовия последовател, трябва да си припомним радостта на Исус. А тя идваше преди всичко от изпълнение волята на Отца. "Ето, дойдох да изпълня волята Ти." /Евреи 10:9/ И когато намираше "погиналите", Той намираше постоянната Си радост. Това е толкова ясно изразено в трите притчи./Лука 15/ "И като я намери/загубената овца/, вдигна я на рамото си с радост." "Радвайте се с мене, защото намерих загубената драхма." Колко чиста е радостта, когато блудният син се връща! Но Исус имаше и друга дълбока радост. В Евангелие от Лука 10:21 е казано:"Исус се зарадва чрез Светия Дух", което значи - радваше се дълбоко в Себе Си. Тази радост бе в мъдростта илюбовта на Отца, откриване на младенците това, което е открито от мъдрите и разумните. Радост в победата на великото дело на Бога го поддържаше в страданията. Чрез нея Той понесе кръста и презря срама. В Неемия 8:10 е казано:"Да се радвате в Господа е вашата сила." Затова апостол Павел увещава:"Радвайте се, всякога се радвайте!" 8-ми Какво значи за Христовия последовател "радост", като плод на Духа? Според Словото радостта на Христовия последовател трябва да бъде радостта на Христос. "Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна."/Йоан 15:11/ Нашата първа радост трябва да бъде радост в изпълнението на Божията воля. При истинското новораждане, когато душата е влязла в правилни отношения с Бога, бликва първата радост. И в тази радост се ражда желание да вършим волята на Бога чрез делата на покаянието. Посвещението е следваща стъпка на новородения. Тогава ясно проличава послушанието - всеотдайно изпълняване волята на Бога. Послушанието към Бога - пише Д.Джи - е нещо повече от покаяние и вяра. То е вече ходене в светлината. Затова Давид се провиква:"Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля." Радостта, като плод на Духа, идва и от служба на Бога. Радостта на Христовия последовател за всяка новоозарена душа е радост, на която и ангелите биха завидели. Апостол Павел говори за някои от солунците като "негова радост". Всяко такова служение дава чиста радост, която е плод на Духа. Радостта, кояо изпитваме от всичко онова, което е Бог, е също радост, плод на Духа. Тук обаче може да се достигне до нещо наистина опасно - някои християни да поставят по-виско службата за Бога пред самия Него. Това не е вече радост, плод на Духа, защото се превръща в себезадоволяване, в дейност, която удовлетворява суетността на човека, а дори и користолюбието. Опасността е коварна. Най-даровитите и най-успешните са най-лесно уязвими. Каква беше родстта на 70-те ученици, когато се върнаха от сполучвливата си мисия?/Лука 10:17-21/Но Исус веднага възпря тази малко екзалтирана радост/от изгонването на зли духове/ и им каза:"Не се радвайте, че бесовете ви се покоряват. Радвайте се, че имената са ви записани на небето." Така Исус върна душите им при истинския извор на радост-при сами Бог. Не даровете, които са ни дадени, не външните обстоятелства, които съдействуват за нашата радост в Бога, са съществените, а както пише Петър/1Послание 1:8/: "Тази им радост бе в Онзи, Когото без да Го видят, Го любеха." Докато естествената човешка радост е краткотрайна, преходна - радостта, като плод на Духа, е постоянно състояние, служба на Бога и любов към Бога. "Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог." - казва Давид. И така, радостта, като плод на Духа, е :радост от изпълнение волята на Бога, радост от служение на Бога, радост от самия Бог - от всичко, което е Той. И тази радост е непреходна, вечна. 9-ти Към "жетва за самите нас" спада и мирът, като съставка от плода на Духа. Не е възможно да има истински мир - вътре в нас или вън от нас, докато не сме в хармония с Божествените закони. "Няма мир за нечестивите..."/Исая 57:21/. Под понятието "нечестивите" трябва да се разбира онези люде, чиято воля е в бунт против волята на Бога. Те са като бурно море, което не може да се успокои. Хората през вековете и днес жадуват за мир и все пак няма мир, не са го постигнали. Защо? Защото търсят първо всечовешки мир, а не първо мир в човешките сърца, без който всеки външен мир е несигурен и практически невъзможен. За да има мир в човешкото сърце, първото условие е да бъдем в правилно отношение с Бога. Апостол Павел пише на колосяните:"И въдвори мир чрез Него/Исус Христос/ с кръвта проляна на кръста, за да примири всички със Себе Си." Мир с Бога е спокойствието след опрощение. Това е покоят на морето в тиха лятна нощ, когато са притихнали вълните. Този мир е от Духа. Но в Книгата на живота се говори за нещо още по-дълбоко от това. Казано е, че тези, които следват Христос /по Христовому/, могат да получат, да притежват Божия мир. Това е мир, който идва от вселяващия се Христов дух в човека. Щом един истински Христов споделя радоста на Исус, той споделя и Неговия мир. "Мир ви оставям, Моя мир ви давам, Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои."/Йоан 14:27/ "Това ви казах, за да имате в Мене мир."/Йоан 16:33/ А какъв беше мирът на Исус? - дълбок вътрешен мир, мир на сърцето и ума. Как Той мина сред разярената тълпа на Назарет, която искаше да Го убие? В дълбок мир. На последната вечеря той беше спокоен. След огненото моление в Гецимания...след думите :"Не моята, а Твоята воля да бъде!", Исус е пак в Своя мир. Величаво се изявява в съдебната зала. Там Той мълчи във величаво спокойствие. Другите са смутени, Той не отговаря. На кръста в агонията Си се моли:Отче, прости им.." Човекът може да има Неговия мир от вселяващия се в него Христов дух. Но за да пожънем мир, като плод на Духа, трябва да сеем такива мисли, чувства и постъпки, които съдействуват за този мир. Апостол Яков пише:"Плодът на прадвата се сее от миротвориците." Но Христовия последовател има и неприятели на своя мир. Той трябва да възпира и осуетява непрастанните попълзновения и да пази душата си от насилия. Как се усеща мирът, като плод на Духа у вярващия? Богословът Доналв Джи, който е достигнал в тази духовна област до дълбоки прозрения, отбелязва:Ти сам се учудваш, когато усещаш някакво необикновено спокойствие, когато в това време би трябвало да бъдеш загрижен, измъчен, неспокоен. Или...някой те оскърбява тежко, а ти усещаш как остортата на изречените думи не те нараняват болезнено. Това е едно от чудесата на благодатта! Библията дава и друго откровение, като плод на Духа, което има голяма практическа стойност. Често вярващи хора се питат:Този начин, или онзи е Божията воля за мене? И когато многобройните им духовни опитности уверяват, че сме получили отговор на въпроса, усещаме вътрешното свидетество на успокоен ум и сърце. И радост.