4, 5 и 6 - ти Октомври

4, 5 и 6 - ти Октомври

4-ти

Сам Исус обичаше враговете Си така, че умря за изкуплението им. Умиращият Стефан се моли: "Господи, не им считай този грях." "Тази е Моята заповед - да се любите един другиго, както Аз ви възлюбих" - това са думите на Христос. Апостол Павел пише:"Целият закон се изпълнява в една дума - да възлюбиш ближния като себе си."
Като плод на Духа, любовта има много изяви. Добрата, искрена и топла дума - това е неуязвимото доказателство, че сме се срещнали с Хирстос. Това е "златният ключ", който отключва залостените врати на човешката душа. Благата, добра, искрена и топла дума е жизнена среда за сърцето, защото подхранва с благородни чувства не само този, към когото е отправена, но и онзи, който я дарява и вярва в нейната мощна сила.
Какво са знание, красота на тялото, титли, без топлия лъх на сърдечната дума? Какво е вяра в Бога без добра и блага дума? Любовта, като плод на духа -това е смирение. "И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст." /Послание към Филипяните 2:8/ Съвършеният се смири пред Отца и пред човеците. Никога Той не се издигна в Своя Божествен ръст. Неговото съвършенство не Го отдели, не Го оталечи от хората, защото дойде не да съди, а да спасява света. Колкото вярващият в Христос се издига към високите области на духа, толкова той е по-близо до своите братя. Черз любовта, чиито корени са в смирението, той вижда себеподобните близо до себе си, познава ги, радва се и страда заедно с тях чрез любовта Си към тях. За един човек със смирен дух, хората около него са братя, към които има върховен дълг - да им служи.
Любовта, като плод на Духа, понякога се нарича "жертва". Самият Син на Бога, в часовете на Своето велико страдание в Гецимания, не рече ли "Но не Моята воля да бъде, Отче, а Твоята!" Което значи:Ето ме! И тръгна по пътя към Голгота. Колко мъдро е казано:"Човекът е това, което е способен да даде, да пожертвува..." Защото жертва - това е любов! Любовта, като плод на Духа, се нарича още - прошение. Дълбокото, искрено, всеотдайно прошение - това е любов! Сам Христос не изрече ли на кръста - "Прости им, Господи, защото не знаят какво правят?" Любовта, като плод на Духа, се издига над всеки расов, класов или религиозен фанатизъм. Казано е:"Обичай всеки..." Много са пътишщата на безлюбието, но където и да водят те, има една среща, която не могат да избегнат - унижението, болката... Много са и пътеките на любовта, като плод на духа, но те всички водят към сърцето на Бога. Защото Самият Бог Любов. Тъй се съединява прекъснатата от греха верига:любовта, делата на любовта свързват човешкия дух с Исус и чрез него с нашия Създател. Затова любювта, като плод на Духа, е чужда на голите декларации, на демонстративността, на фарисейщината... Тя върши своята работа тихо и вглъбено, бълбука като чист планински извор, напълно чужда на желанието за някаква материална отплата. Защото Бог е любов, всеотдайна и безкористна, и ако искаме Бог да живее в нас и ние да пребъдваме в Него, трябва да се обичаме като братя, да дадем нещо от себе си, нещо у нас да изгори в името на ближния. Любовта, като плод на духа е себепожертвователна- и именно затова стои в основата на спасението.

5-ти

Дърготърпение. То може да се приеме като една от изявите на любовта, защото е казано:"Любовта дълго търпи", но дълготърпението има свои типични отличителни качества и затова е дадено като отделна съставка от плода на Духа. Под дълготърпение, като плод на Духа, трябва да се разбира дълготърпение с радост/Колосяни 1:11/, без роптание, без досада, защото се среща дълготърпение, на което липсва радост. Да издържим с радост, без роптание, без досада, не по силата на някакъв дълг, когато търпението ти е изпитание - това е истинско дълготърпение, това е победа!
Дисциплината разумност и неизбухливост при обида, при огорчение са типични качества на дълготърпението. Истинкото дълготърпение не се хвали, не се показва, не позира, а върши своето и върви напред тихо и безшумно.
То се нуждае от изпитания, за да узрее. Светият Дух ни прави годни да търпим дълго. Дава ни се нещо, което сме длъжни да понасяме - хора, условия, болести, бедност, мъка... Защото плодът на духа зрее в нашия всекидневен живот. Дълготърпението е школата, където събираме Божествената мъдрост и Любов. То е, което, както плод на Духа ни прави Богоподобни. Един от атрибутите на Бога е дълготърпението. В Изход 34:35 четем:"Господ Бог жалостив и дълготърпелив..." А на другия край на Библията във второ Послание на апостол Петър е написано:"Господ дълго търпи..." Затова и човекът на вяра в Христос, след като е получил ново естество чрез спасителната благодат и приеме Богосиновността, трябва да се научи на дълготърпение.

6-ти
М И Л О С Т

Към "жетва за другите"/по естество/ спада имилостта, като съставка на плода на Духа. Трябва да се отбележи, че като плод на Духа, милостта никога не е резултата на слабост. Изисква се голяма духовна сила, за да се окаже някому истинска, искрена и дъбокочовешка милост. Молостта е сила. Но милост към кого? Доналв Джи отговаря така:
Милост към духовните младенци. В Христос има духовни деца и младенци, които имат нужда от милостиво съчувствено отношение от страна на по-старите. Но само истински силните в Христос могат да бъдат милостиви и съчувствени, именно защото са силни. Тази милост се проявява когато човекът е изпълнен с Христовия Дух. Това е едно от качествата на Бога. "Господ Бог жалостив, милостив..."/Изход 34:35/ Делата на истинска милост могат да разтворят и най-яко залостените ръждасали порти на човешката душа.
Милост към духовно болните. Ако обсужването на телесно болните в повечето случаи е професия, която изисква умение и сръчност, то успокоителният досег, милостивата дума, жестът на милостта, себеотдайната милост могат да вършат чудеса. По-здравите, по-силните, по-напредналите духовно, трябва да преливат от своята духовна сила у слабите, по-немощните, боледуващите, неукрепналите още - докато и тяхната жизненост укрепне. Но...-отбелязва богословът Джи - има и една особена категория милост. Това е да имаш необходимия такт, умение в отношенията си на милост към хората. - Да знаеш как да подходиш при всеки отделен случай, където трябва да се окаже милост. Да знаеш и как да пристъпиш към онези, на които благовествуваш за небесната Божествена милост. Да знаеш, какво да кажеш на човека в нужда, болест, беда, как да му го кажеш, кога да му го кажеш... О, колко мого трябва да знае този, който оказва истинска милост! Да не гледа човека посрамен, унизен или огорчен... Това е милост от по-висока категория. "Твоята благост ме е направила велик." - казва Давид./Псалом 18:35/ Както дълготърпението, така и милостта са качества на Бога. "Смазана тръст няма да пречупи и замъждял фитил няма да угаси." Петдесятната сила ще действува мощно когато срещне вдъхновена кротост, нежност и милост у свидетелите за Бога на земята.