1, 2 и 3 ти Октомври

1, 2 и 3 ти Октомври

1-ви

Тези, които са се срещнали с Исус долу, в подножието на живота, в долината на скърбите, грижите, болестите, изобщо сред греха и смъртта, поели са по "тясната пътека" след Христос в спасителна вяра, минали през покаянието и новорождениетд, израстнали духовно чрез едно истинско посвещение, укрепнали и възмъжали във вярата - трябва да дадат и плодове. Или изразено накратко:Спасителна вяра, покаяние, раждане в дух/новораждане/, посвещение, светост чрез разноликите изяви на плода на Духа. Това е човешкият дял - труд под ръководството и помощта на Светия Дух. Освещението е дело на самия Бог. В това освещение един истински Христов последовател /според Библейското познание/ трябва да влезе в небесното царство, за да продължи своя път във вечността. Светостта в действие - това е разноликата изява на плода на Духа. Писано е: "Аз избрах вас и ви отделих да излезете в света и да дадете плод." А плодът на Духа е любов, радост, мир, дърготърпение, благост, милосърдие, вярност/вяра/, кростост, себеобуздание./Послание към Галатяни 5:22/ То занчи, че всеки истински Христов ученик трябва да бъде плодовит в делото на благовестието, където има духовно сеене и като краен резултат - посятото да даде плод. Този плод трябва да бъде "много" и " да бъде траен". Делата, човешката активност и техните резултати са фокусът, в който се срещат качествата любов, мир, търпение и милосърдие. Чрез делата те добиват живот, изявяват се, съществуват. Те са живият поток, свързващ човека с Бога.
Обикновено под духовна сеитба се разбира:благовестие проповядване, поучение. "Това е неправилно определение - отбелязва известният богослов Доналв Джи. - Понятието "духовна сеитба" има по-широко, дълбоко и високо съдържание. Към проповядването, благовестието, поучението е необходимо да бъдат прибавени и делата на милостта, на любовта. " Фани Крозби в една своя песен пише, че дълбоко в чвешкото сърце, понякога смазано от изкусителя, има скъсани струни, които могат да затрептят отново, когато ги докосне любяща ръка. Няколко реда отправени в съчувствие или за вдъхване повече вяра и упование, едно мъдро внушение или братски искрен съвет, няколко топли слова в беда, радване с другия при успех, повдигане товара върху нечие прегърбено рамо, протегната с любов ръка за прощение или дадена реална помощ в тежката борба някому:всичко това дава една "жетва на радост".
За по-голяма яснота и разбираемост Доналв Джи разделя плода на духа на три групи:
1.Жетва за другите - това е любов, дърготърпение, милост.
2.Жетва за нас-радост, мир, себеобуздаване.
3. Жетва за Бога - благост, вяра/вярност/, кротост.

2-ри Октомври

У всеки човек пулсира едно естествено чувство на обич. Това е любовта между родители и деца, обич между съпрузи, обич към родината, родния кът, родната стряха. Тук можем да отнесем още обич към професията, към природата, към изкуствата, привързаност към някои предпочитани предмети, вещи, страни. Изобощо, естественотд чувство на обич у човека е едно "пристрастие в многобройните му форми на изява". Кои са белезите на любовта като плод на Духа? любовта като изява/плод/ на Духа е сложно, многостранно, многозвучно, многобагрено понятие, съставено от разнообразни прояви. Преди всичко и над всичко това е любов към Бога, къмо онова, което е Той. Това е любов към човека - брат, към когото имаме върховния дълг да му служим. Любовта като плод на Духа-това е любов към светлото, красивото, доброто, благородното, възвишеното в живота. Любовта като плод на духа, това е също стремеж към израстване.

СТРЕМЕЖ НАГОРЕ

Малка лятна къща сгушена в пазвите на Стара планина. Шестнадесетгодишният Светлин, с обветрено от странствуванията из планината лице, е седнал на рамката на отворения прозорец. Чете вглъбено някакъв пътепис, а майката -млада жена с особена одухотвореност, която прозира през погледа на дълбоките й очи, е седнала до близката градинска маса, загледана в далечните върхове. "Защо и в обикновения живот хората не се стремят да се изкачват нагоре в непрестанно вътрешно горение с такава жажда, както някои печелят пари или осъществяват кариера?" - изрича синът. "Пътеписът ли събужда в теб такива мисли?" - пита майката. "Авторът се е изкачил на сто и втория етаж на един небостъргач и пише какво изживява. Наблюдава Атлантика, Статуята на свободата, мостовете, парковете, кулите, камбанариите, небостъргачите и пита кой ги създаде и защо." " А ти как мислиш, Светли? Кулите, кубетата, минаретата по целия свят, исполинските каменни ваяния, небостъргачите, не са ли това паметници на човешкия стремеж "нагоре"? Въплъщения на неговия устрем, пориви, мечти? Кой може да спре човека в неговия възход?" "Обаче човекът, изкачил се горе, казва, че е хубаво, но и страшно!" "Така е. Но е трудно когато си "горе", да се задържиш здраво-обяснява майката. - Да успяваш да се владееш, да издържиш срещу напорите на ветровете. А колкото по-нагоре се изкачваш, стихийната им мощ расте. Някои предпочит низината - продължава майката. - И мнозина успяват в равния си път. Но с какво може да се сравни онова, което изживява човекът, когато се изкачи нагоре? Ветрове те брулят, шибат те стихии, под тебе бездни, над тебе безкрайността, а ти вървиш, крачиш към високата си цел." Светлин разглежда майка си така, като че я вижда за първи път, макар че бе имал и други разговори с нея. Вглежда се отново в редовете на пътеписа и отбелязва:"Авторът се пита докъде ще стигне човекът. Днес виждаш най-високата точка на изграденото, а утре? "И тук има нещо важно, Светли. Същественото е от какви подбуди се ръководят и отделният човек, и обществата по пътя на прогреса. От обич към човека или от човешка гордост, суетна изпревара или ожесточеност. Това е, което ще определи и крайната съдба на човечеството, на нашата цивилизация - прогрес или провал. Защото светът е познавал много чудеса през вековете. Повечето от тях са само спомен." "И според теб, мамо, как трябва да се крачи по пътя нагоре?" Майката не отгаваря веднага. После заговаря, връщайки мисълта си от дълъг път: "Струва ми се, че онези ще достигнат високите върхове, които знаят къде отиват ... Които крачат с неугасващо стремление, освободили себе си от всичко, което би било бреме в нагорния им път, в щурмуване на стръмнините и всякога, при всички обстоятелства, с лице обърнато към слънцето. Така се догонва безсмъртие."

3-ти

Любовта, като "плод на Духа", означава "обичайте неприятелите си". Преди две хиляди години светът познаваше само законът на отмъщението. Познаваше бездните на омразата, но не и висините на любовта. Древният свят знаеше неумолимия закон на осъждането, но беше чужд за величието не опрощението. Какво се случи тогава? Исус от Назарет възвести нови повели, които развълнуваха човешката душа, пробудиха сърцето. Словото на Христос хвърли между сърцата три невидими моста, непознати преди Него.
Първията мост бе:"Благославяйте тези, които ви проклинат." Странна повеля! Как е възможно срещу проклятието да се изпраща благословение? Така реагира човекът, който не познава висшите закони на живота. А Исус прогласи именно тях. Проклятието е отрицателно действие, насочено срещу някого и достигне ли го, обгръща го в студенина и мрак. Благословението е положително действие и когато срещне омразата, обезсилва я, защото проклятието дотогава е в сила, докато не е достигнато от "добра мисъл" или "благо слово". И тогава се извършва онова тайнство, което свързва двете сърца. По невидимия мост над тъмната бездна и студенина в човешките сърца сам Исус мина пръв, а след Него и не малко хора през вековете. Христовото слово достигна до човеците, защото хвърли моста на благословението към озвереното, кървящо, но копнеещо за топлата прегръдка на благославящата любов човешко сърце.
Вторият мост бе: "Добро правете на тези, които ви мразят."
Какво значи тази повеля? е е достатъчно на чувството омраза да се противопостави само чувство. Необходимо е дело. И то "добро дело". Тогава сърцето, което мрази, е обезоръжено. Многовековната човешка опитност ни уверява в това.
Третият мост е: "Молете се за тези, които ви гонят." Разумът се противопоставя енергично срещу това изискане. Той го отрича. Волята отказва да го изпълни. Сърцето се бунтува. Ала истината, потвърдена от живия живот, е: ако искаш да спечелиш този, който те ненавижда и гони, не трябва да постъпваш по същия начин. Светлата молитвена мисъл - ето непознатата сила на древния свят. Искрената, чиста и светла молитвена мисъл /молитва/ за един човек, койо ни мрази, действува по невидими пътища, озарява ума с внезапни внушения, стопява злата воля, разтваря душата. Затова Исус повели:"Молете се за тези, които ви гонят." Защото молитвата, дошла от дълбина и отправена към сърцето на всемира възражда, издига душата, осветлява сърцето. Словото на Исус се разпространи по света, защото хвърли невидими могъщи мостове между човешките сърца - защото пътят към човечестовто е път към човешкото сърце. Това сърце се покорява доброволно само на повелята на любовта. А "Бог е любов". И стихията на Евангелието е любовта - любовта към Бога и любов към човека.