20, 21 и 22-ри Ноември

Главна

20-ти ПРОЩЕНИЕТО Е ЛЮБОВ Какво биха представлявали човешките общества ако хората не познаваха прощението? Това би бил свят на овълчени хора, а не на човеци, синове и дъщери на Бога. Колко съществен е този проблем в нашата вяра и колко жизнено е прилагането му във всекидневния живот, личи от начина, по който нашият учител Исус Христос го изявява. Тук няма притча. Има ясни, открити и категорични слова:"Прощавайте и простени ще бъдете." "Колко пъти да прощаваме?" - пита Симон-Петър. Не трябва ли да има някаква мярка, за да не се превърне прощението в слабост? Отговорът е -докогато и ние молим Бога да прости нашите дългове. А длъжници на Бога ще бъдем всякога, понеже непрестанно пристъпваме Неговата воля. Щом бъдем длъжници пред Бог, длъжни сме всякога да прощаваме. Когато учениците помолиха Исус да ги научи да се молят, в молитва, която им остави, има словата:"Прости нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници." Хилядолетия изминаха оттогава. Скромното учение на Назарееца е било опитано от борещото се човечество и се е оказало вярно. Нещо повече, доказано е, че да се прости грешката на другия е по-велико, отколкото човек сам да бъде безгрешен. И че не може да има безпогрешност без прощение от цяло сърце. Има музика, която разтърсва душата издъно, завладява съзнанието, покорява за дълго сърцето. Чуйте някои от симфониите на Бетховен, ораториите на Хендел, чуйте някоя от слънчевите мелодии на Моцарт или от песните на Шуберт и ще се уверите. Такава музика е извор на вдъхновение и подвиг, полъх, който омайва наболелите човешки души. Но има и една друга музика, кояо не е написана върху нотни листове, но когато прозвучи в нечия душа, разлива Божествен мир, светлина, чиста радост. Има музика написана от ръката на Бога върху самото човешко сърце, която слива Божественото и човешкото у човека в небесна симфония. Това е "Симфонията на прощението". 21-ви КАКВО ЗНАЧИ ДА ПРОСТИШ ДА простиш това означава да имаш смелостта да се хвърлиш в бездната и да излезеш оттам невредим. Да простиш, това означава да преломиш гордостта си, да победиш самолюбието си. Да простиш, това означава да спечелиш едно сърце. Този, който е простил, не е загубил брата си. Да прощаваш, значи да обичаш! Само безкористната любов стопява злото. Големият поет Тенисън пише в своите поеми:"Любовта взе арфата на живота и раздвижи всичките й струни. При докосване на нейните магически пръсти, струната на егоизма се скъсва." Да прощаваш, това значи да съзиждаш мостове между сърца. Затова един мислител мъдро забелязва:"Който не умее де прощава, разрушава моста, по който сам ще трябва да мине, понеже всеки човек се нуждае от прощение." Да знаеш да прощаваш е изкуство, което не се изучава в никоя философска школа, в никаква академия Това се придобива само в тайнствената лаборатория на сърцето. 22-ри Казано е: Прощавайте. А какво става обикновено в човешката душа? След най-незначителната дума, която ни е засегнала, започваме да съдим. Към себе си сме снизходителни и всякога търсим оправдание за постъпките си. Това е тъй лесно, защото обичаме себе си и никак не ни е приятно да се чувствуваме обвиняеми. Виждаме провинението на другия в уголемен ръст, защото сме прибавили към него и нашите сродни прояви, та провинението на другия израства пред нас. Често се възмущаваме, когато друг върши нещо, а сами вършим същото. Не е ли истина, че лъжата ни е противна, а християните по света понякога се надпреварват в хитрости и лукавства? Неискреност. Как я ненавиждаме. А често зад едно изкривяване на устните ни, което някои наричат усмивка, скриваме толкова неща... Ето това е нашият човешки съд! Но не се задоволяваме само да отсъдим и да забравим лошата дума. Ние помним... И в безсънни нощи преповтаряме, преповтаряме случката до отмаляване. Когато някой изрече "злопаметен човек", ние потръпваме, защото много добре знаем какво значи това. И разсъждаваме: Малък е този човек, затова е злопаметен. Злопаметството е ръжда, която разяжда сърцето. Злопаметството има една наслада - реванш. "Око за око, зъб за зъб." Може ли такъв човек да каже:"Отче, проси ми греховете- когато не може да довърши мисълта си - както и аз прощавам на моите длъжници?" Бог няма да чуе тези думи, нито молитвата на злопаметния, защото Божественото прощение не може да се вмести в едно сърце, което пропъжда всяка прошка. И все пак злопаметният човек не е рядко явление. Има и люде, които горделиво отминават оскърбленията и не търсят удволетворение на засегнатото самолюбие. Защо? Защото са се удовлетворили с презрителната си надменност. Това прощение ли е? Оскръблението може да бъде отминато с горделива презрителност и дори забравено, но такъв човек се отдалечава, загубва приятеля си, издига стена между него и себе си. А да простиш не значи да издигаш прегради помежду себе си и хората! Кога по-добре провинилият се би разбрал грешката си: когато срещне нашето братско великодушие или нашата ожесточена непримримост? Непримиримостта е опасна бариера по пътя на човека към Бога, към израстването му.