11, 12, 13-ти Ноември

Главна

11-ти "Защо не ни предупредиха?"-повтаря сестрата. Синът добавя:"Излиза, че ние убихме мама!" "Несправедливи сте към себе си-осмелява се а им възрази тяхната близка - От какви подбуди го направихте? Нали за добро?" "Вие не знаете какво беше моята майка за мене-отговаря синът. - Тя ме доведе от една старопланинска махала до Академията на науките. И мъката и угризенията го заливат със страшна сила:Аз й се отплатих...няма какво, помогнах й по-скоро да умре! Кажете ми как ще живея?" Не може да намери покой. Изоставя научната си работа. А бе вече готов да защити дисертация по математика. Но се намира една жена , почти на годините на неговата майка. Тя вижда как този даровит млад човек е затънал в безизходността на отчаянието и угризенията, потърсил е утеха в алкохола. Този човек крачи на ръба на пропастта. И прегъва колене за него. Не му говори:това е невъзможно, той няма да чуе. Пише му няколко пъти - но пише с огън от небето и с кръв от собственото си сърце. В края на последното писмо добавя:"Сине..., позволявам си да Ви нарека така, защото наистина Вашата синовност ме поразява и защото ако моят син беше доживял до тези дни, би бил на Вашата възраст. Вие обичате Вашата майка. Но с всичко, което вършите, не оскърбявате ли паметта й? Тя е направила толкова за Вас. имате ли право да отвърнете на всичко това със свличане все по-надолу в тресавището на живота? Млади човече, аз вярвам във Вас! Дълбоко вярвам във вашите изключителни способности. И се моля за Вас. Ще се моля с най-доброто и светлото в мене и ще очаквам деня, когато ще защитите достойно своя научен труд. Чакам този празник с отворена душа. Очаквам да ме поканите. И ще седна там някъде на предните редици, за да ме виждате добре. И когато от катедрата Вашите очи спрат върху мене, позволявам на погледа Ви да разчупи моята физическа същност и да видите, че на този стол не седя аз, една почти непозната вам, а Вашата майка, в чиито очи напират сълзите на радостта." И този ден идва! Тържествени часове! Младият човек защищава блестящо научния си труд. Академичният съвет от двадесет и пет представители на науката гласуват с "да". Близките му мълком си стискат ръцете с овлажнение очи, а професори и колеги го поздравяват. И когато тържеството приключва, очите на този млад човек търсят "някого" между хората, Жената, която го беше нарекла "сине"... е там, малко встрани. Тя пристъпва към него. Подават си ръце. "Нали Ви казах, че вярвам във Вас!" И повдигна ръка, привежда високото чело и го целува с майчина топлота. "Това ..вместо майка Ви." - тихо изрича тя. Силата на вярата спасява човека. 12-ти В пристъп на гняв дъщерите на Милтон помолили своя баща публично да отговори на оклеветилите го. Умният баща отговорил:"Знаете ли какво искате от мене? Вие ме подканвате да се опълча против онези, които работят в моя полза. Не се ли досещате, че паметниците, които издигаме в чест на великите, се градят от камъните, с които са ги замервали?" Как хората приеха Христос? Не Го ли замерваха с камъни? Не Го ли преследваха, не Го ли осмиваха, не Го ли пригвоздиха на кръста? И когато палачите вършеха своята работа, Той не се молеше за тях:"Господи, прости им ..."? В дните, когато всички проумяват, че трябва да се ръководят от съображенията на добрата дума, от великите начала, които ни показа Богочовекът, изразени в словото му на планината, хората ще изживеят най-радикалната, най-величавата промяна - промяна на душата, която е същността на всяка промяна. Но за да стане това, трябва да има вяра, ново раждане на душата, посвещение. Трябва дълбок духовен опит. Трябва да имаме своя Дамаск, своя Тавар, своята Горница. Добрата, благата, сърдечната дума - тя е златният ключ, който отваря яко залостените врати на човешката душевност. Гневът е лош съветник. Добротата изявява човешкото в човека. Хората всякога са търсили и ще търсят искрици съчувствие, малко обич, дошла до тях чрез добрата дума. Тя е жизнена среда за душата, защото подхранва с благородни чувства не само този, към когото е отправена, но и този, който я дава и вярва в нейната бузшумна сила. Какво са знание, земни титли и красота на тялото без топлия лъч на сърдечната дума? Какво е Бог без добра, братска дума? Ароматът на духа се ражда в дълбоката хармония на душата. А хармония има там, където душата е превърната в кътче от небето, където има любов към Бога, изявена в обич към човека чрез блага дума. Защото добрата дума е любов, а любовта означава, че сме сродени с Христос. 13-ти "И смири Себе Си до смърт..." Съвършеният се смири пред Отец и пред човеците. Никога Той не се надига в своя Божествен ръст. Неговото съвършенство не Го отдели от хората, защото дойде не да съди света, а да го спаси. Посети домовете на митари, говори на безпътни жени с милост, с любов. И в живота, и в смъртта Спасителят бе безкрайно смирен. И само Съвършеният можеше да остави на всички свои ученици през вековете и хилядолетията думите:"Вземете Моето иго върху си и се научите от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой за душите си." Как да се научим на смирение? Как да развием у себе си духът на дълбокото, истинското, Христовото смирение? Не е лесно! Не е лесно да се смиряваме, понеже гордостта е дълбоко вкоренена в човешките души и всякога е наклонна да вижда лицемерие в примерите на смирение. Колко несъкрушими аргументи трябва да противопоставим срещу всичко това! Аз, гордостта ти на човек, браня твоето достойнство - ще ни нашепне тя. Как ще докажем, че не гордостта, а истинското смирение пази нашето достойнство и живота на човека? Трябва да докажем на себе си, че не гордостта оценява правилно нашите способности и добродетели, че не тя закриля правдата и доброто? С примери от историческия опит и от всекидневния живот на човека ще трябва да убедим себе си, че не смирението, а гордостта е убила честта на много люде по земята, че от свободните човеци тя прави роби, че тя гордостта, е изпълвала света с ласкатели, хитреци, грабители и насилници, че тя винаги е надценявала способностите, качествата, силите и възможностите на хората, за да ги направи самонадеяни, самомнителни, недоволни, зли. Трябва да се убедим, че не може да има обич към Бога и човеците при затворено, горделиво сърце. Първото, което трябва да направи човекът, който иска да развие у себе си дух на смирение, е да разбере, че трябва да се бори срещу гордостта в себе си, да ограничава нейните изяви, да ги превръща в друг вида енергии - полезни, градивни - за да може да крачи по нагорния друм на израстването.