7, 8, 9 и 10-ти Ноември

Главна

7-ми "Защо не растеш? - питали дърветата, храстите и цветята едно крехко растение, което пуснало само две листа, защото почвата под него била суха и камениста. "Расти! Бъди силен и красив като нас!" - повтаряли му те, без да направят нищо, за да му помогнат. В алегорията се казва, че цветецът чувал тези гласове и болка свивала малкото му цветно сърчице. И понеже не порасло повече, започват укорите:"Ти си лениво-казала му катеричката.-Я виж как аз подскачам, как се изкачвам до върховете на дърветата." А ето и осъждението:"Ти не си годно за нищо, освен да бъдеш стъпкано."-казва му глиганът. После идва вятърът. Съска той около него."Аз ще те науча да растеш!" и удря със сила хилавия цветец. Както при хората. Щом нещо не е в ред у някой човек, започват коментариите, укорите, осъжднето:"Не се годен за нищо!" Но дойде пролетта -продължва малкото алегорично разказче - а това ще рече: красота, растеж, живот. Слънцето се показало светло и блестящо. То съзряло малкото непораснало растение, привело лъчи над него и тихичко нашепнало: "Позволи ми да ти помогна..." И не само над него и тихичко нашепнало:"Позволи ми да ти помогна..." И не само нашепнало, а стоплило земята и изпратило дъждец да напои засъхналите му корени. И след тази помощ с любов, цветецът се повдигнал, започнал да прибавя нови листи към първите два, укрепило се стъблото му-започнал бързо да расте. Колко е лесно да говориш отвисоко:"Расти! Защо не растеш?" - без да направиш нищо за своя брат. Трябва нещо друго - действена помощ с любов, милосърдие, което ще рече разбиране, съчувствие, готовност за помощ, която не унизява достойнството на човека, необходимо е готовност за жертва и ...жертва дори! Трябва слънце. Не силата на вятъра, а нежния полъх и тих дъждец да напои засъхналата почва на душите ни. Необходима е милосърдна постъпка с любов, за която знаят само ти, човекът, който си дал, сърцето, което я е получило, и Бог, Който е същата любов. "Любовта е милостива..." - казва апостолът Христов. Не може да има истински проявено милосърдие без любов! "Иди и ти прави също така." - казва Христос. 8-ми Как трябва да разбираме символичния знак на червения кръст? Той е съставен от поле, оцветено в бяло, и кръст. Кръстът е червен. Какво означава това? Полето е символичен знак на широта, на простор. Както полята са безгранични, така и дейността на човеколюбието трябва да бъде за всички раси, за всички класи, за всички хора. Това поле е бяло и съдържа в себе си всички останали цветове на спектъра. Бялата багра е цветът на чистите мисли, на белите копнения, на бялото откровение, на устрем към чистота. Бялото поле на червения кръст - това значи безгранична човеколюбива дейност с чисто сърце, с бели мисли, със светли дела! А кръстът е символ на страданието. Човеколюбива дейност не се разгръща само в мирни дни, а и в дни на войни, на борби, във време на бушуващи природни стихии. Затова кръстът е обагрен в червено, а червеното е цвят на бликналата кръв от рана, на любовта разпъната на кръста! Ето защо не може да има човеколюбие без тази рапъната на Голгота любов. Затова тя е движила, движи и ще движи и ръцете, и сърцето на всички човеколюбци, направлявала е пътя на хуманитарното дело в света и е давала, дава и ще дава неугасващ блясък на червения кръст! Защото милосърдието е любов. 9-ти "Добрата дума е най-неуязвимото доказателство, че сме се срещнали с Христос." Как ще изразим любовта към Бога? Казано е - чрез любовта към човека, нашия ближен. А коя е една от най-непросредствените всекидневни прояви на любовта ни към хората, сред които и с които живеем? Не е ли това добрата блага дума? "Добрата дума." Това е една от най-популярните понятия в живота ни и все пак колко малко сме се спирали да вникнем по-дълбоко в същността му. За някои дори звучи не особено сериозно, не така отговорно... Но не може да не се достигне до извода, че такова отношение говори за недостатъчно разбиране на повелята на Христос:"Обичайте се като братя". Какво всъщност значи да се приближиш до някого с добра чистосърдечна дума? Колко преданост към Бога и Христос трябва да има в сърцето ни, колко обич, доброта и милост трябва да е съхранила душата ни, та в един свят, в който има толкова ненавист, суета, непримиримост, където хората разрешават и личните и обществените проблеми със сблъсъци, със заядливи, люти думи, с непростителност, с кръвясали очи - даваме ли си сметка какво значи в един овълчен свят да има осветени души и облъхнати от добротата души, които да пристъпят, да се доближат до тези хора с добра дума? Да насипят в една разтворена жива рана на сърцето не огъня на непочтителни, злонамерени или безотговорни слова, а да я помажат с оздравителния елексир на добрата дума. Да си в състояние, макар и с наранено сърце, на яростния пристъп или ненавистта на някой човек да отговориш със спокоен глас, без лошо чувство, с разбиране и обич, дали наистина е "малко нещо"? Ако и ние -хората срещнали Христос, крещим, ако и ние даваме воля на недостойните си мисли, злоезичим, нараняваме, клеветим ближния си, както хората около нас, по какво ще се различаваме от тях? Ако на обидата отговаряме с обида, ако не можем да се преборим с гордостта си, със скритата дълбоко у нас завистливост, ако оставаме роби на самолюбието си, ако "по нещо" не се различаваме от другите, Христови ли сме? Някой ще възрази. А когато нас ни уязвят, когато ни оскърбят, когато ни причиняват толкова мъка, ние да мълчим ли? Не! Христовата доброта не бе овчедушна доброта. Ние ще търсим правото си, ще се борим да запазим чистотата на името си, честта и достойнството си на люде "от виско род", които живеят на тази земя, но чиято истинка родина е небето. Ние имаме дълг да се борим, да защитим всичко това, но с добра дума, с любов. Евангелието е "блага вест", защото е вест за обнова и притъпяване остротите на живота, на политико-социални и религиозни противоречия. Ако сме чули гласа на Христос и сме го последвали, то това трябва да проличава в живота на нашето всекидневие. Добрата душа е най-неуязвимото доказателство, че сме се срещнали с Него. 10-ти Една майка заболява неизлечимо. Дъщерята и синът, необикновено предани, правят всичко, за да спасят живота й. С доверие в техните думи тя постъпва в болница и ляга на операционната маса. Но не става вече... Дацата й ще полудеят от мъка и угрезение. Скръбта на сина надминава всяка граница на разума. Ходи като сянка, не се храни, не спи. Само пуши, пие и крои планове за отмъщение на двамата лекари, които не са предупредили, че рискът при операция бил толкова голям.