4, 5 и 6 - ти Ноември |
Главна |
4-ти
Търпение - това е любов. "Любовта дълго търпи..." /1Кор.13/ Какво значи това? Едва ли някому ще се удаде да разбере що значи търпение, ако не се обърне към самия живот. Там в нашето всекидневие ще почувствуваме силата й, там ще намерим и отговора на въпроса защо апостолът започва така "Псалома на любовта":"Любовта дълго търпи..." А какво става в нашия живот? В един дом живеят две жени. Хазяйката се носи някъде на границата между вяра и неверие. Другата е редовна на църковните служби. Хазяйката е като барутен погреб. Търси и най-малкия повод, за да избухне. И избухне ли... Но и наемателката, с претенции за вяра, не мълчи. На огъня отвърща с огън. След лошата дума следва по-зла дума. И започнат ли двете, стъклата на прозорците треперят от техните викове. Друга жена е тъй хрисима в църквата. Не пропуска да се моли гласно. Тя има единствен син и се моли за него. Същата среща друга сестра. Денят е студен. Мразовитият вятър пронизва. И тази хрисима в църквата жена, така се разгорещява в оплаквания от снаха си, че задържа до премръзване срещнатата. "Мразя я, мразя я! Не мога да я гледам.!" - задъхва се тя. Къде е любовта? Къде е поне търпимостта - най-нисшата форма на тъпението? Някои хора се търпят, понасят се. Намират сили у себе си поне да не се ожесточават от постъпките на другите. Други достигат до дружеско сприятеляване, помагат си, търпят се. Ала онова, което прави дружбата между хората истинско приятелство, е обичта. Защото може да се живее с чуждата болка и да се радва с радостта и успеха ти само този, който обича. Срещат се двама мъже. Имат причина да се отбягват. Но този път единият заговаря. И постепенно така се разгорещява в спора, че загубва контрол над себе си и като оглежда набързо безлюдната улица, не издържа вдига ръка, готов да удари. Не толкова думите, а спокойствието на другия го вбесило. Той и сега е спокоен и казва търпеливо:"Ако мислиш, че така ще разрешиш въпросите - удари." Ръката се отпуска. Разгневеният е победен. Млада майка на две деца години наред понася с безпримерна доброта един болезнено ревнив съпруг, при това алкохолик. "Напусни го, остави го. Ти ще се обезличиш като човек, като жена." - говорят й близки хора. Но тя се бори тихо, безшумно, и търпеливо, за да превземе крепостта с любов. Още по-всеотдайно изпълнява съпружския и майчин дълг, запазва семейството, дава пример на децата как се живее с любов. Близки хора оскърбяват една самотна, измъчена от болести жена. Говорила -обвиняват я те-нещо недостоверно за тяхната обща приятелка. Идват при нея, търсят обяснения, ругаят я. Тя се опитва да обясни, но никой не иска да чуе. "Помогни ми, Господи, Ти виждаш, че вина нямам. Изяви истината." - така се моли тя в началото. После си казва:Може би чрез всичко това Бог иска да ме научи на търпение. И в душата й настъпва мир. Един ден, когато истинската клеветница е в предсмъртни часове, за да облекчи душата си признава, че оклеветената жена е невинна. "Аз бях забравила..." - казва тя просто на близките си. А те си отиват, но отнасят в сърцето си урока как се служи чрез търпение в името на любовта. 5-ти Ханс Блок е студент. Работи и се издържа. Тежко е, защото не иска да измени на себе си, на разбиранията си, а приятелите му от хитлеровите групи го дебнат... В другата стая живее датчанката Кристин, също студентка. Тя го обича. И когато Ханс е в най-трудни дни, заплашван, лишен от работа, изгонен от университета като "враг на Германия" и в една мрачна зимна нощ в молитвен размисъл общува с небето, нещо дълбоко у него се раздвижва, ражда се някаква нова надежда и той чака... Какво? Не знае точно какво, но има странна увереност, че нещо ще се случи. Тези дни Кристин е заминала при родителите си в Дания. Той прекарва края на нощта в безсъние и почти усеща когато под вратата му някой пъха плик. Писмо от Кристин. Някой приятел предпазливо го е донесъл. "Тръгвай незабавно за Дания. Тук всичко за нашия сватбен обред е почти готово. Всички в нашия дом те очакват. Кристин." Ханс успява да замине. Но още в сватбения им ден е обявена Втората световна война. Ханс трябва да се върне в Мюнхен, за да изпълни дълга си към родината. Кристин тръгва с него. "Даваш ли си сметка какво значи да отидеш в огъня, Кристин?" - питат я родителите й. "Моето място е до Ханс, по-близо до него" - отговаря тя твърдо. И започват страшните години на войната. Ражда се първото им дете. Кристин живее в малък градец при близки хора на Ханс. Няколко пъти Ханс се отбива за малко при семейството си, а после пълна неизвестност. Но Кристин го чака търпеливо и с вяра. Ханс не вижда дори второто си дете. Момичецето става на една, две години, а от бащата нищо. В безсъните нощи до Кристин достигат мрачни мисли:"Не може да е жив. Той би се обадил...Някак би се обадил." И чака, чака с търпение и вяра."Тако ще си дойде, деца мои -говори им майката. - Някоя вечер ще чуете как ще потропа на прозореца..." Войната свършва. Ханс се отправя към малкия градец. И една привечер потропва на прозореца. "Татко!" - викат децата с блеснали очи, когато той влиза в стаята. "Знаеш ли - казва му неговият син - знаеш ли колко дълго те чакахме?" А той, притиснал тримата до себе си, през натежалата влага в очите мълви: "А знаехте ли аз колко дълго чаках този ден! Но се молех и вярвах, че той ще дойде." И не можеше да не дойде, Ханс - говори Кристин -защото Бог знае, че те обичаме и че те чакаме с вяра. Търпение - колко сила, какво мълчаливо величие! Чакам... Ще чакам... Ще чакам с вяра... В тези думи се е стопила всяка гордост, всяка себичност, всяка дребна сметка, всяка суетлива недостойна мисъл, всяко озлобление. Ще търпя! Ще изтърпя! Ще се моля небето да ми даде сили да понеса! Това може да изрече само онзи, който е поел кръста си и го носи през бури и през тресавища, през зноен пек и през сковаващ мраз без да възроптае, без да нарани другите, а като шепне с любов по примера на Христос: Прости им, Господи. Какъв по-величав пример на търпение от този на Христос? Гонен, отричан, бит, осмиван, разпънат на кръст заради любовта му към нас. А само тя, любовта, търпи дълго. Защото търпение -това значи любов. Да понесеш търпеливо обидата без да отвърнеш със същото, дори да я забравиш... Това значи да живееш любовта. Да чакаш да израстнат децата ти в неразбит дом и да им дадеш пример как се живее и сред бурите в мир - това значи любов. Да чакаш на колене години, десетилетия, за да се върне от безпътицата твоят син - това е любов. Да чакаш сред кървавия ужас на войната бащата на своите деца, запазила чистотата си, придружавала го с молитвена мисъл, с вяра - това е любов. Да поемеш върху себе си мрачното бреме на целия свят, за да го превърнеш там, на кръста, в светлина и радостна надежда - това е любов. "А любовта дълго търпи..."- казва апостолът. Да! Защото търпение -това е любов! 6-ти Ноември Милосърдие - това е любов. "Любовта е милостива..."/1Коринт 13/ Младежът-законник пита Исус: - "Какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?" "Какво е писано в закона?" - отговаря Той. "Да възлюбиш Бога с цялото си сърце... и ближния, както себе си." "Право - забелязва Спасителят. - Това стори и ще живееш." Законникът мисли, а после пак пита:"Кой е моят ближен?" Тогава Учителят на любовта разказва притчата за добрия самарянин и накрая пита:"Кой от тия тримата ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия сред разбойниците?" "Онзи, който му показва милост." Исус тогава му казва:"Иди и ти прави също така." "Какво?" - питаме и ние. "Показвай милост." Какво значи това? Как трябва да разбираме днес тези слова? Понятието милосърдие е сложно. Това е една от изявите на човеколюбието. Не е леко да се формулира, да се определи, защото се състои от много прояви. В него има съчувствие, разбиране, готовност за служба, има добротворство, има жертва. И всичко това е сътворено с любов. Защото една проява на "милосърдие" може да бъде продиктувана и от други подбуди. Милост може да се подхвърля високомерно, за да се отърват по-скоро от някого. Молист може да бъде парата, пусната в блюдото на просещия. Може да се окаже и "милост" някому по пътя на някаква сметка или "услуга за услуга"... Или някой с мълчанието си да е спасил другиго от обществен скандал. Но за тази "милост" провиненият остава в ръцете му за цял живот, а показалият милост може да изнуди дори наследниците му. Такива прояви хората също наричат "милост" - милост при безизходица, "милост" срещу заплащане. Спасителят не говори за такава "милост", а за милост, която е любов. Милосърдие - това значи молосърдна постъпка от сърце. Боледуват хората - боледуват телата им, боледуват душите им... Колко люде страдат от някой порок, таен или явен, който изсушава жизнеността им! Нима горделивостта, алчността, грубият егоизъм, безчестието, всички ниски стремежи и жестоки чувства не говорят за някакво разстройство на душата? Милиони болни от тоя род се лутат из живота. А какво е отношението на хората към тях? Някои търсят причините в самите болни. Забравят, че много люде са зли, защото носят наследствена обремененост или живеят в тежки усилия. Ако други са коравосърдечни, то е може би защото не са срещнали милост, съчувствие, подкрепа... Ако трети са затворени, груби неприветливи - не се ли крие причината в това , че са се почувствували онеправдани, унизени? Повечето от тях може би не са могли да намерят мястото си в живота. И колко правдиви са огнените слова на Емил Зола - големият син на Франция :"Аз обвинявам! - казва той. - Аз обвинявам хората, обществеността, всеки, който е проводник на безлюбието , на недостойното в живота! Обвинявам всичко, което не е в хармония с изискванията на нашата съвест! Но аз обвинявам преди всичко себе си! Обвинявам се в своето бездействие, за своята човешка слабост, за своите неосъществени "добри намерения", които всеки ден отлагам за "утрето", което никога не идва, а не помагам там, където мога да направя това "сега". |