29 и 30 Ноември |
Главна |
29-ти
ХРИСТОС И ПРОРОЦИТЕ "Ето това, което ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, що е писано за Мене в закон на Моисей, в пророците и псалмите." Най-могъщото потвърждение, че Христос е наистина Син Божи, е че Той изпълни всички пророчества, записани в Стария Завет за Него. Това най-ясно се вижда от разговора на възкръсналия Исус Христос с двамата ученици, които пътуват за Еманус. И тези двама с недоверие бяха посрещнали вестта за празния гроб, въпреки че Исус им бе говорил неведнъж, че ще възкръсне от мъртвите. Сега, казва се в Евнагелието, Той започна да им изяснява всичко написано за Него в старозаветните писания, като започна от Моисей, псалмите и всички пророци, за да разберат как са се изпълнили. Изпълнението на пророчествата заема централно място и в учението, и посланията на апостолите. Матея разказва как в Христос се изпълнили всички пророчества, писани за Него. Навсякъде в това Евнагелие ще срещнем думите:"за да се сбъдне писаното" или "да стане, каквото е казано чрез пророците." В своята проповед в Кесария апостол Петър казва за Христос:"За Него свидетелствуват всички пророци." Красноречивият Аполос проповядва в Ефес и горещо убеждава хората, като им е доказал подробно за Писанията, че Исус е Христос!/Деяния 18:28/ В посланието си до Коринт апостол Павел пише:"Благовести ви, че Христос умря за нашите грехове според Писанията, и че Той възкръсна на третия ден... според Писанията/1Коринт15:1-4/ Като съберем всичко написано, можем да бъдем непоклатимо уверени, че Новия Завет утвърждава вярата ни, като удостоверява как Исус Христос изпълни всички сатрозаветни писания-пророчества. "Мойте думи няма да преминат!..."- казва сам Господ Исус Христос. "И затова Неговото вечно слово не е пред залез, а пред изгрев" - отбелязва д-р Крисуел. Библията е книга за живота. В нея има отговор за всяка мъка, за всеки проблем. И затова ще живее. Колко отдавна е написана тя! И през какъв път е преминала през хилядолетията! Но...Диоклетиян не може да скъса нито една струна на Божествента арфа. Хората на рационализма не са "удавили" нито дума от това небесно съкровище. Последователите на Биолинброке, на Хюм, на Пейн и Волтер не са съкратили живот на Библията. "Да се приеме Словото на Бога е все едно да се приеме самия Бог". "Любовта към Вечното Слово е равностойна на любовта към Бога. Затова-заявява д-р Крисуел- с пълна вяра аз мога да взема своята Библия и да зная, че чета Божественото откровение. Бог, Който е вдъхнал това слово, го пази неизменно, макар че е преминало през огъня и кръвта на вековете. Изпратеният от Него Дух Свети го пази ..." Йоан е утвърдил последната глава на това свято писание със слова, които четем с тръпнещо сърце:"И аз също свидетествувам на всеки, който слуша словата на тази пророческа книга:ако някой прибави нещо към нея, на него Бог ще наложи от язвите, написани в нея. Ако ли някой отнеме от словата на това пророчество, то Бог ще го лиши от участието в книгата на живота и от всичко, което е написано в нея."/Окровение 22:1/-19/ Защото "Никога пророчество не е дошло от човешка воля, а са го изказвали светите Божии човеци, които са били ръководени от Светия Дух." /2Послание Петър 1:21/ 30-ти Бог изпрати на тази земя за човеците Своя Единороден Син- пратеника от небето, който възстанови разкъсаната чрез греха връкза между Бога и човека. Богочовекът Исус Христос е величав символ. Той е показаният ни жив пример и образец как трябва да премине един живот на вяра в Словото на Бога. Отговорът на това Слово е-както този на Исус Христос. А как премина тук на земята, животът Му? В този живот имаше Раждане в плът, процес на узряване/укрепване/, саможертва в името на любовта, смърт в плът и възкресение от мъртвите! Чрез примера, образеца Христос, Бог изяви ясно как трябва да премине и животът на онзи, който е повярвал в Неговото благовестие. И в този живот трябва да има /както при Христос/:Раждане по плът, вяра, покаяние, за да се достигне до раждане в дух/новораждане/. След това узряване/укрепване във вярата/, саможертва - служение на Бога чрез служба на човека-брат в любов, смърт по плът и възкресение от мъртвите. Така учи Словото на Бога. Сам Исус каза за Себе Си:Аз Съм светлината на света. Аз Съм живият хляб слязъл от небето. Аз Съм Пътят, Истината. Аз Съм възкресението на живота. Аз Съм врата към вечността. Това не бяха само думи. Христос ги превърна в дело. Говори за смирение и Сам изми нозете на учениците Си. Говори за обич и Сам възлюби човеците повече от Себе Си. И го доказа на кръста. Говори за възкресение... Сам възкресяваше мъртви и възкръсна от мъртвите на третия ден. Беше лечител на човеците, докосваше се до техните тела, до помръкналите им души и им вливаше "нещо непобедимо". Той виждаше тежкия им живот със страданията, с невежеството, с духовната нищета и с малките човешки радости, но разбра и техните копнежи за по-добър, чист и светъл живот. Тогава изрече онази проповед - "Словото на планината"., отправено към хората от всички векове. Най-великото в живота на Исус Христос е Неговото всепобеждаващо присъствие. Гонен, отричан, осмиван, презиран от някои, Той е тържествувал в душите на милиони, осветявал е и осветява мрачните хоризонти на човечеството. Цезаровата империя издъхна сред съсипни. От легионите на Рим е останало само пепел. Наполеоновите армии срещу Европа отдавна са забравени. Гордите пирамиди на Египет затъват с всеки нов ден в пустинните пясъци. Тир и Сидон покрива забвение. Вавилон е само спомен. Христос живее! И ще живее! Всички сили, които са се опитвали да Го умъртвят в крайна сметка са били само стимул, за да живее Той все по-реално и ярко в съзнанието на тези, които са Го приели. Празните традиции са изкопали гроб за Него. Фанатизмът Го е горял на клади. Инквизицията на средновековните, издигната в Негово име, Го е разкъсвала на зъбестите колела. Нетърпимостта, все в Негово име, Го е слагала неведнъж на гилотината. Много Юди са Го предавали с целувка. Много Петровци са се отказвали от Него. Много Димасовци са Го изоставяли, слели се с множествата по широкия път, но Той -Единородният Син на Бога, пратеникът на небето сред човеците-живее! И ще живее! |