1, 2 и 3 ти Ноември

Главна

1-ви СВЕТЛИНАТА НА ЛЮБОВТА "В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син да живеем чрез Него". Бог Го пожертвува за нас и ни остави заповед да вярваме в името на Сина Му, Господа Исус Христос и да се обичаме един другиго. Никой никога не е видял Бога, но ако се любим един другиго, Бог ще пребъдва в нас и любовта към Него е съвършена в нас. Ако някой пази Словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него. Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос. Никой да не ви заблуждава:който върши правда - праведен е, както и Христос е праведен. Никой, който е роден в Бога/в Дух/, не върши грях, защото Божественият зародиш пребъдва в него. Който не върши правда, не е от Бога, нито онзи, който не люби брата си. Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец. В никой човекоубиец не пребъдва вечен живот. Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, ако любим братята. Но..."да не любим с думи, но с дела и в действителност, защото любовта е от Бога, и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога." Който казва, че е в светлината, а ненавижда брат си, той и досега е в тъмнина. Който люби брат си, пребъдва в светлината и в него няма съблазън. В любовта няма страх, съвършената любов прогонва всеки страх. Който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта. Ние любим Него, защото Той първо възлюби нас. И вижте каква любов е дал нам Отец-да се наречем Божии чада. Сега сме Божии чада и още не е станало явно какви ще бъдем. Но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему. И всеки, който има тази надежда на Него, очиства себе си, както Той е чист. Който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог пребъдва в него. Но, ако рече някой :Любя Бога, а не обичам брата си, той е лъжец, защото който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, когото не е видял/Из посланието на Йоан 2:3/ "Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм."/1Коринт13:1-2/ 2-ри Ноември ДВЕТЕ ЗАПОВЕДИ "Да възлюбиш Господа, твоя Бог от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичкия си ум." Това е голямата и първа заповед. А втора подобна на нея, е тая:"Да възлюбиш ближния си както себе си." На тия две заповеди стоят целият закон и пророците."/Матея 22:37-40/ За да бъде една вяра полезна и за този, който я носи в себе си и за тези около него, тя трябва да бъде действена. Много вярващи души са живели и живеят с мечтите на своята вяра, носят се някак над земята и поглеждат надолу отвисоко, дори с пренебрежение. Тези хора живеят откъснати от живия поток на живота. И естествено, с право ни атакуват, наричат ни мечтатели, утописти, непрактични хора. Колко ясно е казано:"Вяра без дела е мъртва." Никой, който е тръгнал след Христос по стръмната нагорна пътека, осветявана от лъчите на Евнагелието, няма право да се откъсва от живота. Ние сме тук в плът и имаме своя всекидневен живот. И именно тук, в нашия всекидневен живот, ще стане великата проверка на нашето знание за Бога. Тук, ние ще трябва да слезем след полета на нашия дух-след нашето молитвено общение с небето, и да донесем онова, което сме получили:светла мисъл, чисти чувства, красиви и високи пориви. Нашият ежедневен живот - ето мястото, където трябва да даде пловодете си едно пречистено сърце, една възродена душа! Та по какво ще се познае, че едно сърце е обновено чрез вярата си в Христос? Как ще се разбере, че това сърце живее своя нов живот? Никъде другаде, а там, на жизнената арена на неговто всекидневие. Казано е:"По делата ще ги познаете." Това значи, че всяка душа, която следва Христос, трябва да бъде проводник на волята на Бога. А каква е Божията воля? Божественият Пратеник на земята остави две заповеди:първата -да любим Бога, втората - да любим човека. И понеже любовта към Бога се изразява чрез любов към ближния, то централният смисъл е насочен към човека. Дали волята на Бога е да отслужваме тържествени литургии и служби във величествени храмове, да пеем хвалебни песни, да палим свещи, да се молим едва ли не традиционно, по навик, по дълг или само в нужда да извикваме към небето, за да излеем тъмнината в душата си? Дали волята на Бога е да хленчим пед Него за лични, нам угодни неща, да се огъваме в прахоляка на нашите верски предзразсъдаци и суеверия и да чакаме Всемогъщия Бог да ни изправи? Дали волята на Бога е да Му поднасяме за благословение оръжието си, с което ще отидем на бойните полета, за да убиваме нашите братя затова, че и те искат да живеят като човеци в свобода и мир или може би, че цветът на кожата им е по-различен от нашия? Дали волята на Бога е да забиваме острието на нашата злоба и ненавист по-добре в гърба на нашия неприятел? Дали всичко това е волята на Бога? Какъв беше животът на Христос? Какво вършеше Той? Четем, че е обичал народа, нахранил гладните, лекувал болни, проповядвал, за да събужда и души, и сърца, и съвести-изобщо изявявял любовта си към Бога чрез любовта си към човеците. Две хиляди години от тогава. Но въпросите, които са вълнували хората, ги вълнуват и днес. Нуждите и страданията на човеците са едни и същи и вчера, и днес. Исус Христос се роди и живя в една епоха на борби и неправди, в каквито човечеството и днес живее. Остана ли Той чужд на всичко, което виждаше около себе си? Та най-ценот в Неговото небесно учение не е ли това, че посочи най-добрите начини за борба с обществените недъзи и чрез възраждане на отделните личности, постави основите на едно ново общество на земята, един нов ред в света, чиито основни закони на живота да бъдат правдата, любовта, братските отношения между хората? Едно царство Божие, казано на Библейски език. А царството Божие - това е Христос в сърцата на човеците, защото "Царството Божие е вътре в нас." Аз не зная дали добре разбирам волята на Бога за мене и моя живот-доверява една лекарка на оздравяващата болна седнали заедно в тишината на пролетната привечер. - Рабтя от години тук, в тази болница. И когато някой оздравее и излиза, имам особени изживявания. Иска ми се да изтичам след всеки един и да му кажа: "Ти който сега си отиваш и отново ще излезеш в живота, досега може да си живял както си знаел, но то сега ти трябва "нещо" да промениш. Защото не си сам, не живеш само за себе си. Ти учавствуваш в един и личен, и народен, и всечовешки поход за по-светъл, по-красив и по-добър утрешен ден." И вярвайте ми, как искам да попитам всеки един от тези връщащи се отново в живота хора:"В болестта, в страданието, в надеждата на оздравяването, ти не разбра ли, че нямаш право да останеш такъв, какъвто си бил преди. У тебе "нещо" трябва да се промени в по-светло, по-красиво, по-достойно." Не върви ли тази жена неотклонно и с разбиране след Христос? Ако не разбираме и не работим с всички сили и възможности за осъществяване на любовта в живота, ако не осъзнаваме какъв трябва да бъде нашият личен принос в изграждането на това небесно царство тук, на земята-общества и народи от възродени души и обновени сърца - дали изпълняваме волята на Бога? Дали изпълняваме Неговата първа и втора заповед? КАКВО ЗНАЧИ ДА ОБИЧАШ 3-ти Да обичаш. Колко различно разбират хората понятието "обич", "любов". Някои толкова са го овсекидневили и принизили, толкова са го приспособили към своя начин на живот, че то едва ли вече не е загубило своята истинска значимост. Други приемат любовта само като чувство. Хората говорят за човешката и Божествена любов. Някои само проповядват любовта. А любовта е многостранно, сложно понятие, съставено от много поряви. Изключително трудно е да се достигне до същината й, за да се определи какво точно значи да обичаш. Но едно е вярно и то си остава като неоспорима истина:любовта е мощен двигател на човешкия живот и първият белег, с който хората могат да потвърдят, че живеят вярата си в Бога, защото Бог е любов. И според размера, в който човек проявява тази любов и колко обич дава на човека-брат, този човек е по-близо или по-далеч от Бога. Любовта с е проява чрез Христос. Всеки предава на другия част от това, което носи в себе си като любов. Музикантът ще даде нещо от хармонията на звуците, които са в душата му, художникът - от красотата на багрите, мъдрецът - от мъдростта, която е достигнала до него, здравият - от своите сили. Едно е безспорно-доколкото един вярващ човек може да обича, дотолкова той е способен да познае и изяви Бога. Защото велика истина е, че човекът е това, което може да даде на другите. Не от дълг, защото много често в изпълнението на дълга няма обич:човекът е това, което може да даде на другите с любов. Любовта оживотворява живота. Придава му стойност и смисъл. Обагря го с многоцветие, изпълва го със съзвучия от земна и небесна музика. Любовта дава блясък на очите, сила на ръцете, щом обичаш - и в най-тежката работа се трудиш леко. Любовта е, която влива доброта и милост в сърцето, която дава сила на ума, окриля мисълта и я понася в молитвено летене към селенията на вечната и непобедима Божествена любов. Но и всичко изказано дотук за любовта, въпреки топлото ни възторжено чувство, представлява само няколко бледи лъчи от неизмеримата мощ на "Слънцето на любовта". Това е наше, човешко разбиране за любовта. Сам Бог чрез Павел, апостола Христов, ни дава в пълнота как трябва да разбираме любовта в 1-во послание към Коринт, тринадесета глава. Това е така нареченият от мнозина "Химн или псалом на любовта". В него се крие нещо много съществено и отговорно за всеки истинки Христов ученик, през всички векове и хилядолетия. Щом ни е дадено ясно и определено какво значи да обичаме, щом ни е показано как трябва да оделотворяваме, да живем любовта, за тези, до които са стигнали светите слова, няма оправдание, че не разбират какво значи да обичаме Бога и как трябва да изпълняваме тази любов към човеците ако сме наистина Христови. Какво по-лесно и разбираемо от това, което ни е дадено чрез Христовия апостол в 1-во Коринт, 13 глава:"Любовта дълго търпи... Любовта е милостива...Любовта не страда...На всичко се надява...всичко търпи..." Разбираме ли къде е нашата тежка отговорност пред Бога? След като ни е дадено това познание за любовта, ние имаме и отговорност да облечем това познание в "плът и кръв" - да даде на знанието си живот. Две хиляди години вече на хората се говори за оделотворяване на любовта, а и днес човечеството се къпе в омразата, ненавистта, в безлюбието си и в собствента си кръв. Къде е любовта ви? -пита живият Бог, Който е само Любов. -Сред народите? В международния живот ли? В църквата ли? В домовете ви? Или в душите и сърцата на хората? Къде е любовта ви? - пита вечно живият и чака отговор. От народите, от църквите, от работниците в името на тази любов, от всеки един от нас. И понеже тез, които се мислим Христови, не изпълняваме достатъчно вярно любовта към Бога и човека-брат, сами допринасяме, за да избледнява, да се помрачава, да се принизява и дори окарикатурява Божественият върховен изявител на любовта-Господ Исус Христос. Вярно е, че понякога ние сме силни, друг път слаби и безпомощни като деца. Понякога достигаме върхове, други път се препъваме от "дребните" си слабости. "Това е така-пише един философ-защото губим връзката си с Бога. Мислим, чувствуваме, действуваме в недостатъчна любов, а после се отчуждаваме."Забравяме нещо важно - че нашата вяра не е само теоретично познание за Бога, човека и живота. Забравяме, че нашата вяра трябва да бъде и това, но преди всичко нашата вяра е служене.