Лични срещи с Господа

Лични срещи с Господа

Мохамед не ми помогна!

Казвам се Айше и съм родена в Крумовград. Бях мюсюлманка. Сега живея град Кърджали, където съм женена.
Имам три деца. Малката ми дъщеря беше на седем години и не можеше да приказва.
Приготвихме документите за училище за неми.
Предложиха ни училището в Пловдив или Ивайловград,защото съм от тоз край.
Тогава беше осми септември. На девети и десети септември дойдоха много хора от всякъде и имаше евангелизации в Кърджали.
Те хвалеха Бога по улиците, молеха се и пееха песни.
Събраха се в в старата църква.
Като чух, че Исус Христос изцелява закарах малкото си дете да се молят за него. Вярващите направиха кръг.
Аз бях проста мюсюлманка и не разбирах от молитвите им, но те поставиха ръцете си на детето и то веднага падна на земята.
Почна да прави гърчове и пяна излизаше от устата му.
Уплаших се и помислих, че детето умира. Някои от вярващите казаха,
че ням демон излиза от него.
По едно време детето се успокои и отвори очите си. Цялото беше в пот. Уплашено го гледах и то като ме видя викна:"Вода, искам вода, майко". Вода- първата дума, която изговори. Дадохме й вода.
Аз не знаех в този момент какво й се случи.
Имам и друга дъщеря, на която левият крак беше по-тънък и къс, и накуцваше. На следващия ден на същото място докарахме и нея.
Наджи, един брат от Турция, постави ръка.
Аз мислех, че ще и дърпа краката като чакръкчия.
Обаче те пак почнаха да се молят. В този момент детето издигна голям глас и крясък, и в този момент чух как коляното пукна и кракът се удължи.
И в този момент се покаях и извиках:"Господи Исусе, Ти Си истинския Аллах.
Заради Теб давам душата си. Господи тук намерих истинския Аллах, защото изцели и двете ми деца.
От сега нататък давам живота си на теб. От сега нататък каквото искат това да ме правят хората. Ако искат да ме мерят с камъни,
но няма да оставя Твоя път."
И така стана. След две седмици всички комшии и всички мюсюлмани бяха против мен, че съм дала вярата на Исус
Христос.
Започнаха да ме обвиняват, че заради пари съм дала вярата си. Виждаха, че децата ми са изцелени.
Комшийката събираше камъни и караше децата да ме мерят.
Аз отивам на работа и те ме гонят с камъни. И ме плюеха, че от мюсюлманка съм минала на хистиянската вяра.
Бог не допусна дори едно камъче да ме удари. Говорили на бабата, но тя им отговорила, че където искам там ще вярвам. После казаха и на полицията за мен.Тогава нямаше Библии, но аз исках да се кланям на Бога истински. Казвах на хората:"Исус Христос е истинският Аллах, елате!
Двете ми деца са изцелени от Него. Мохамед не ми помогна."
Един от нашите комшии каза на МВР-то, че аз съм бунтувала хората и съм ги карала да приемат християнската вяра.
И дойдоха от МВР-то и ме закараха в участъка. Кой можеше да ме спре? Светият Дух работеше. Започнах да хваля Бога пред полицаите:"Ако искате, убийте ме, но Исус Христос е истинският Аллах. Той ми изцели децата. Каквото искате направете с мен. Ако искате ще ви покажа документите. Детето ми беше нямо, другото ми дете беше инвалид.
Господ ги изцели. Защо не ги изцели Мохамед? Колко години служех на Мохамед, пет пъти на ден се кланях на него, защото дядо ми беше имам и погребваше мъртвите от мюсюлманите.
Аз от дете се покланях на Мохамед."
И така, полицаят започна да реве като слушаше моето свидетелство. Попита:"Кой докара тая жена? Виждате ли какво Бог е направил за тази жена?"
Моите роднини не ме искаха, че съм напуснала мюсюлманството и съм минала към християнството и не ме пускаа на село. Всички бяха против мен, защото съм ги излъгала, а дядо ми е бил ходжа.
Мъжът ми беше постоянно пиян. Биеше ме, колеше ме, защото в кръчмата казвали - жена ти даде вярата си.
Като переше пералнята, той буташе главата ми вътре в нея.
Но слава на Бога, нищо не ставаше.
Господ ме пазеше и мъжът ми виждаше как стават чудеса.
И така дойде моментът, когато мъжът ми се покая и много бързо се промени.
Комшиите започнаха да се учудват. И моите роднини в Крумовград повярваха. Продължавам да работя с турците и помаците в този край. Много болни хора Исус изцели. И сега обикаляме четери села. Там подготвяме работници за Бога. Учим ги с мъжа ми. Сега във всяко село има лидери, които се грижат за съседните села.
Айше Мурадова, Кърджали
от "Братска любов" брой 12,2005 г.