24, 25, 26 -ти Декември

Главна

24-ти Р О Ж Д Е С Т В О Зла зима притиска земята в обятия ледни, в нощта из полето виелица злобно фучи през голите клони над хижите схлупени бедни, луната студена наднича с незрими очи. А в малката стая е светло, и топло, и тихо, червена жарава в огнището буйно пламти, край него насядали слушаме бесния вихър как глухо и страшно в стъклата смразени кънти. И дядо започва пак старата повест унесен Родил се отдавна в далечна земя Младенец, небето над него огласяло с ангелска песен и сплели звездите величествен светъл венец Овчари Ветлеемски пасели стадата в полето Видели звездата. Страх, трепет сърцата им свил, но пратеник Божий се спуснал при тях от небето и с глас среброзвучен за чудния Цар им вестил. На изток далечен мъже звездобройци узнали по блясъка звезден, че светъл открок е роден и в дивната вечер с камили двугърби тръгнали, със дарове скъпи и с трепет в душите свещен. Път дълъг и труден изминали мъдрите люде, да видят, да видят те малкото свето дете, навели чела си в поклон пред Спасителя бъден и дарове скъпи пред Него положили те. А царят юдейски уплашен се взирал в звездите, от стар звездоброец той тяхната тайна разбрал- в опасност бил тронът, короната златна, земите... И царят разгневен повеля жестока издал. Кат глутница дива войниците в миг налетели, децата невръстни посичали вредом без жал, нещастните майки в безумие горко пищели, в стенания глухо бащите излели печал. Напразно пролели невинната кръв на децата. Напразно злодеецът кървав посеял злина. Отрокът Божествен пътувал в закрилата свята в безплодна пустиня към чужда, незнайна страна. Замлъква старикът. Под белите вежди очите му влажни проблясват в неземен огън във древното минало той ли се вглежда, та тръпне унесен във някакъв сън? А буйния огън в огнището вече догаря... скрит нейде край шкаха запява приспивно щурец. Във тръпка свещена сърцето се тихо разтваря и в него се ражда лъчистият свят Младенец. 25-ти Защо нощта, през която се роди Исус, е свята нощ? Защо на Рождество Хритово сърцата на милиони са обрени от стихийната струя на спонтанна сияеща радост? Истината е, че човечеството е откърмило безчет велики синове във всички области на живота. Но защо на рождените дати на Платон, Сократ, Кант, Юлий Цезар или Наполеон, изобщо защо на рождените дати на тези и още толкова великани милионите човешки лица не са озарени от такава радост, както на Рождество Христово? Рождеството на Исус е необикновено, защото Витлеемското Дете не е Обикновен човек. Има ли някой в историята на човечеството да е казал за Себе Си:"Аз Съм пътят, истината и животът, Аз Съм вратата на света към нов живота. Аз Съм светлината на света."? Чие идване на земята е предсказано стотици и стотици години преди раждането му? Чие раждане на човека се е очаквало от народите по цялата вселена? И Христос не сам още казва:" Аз Съм пътят, който води до истината, която осмисля живота на човека", но Той беше нов път, който води от Бога до човека и от човека до Бога. Народите добре разбираха това. Христос бе и е вратата, през която можем да минем във вечността. Той дойде като светлина и озари земята, прогони тежкия непрогледен мрак, в който живееха хората на древния свят. И стана ден! Всички завидни успехи на старите цивилицазии от Халдея до Елада не задоволиха човешкия дух, не облагородиха човешкото сърце, не посочиха същината на живота. Оръжието на Рим завладя света ,но не усъвършенствува човека, философията на Атина заля земята, но не се отказа от мъртвите богове на Олимп. Египет се красеше с богатство и мъдрост, но потъна в пирамиди и суеверие. Вавилон живя в блясък и охолство и загина в мрак, сласт и забрава. Духът на човека бе гладен и пуст. Могъществото на плътта и блясъкът на метриалните блага не удовлетвориха копнежа на човешкото сърце. Това сърце чакаше храна от висините. И не затова ли магите на Изток следеха звездите и Юдея чакаше изгрева на една необикновена звезда. Затова, както и да се променят понятията и нещата, както казва и поетът:"Ще звънят камбаните, ще звънят безспир, с тържествени звуци преблагата вест ще разнасят, на всички човешки сърца ще припомнят, че в една светла нощ преди двадест века се е родил Богочовекът - Вестител Божествен, носител на обич и мир!" И през вековете Този родил се на земята Бог в човешка плът, призовава човешките души. И не малко Го последваха: Йоан, Матей и Лука, и Павел, Хус на кладата, Методий и Кирил, Уесли и Муди, Кеплер и Лутер, и Рафаело и още, още... Те показаха на милиони жадни и гладни човешки души кой и какъв е Бог. Те изявиха Бога, защото Го бяха приели. Никой не може да даде нещо на живота и човека, ако не го носи в себе си. Гигантите от епохите на Класицизма и Ренесанса също бяха чули божествения зов, последваха го и оставиха на човеството безценни съкровища, защото всеки един от тях имаше ясно, определено отношение и нерушимо видение за Исус Христос, Който беше основният мотив на техните безсмъртни творби. Едни със слово, други с багри, трети с музика, с длето или себежертвен подвиг даваха на другите от това, което им беше дадедно. Дълъг наниз от векове ни делят от онази тиха и свята нощ, когато като голямо огнено око на небето на Витлеем се появи очакваната звезда. Но и до днес нейният блясък не озарява ли жизнения път на милиони и милиони, както е озарявала пустинните пътеки, по които са крачели някога мъдреците от Изток? Тази светлина не приканва ли и нас днес да следваме сияйния й път? 26-ти "Никога не се е раждал по-велик човек от Исус!" Това са слова на един атеист, но до този извод би достигнал всеки, който честно размисля за Христос. Неговото раждане в плът на земята не е обикновено раждане на смъртен човек, то има историческа постановка - безброй библейски пророчества са неговата основа. То е раждане на Богочовек, защото Исус е Бог и човек. Божествеността Му се изявява в Неговите свръхестествени прояви. В Евангелието на Йоан Исус е представен като Бог въплътен в човешко битие. В Посланието на Павел - като преобразяваща сила. В Откровенето - в дълга дреха, обагрена с кръв, с много корони на глава и с име "Верен и истинен." Когато Исус говори за Бога, нарича Го Свой Отец. Той отъждествява Себе Си с Бога. На филип казва:"Който е видял Мене, видял е Отца Ми". Би било голяма дързост човек да нарича себе си "Син Божи" и да се уеднаквява с Бога. Исус е единственият. Той не само приравнява Себе Си с Бога, но и върши дала, които са в изключителното право на Всевишния - опрощава грехове, поради което синедрионът Го обвини в "богохулство" и въз основа на това нечувано богохулство произнесе смъртна присъда за Него. Но пратениците заявиха пред свещениците:"Никога не е говорил така човек". Чрез въплътения Бог "Словото" стана плът и всели се между нас и видяхме славата Негова - пълен с благодат и истина. Божият Син стана "Син Човешки", за да говори на човеците като човек, облечен бе за известен брой години в човешко естество, за да бъдем облечени и ние в Неговата правда, стана като нас, за да станем и ние като Него. Обедня, за да обогати нас. Има събития и факти в човешката история, които никога не се забравят. Такова събтие и такъв факт е раждането на Исус - Богочовекът, въплътеният Бог. Могат да изчезнат много величави паметници на прогреса и културата, възможно е нашите представи за нещата, които непрестанно се менят, да получат друго съдържание, може и самите ние, по причини извън нас, да станем по-различни, но едно ще остане - готовността на хората от различните раси, класи, от разни континентти и епохи да празнуват идването на земята на въплътения Бог.