13, 14, 15 и 16-ти Декември

Главна

13-ти Не притуляйте светлия лъч - така ни говори този колос на вярата /Павел/. Не притуляйте светлия лъч, откъснат от всевечната светлина, просияващ в душата, който ще ни заведе пред самото слънце на правдата. "Духа не угасвайте." Чуват ли днес християните по земята тази повеля? Не се вслушваме в тази повеля! Това е истината. И затова сме неуспешни, недостатъчни, анемични християни. Затова нашето християнство не е жива и мощна градивна сила за добър прогрес. Ние гасим Духа у нас и затова не сме "живата съвест на човечеството". И понеже ние, Хрисовите следовници, които трябва да бъдем живи свидетели за Бога, не сме образци на Божествената чистота, любов и святост, невярващите не приемат и Този, чието име сме дръзнали да носим. А нашето християнство може да бъде победоносно. "Как?" - ще запитат мнозина. Само тогава, когато всеки един от нас обърне поглед към себе си и честно запита:"Аз, лично аз, подвизавам ли се в "добрия подвиг" на вярата? Гася ли светилото на Божествения Дух у мене? Излагам ли го на възушни течения? Какви са действията на несмиреното ми, неподчинено на волята на Бога човешко "аз", което застава между мен и Бога чрез необуздан език, чрез неискреност, духовна гордост или дребни сметки и така гаси светилото на духа ми? Гася ли светлината на моя дух, поставяйки му шепа пръст, като разменям Божественото със земното, небесното с плътското и човешкото, като с всекидневните си страхове, грижи, болки и болести, поставям тленното над нетленното, човешкото над Божественото? Наливам ли вода в маслото на нетленното светило у мене, като вливам човешки мъдрувания във вечното Слово на Бога, като размесвам небесното чисто мляко на Писанията с наслоени заблуди и суеверия, обреди и догми? Гася ли пламъка на духа си чрез непослушание към Бога, като противопаставям своята воля срещу волята на Бога и така преча на Всевечния Божествен Дух да работи чрез мене за осъществяване на Неговия план за света? Гася ли светлината на моя дух като оставям без бдителност душата си, та измамливи духове нахлуват там и да ми нашепват измамни слова? Изпитвам ли духовете както ни съветва апостолът Христов? "Духа не угасвайте". Не притуляйте светлия лъч, просиявящ в душата, който ще ни заведе пред самото Слънце на правдата. 14-ти Р А В Н О С М Е Т К А Т А Идва време - дни, часове, минути /и добре, че идват.../, когато разбираме, че ако Бог ни отреди още дни, за да продължи живота ни в сила и благословение, трябва да преминем през огнената равносметка. Трябва да разберем докъде сме стигнали в своето духовно развитие. Какво сме научили от Словото на Бога за човека и неговия живот, какво сме научили от самия живот. Трябва да разберем дали сме наясно по основните въпроси на нашата вяра, която определя и облика ни на хора, и пътя ни в този живот. Трябва да стане ясно за самите нас вървим ли наистина в светилната на познанието Христово към чист и действен живот по "тясната пътека", или крачим /въпреки нашите претенции/ по широкия стъпкан от хиляди нозе друм, по който вървят множествата, водени от изискванията на физическия плътски човек у нас, в надпревара за материална обезпеченост. За всеки вярващ в Христос трябва да дойде ден и час, когато е необходимо да разбере защо е тук на земята, какво има да върши, какво е направил от това, което знае, че трябва да стори. Щом твърдим, че вярваме в Евангелието и вървим след Исус не може да не се запитваме в своя път на израстване в "Христовия ръст": Къде съм? Какво направих лично аз в моите десет, двадесет, тридесет или повече години на вяра? Назоваваме се християни, т.е. носим името на Христос. Даваме ли си сметка какво занчи това? Когато заявим пред някого, че сме християни, разбираме ли ясно, че правим определена декларация, че сме последователи на Христос? А това значи, че сме Негови работници, служители на истината, вестители, свидетели на Бога тук, на земята, че сме потомци на праотците и наследници на завета, който Бог направи с дедите ни./Деяния 3:25/ Основният въпрос, който всеки от нас трябва да отправи към себе си, е: Аз, който се наричам християнин - Христов ли съм? Защото да се назоваваш християнин и да си Хритов, са различни понятия. Християни по света - много! Христови - малко! В Англия Джон Уокър основал едно учение. Постоянно броят на привържениците растял. След няколко години това учение се разпростряло из цялата страна. Но самият основател не бил радостен. От неговия проницателен поглед не можело да се укрие, че между преданите му верни последователи са се вмъкнали люде, които наричали официално себе си "уокъртисти", но със своя живот, с действията си започнали да принизяват, да изкривяват, да приспособяват това учение, да го използуват за себични, недостойни цели. Дошло време, когато Джон Уокър - основателят, трябвало да се срамува от техните деяния, извършени в името на учението му. И когато го запитали във връзка с непочтените дела на нареклите себе си "уокъртисти", той открито заявил:"Аз наистина съм Джон Уокър, но не съм уокъртист." 15-ти Замислили ли сме се ние, християните по земята, какво би казал сам Исус Христос, ако слезе между нас отново и прегледа редиците на тези, които са се наредили под Неговото кръстно знаме, наричайки себе си християни? Дали сам Христос няма открито да заяви на мнозина от нас: "Не ви познавам." Ето, години и години се събираме в Божия храм като Христови последователи. Учим се в нашите духовни училища - църквите ни, пеем Сионските песни, молим се, слушаме проповеди, разясняват ни светите истини на Библейското слово, четем духовна книжнина. От амвоните се е изливало към нашите души като многоводна река Божественото слово, огнени молитви, свидетелства за озарени души. Разлвала се е и се разлива от "живата вода", ломи се от "хляба на живота". Тук, в Божия дом сме свързвали душите си с Божествения Дух, говорил ни е Бог, чували сме Неговия глас. И след всичко това, давано ни обилно, щедро, богато, ти и аз какво възприехме? Какво усвоихме? Колко от всичко това, което сме слушали и слушаме, направихме наша лична опитност? Наше знание, наша вяра, наш живот, наше служение? Да допуснем, че нашият живот тук, по Божествена повеля, трябва да приключи днес, какво бихме отговорили - аз, която пиша настоящите редове и ти, до когото са достигнали те, ако сам Бог ни запита: Наричате се Мои, но наистина Мои ли сте? Какви са мислите ви - ясни, светли, чисти? Достигат ли като благоухание до вашите братя човеци? Къде е сърцето ви? Кому служи то? Какви са отношеният помежду ви? "Ако между вас има крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината. Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна ... защото дето има завист, крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо, но мъдростта, която е отгоре, преди всичко е чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове..." /Из посланието на Яков, 3 глава/ Щом сме Христови следовници, не сме ли длъжни да си дадем сметка докъде сме достигнали в нашата вяра? Длъжни сме да видим с духовния си поглед как вървим по тесния нагорен път след Христос. Пъплим ли? Стъпваме ли несигурно, оковани все още от невидимите, но мощни вериги на греха, на светските порядки, спъвани в нашите грижи, трудности, болки и болести? Или отдадени на нашата делнична суетня, крачим уморени, равнодушни към всичко. Или вървим след Христос изправени срещу стихиите, взели вярата за щит, бронирани с дълбоко непоклатимо упование в Този, Когото следваме, облъхвани от повея на онази тържествуваща любов, която превръща тази мрачна земна долина в място на извори? 16-ти Нека не се засяга религиозното чувство на никой от нас, ако си зададем въпроса: "Аз и ти наясно ли сме какво значи "вяра в Христос"? Защото всеки човек вярва в нещо. Животът е изтъкан от нишките на вярата. Тя стои зад всяко научно откритие, зад всяко мероприятие на държавниците. Вярата, изобщо, е фактор в живота. Без нея той би изгубил своя импулс. Но един Христов ученик трябва да различава думата "вяра", като понятие, от "вяра в Христос". За тези, които вървят след Исус, думата "вяра" не е общо понятие, а има ясно и определено съдържание. За нас дълбокото съдържание на "вяра в Христос" трябва да е съвсем ясно и разбираемо, като търсим вече не детското или юношеското разбиране на Божествените истини, а по-широкото, по-дълбокото и по-високото им значение. Или това ще рече, че вече наш дълг и същевременно наша привилегия е да измерваме нашата вяра в Христос в трите й измерения - ширина, дълбочина, височина.