30 и 31-ви Декември

Главна

НОВОГОДИШНИ РАЗМИСЛИ Старата къща 30-ти На една от оживените улици на града често забелязвах една порутена къща, която някога е била оградена с много дървета и цветя, а по-късно останала празно място между високи сгради. Питах се кой ли е живял в нея през миналото й величие? Какво ли е станало с първия й гордеещ се стопанин, със семейството, което се е е събирало на широката тераса? А както научих, тази порутена къща е била приятен дом за две поколения. По-късно я използували за по-груби цели:била пансион, после евтин хотел, гостилница, някакъв театрален салон, комарджийско заведение, после свърталище на скитници и крадци и убежище за откраднатото, и най-после развалина без покрив, гнездо на прилепи и плъхове. Сега старата къща умираше. Когато минавах през един пролетен ден, видях надпис:"Къщата се продава". Но кой би купил тази руина? След няколко седмици забелязах, че обявата за продан е махната. Някой бе купил тази развалина. За кратко време работници-строители с помощта на въжета, вериги и греди, изправиха наклонената сграда и я преместиха на по-спокойно място през няколко улици. Отидох след старата къща, както бих тръгнал след стар приятел, когото отнася колата на Бърза помощ. И ден след ден наблюдавах "чудесата", които новият собственик правеше с тази разруха. Старата ми приятелка бе превърната в приветливо и удобно жилище. Разбира се, нямаше някогашната й кокетност, но бе добър подслон за трудолюбиво семейство. Къщата отново бе полезен фактор в нашия град. Когато крачех из широкия булевард, видях грохнал човек. Познах го. Но благородното му някога лице бе набраздено. Изправеното му тяло бе превито, а дрехите му бяха просто дрипи. Здравите му ръце сега трепереха. Крачеше бавно. В ясните му някога очи сега се таеше неприязън към всичко и всички. Колко приличаше на старата порутена къща... Мисълта за този човек ме смущаваше дори насън. Сънувах, че същият старец стоеше на ъгъла на многолюдния булевард. Ръцете му бяха леко разстворени. Изглеждаше като да казва:"Помогнете ми..." Но когато се обръна встрани, стори ми се, че за миг видях, някакъв странен надпис, както на старата къща "Продава се." Странен беше този сън. Човекът-развалина бе обявен за продан. Явиха се да наддават само смъртта и лукавият дух на тъмнината. Смъртта каза:"Той е мой! Аз съм заплатата за всичкото зло, което е сторил." Но лукавият дух възрази:"Той е мой! Ще бъде добро гориво за моя огън. Все пак да почакаме, може би някой..." "Чакайте! Аз ще го откупя" - чу се топъл, но повелителен глас. Един Непознат бе проговорил. "Какво ще правиш с тази разбита душа?" - попита смъртта. "Ще умра Аз, за да живее той." И отведе стареца със себе си. Тръгнах след тях. Имах непреодолимото желание да видя какво ще направи с този изоставен от всички човек новият господар. И видях... Вместо парцалите, Той му даде чиста бяла дреха. Вглеждах се в лицето му. Както работниците-строители направиха старата къща, така сега и в погледа на този човек ставаше нещо странно: отчаянието, което се таеше в него, сякаш се стопяваше под нежната ласка на благия поглед на Непознатия, за да даде място на надеждата. В замъглените от пиянство очи проблесна странна светлина. Превитият човек се изправяше. И стори ли ми се, че се усмихва? Така бе. Този човек се усмихваше. Усмихваше се на живота на човеците с любов. В нощта на тридесет и пръви декември стрелките на часовника ще отбележат дванадесетия час на годината, която си отива. С теб, който стоиш пред още една Нова година, с теб разговарям в този час чрез опита на моите години. Когато корабът на твоята стара година се потопи в океана на времето - не се смущавай. Нека изчезнат корабните мачти - не съжалявай. Може би на дъното ще отиде някоя твоя суетна надежда или неосъществен проект, нека потънат - не тъгувай. Виждаш ли бялата ладия, която приближва? Гледай нея. С нея ще се впуснеш в непознати води, но ти не се страхувай. Вселената не е мъртва, не е застинала в неподвижност. Всевечният Творчески Дух работи неуморно. Всичко е в движение... А движението "напред" и "нагоре" - ето смисълът на истинския живот! За да не изостанеш в своя път, трябва да се движиш в унисон с пулса на "Всемирното сърце". С тази бяла ладия - твоята Нова година, ти ще се понесеш по непознатите води. Но помни - разумните не тръгват неподготвени на път. Не се втурвай с трепетно сърце, с видение за розови надежди из незнайните води на твоята Нова година, а се подготви за труд, за нови жертви в името на доброто, за борби. Ще стигнат ли сили да се изправиш, ако те сразят стиите по пътя? И да продължиш смело напред? Въоръжен ли си срещу огорченията, срещу язвителните слова, срещу завистливото око и срещу всички, на които ще трябва да кажеш истината? Поучил ли си се от опитностите си, за да оползотвориш в най-голяма мяра настоящето? Защото днешният ден струва повече от неоправданите надежди, от безцелния труд, от бледите спомени на миналото. Остави всичко, което гнети твоя дух, да потъне в дълбините на времето. Научи великото изкуство - да забравяш "онова старо", което още трябва да носиш като ненужен товар в своя път. Ако си подготвен така, тогава ... нека вятърът разгъне платната на твоята бяла ладия. Нека те понесе по непознати води. Ладията ти ще цепи вълните, а те устремени ще се сгушват до нея заслушани в твоята попътна песен. 31-ви Една от думите в говоримата реч на хората от всички езици, която изглежда обикновена и кратка, е думата "сега". Тя има строго определен смисъл - сега, настоящия момент. В по-разширено разбиране значи "днес". Каква духовна стойност има понятието "сега"? Настоящият момент, сега - това е един миг, една секунда, дори по-малко от секунда. Какво може д астане през този миг? В миг може да бъде срутена от бомено нападение огромнасграда. В миг може да изгори нещо вън или в тебе - доверие, надежда... В един миг може да спре сърцето. В един миг може д асе промени един човешки живот. Някой може би ще възрази: "А може би и нищо да не се случи". Не! Ние вършим "нещо" всеки миг - в мисъл, в говор, в действие. Няма бездействие в живота - има безплодност. Затова не е маловажно за един човек какво върши в настоящия момент, "сега". Живеем ли наистина, или само дишаме? Или спим. А може бидремем... Или растем, или служим? Повечето от хората живеят или под камшика на миналото, или под надвисналия топор на бъдещето. Връщане в миналото, с грешките, тревогите, радостите му! И докато мислим за отминалите дни, настоящето "сега" отминава празно. А този настощ момент няма да се върне пак. Защо да не бъдат използувани неговите възможности? Други живеят с мисъл за бъдещето -грижи, страхове за това, което може би няма да се случи, ги сковават и те не оползотворяват настоящия момент. Малко са тези, които си дават сметка, че сериозността, с която изживяват настоящия момент, се предава на следващия, от него на следващия... следващия... Колко правдиво отбелязва един мъдрец:"Затова бъди верен в настоящия момент! Бъди силен сега! Бъди радостен в настоящия момент! Бъди достоен з анастоящия момент!" Човекът може да изучи великия учебник на живота като разучава по един урок всеки ден. Белият оснежен връх ни се вижда далеч, трудно достижим, но когато започнем да се изкачваме стъпка след стъпка по "тясната пътека", разбираме, че е достижим. Устояването в настоящия момент ни прави по-силни, по-успешни в следващия. Настоящите моменти дават нашия ден. Настоящите дни -нашия живот. "А в същност векове няма, времена няма, възрасти няма, минало и бъдеще няма. Има безгранична вечност, в която всеки чист спомен, всяка свята надежда, всичко що има у човека добро, светло и боговдъхновено се превръа в безконечно настояще." Затова... Ти, срещналият се с Исуса, пази се чист, неосквернен... Нагоре, в "тясната пътека" върви със вяра, устремен! Не слушай как лъстят злините, че пътя труден е, тежи ..., че мрака помрачава дните и залъка ти ще горчи... Не се поддавай! Върви смело и бягай с ветрени крила, ти брат, сестра, младежо, при Бога - вечната скала. Там чакай, бурята ще стихне, небето пак ще просветлей, просторът пак ще се усмихне- и всичко в тебе ще запей. А после пак тръгни по пътя, от ранина до късен здрак - във подвиг нов, във служба вярна по пътя на дълга си свят. И ако братът изостава или сестрата там тъжи, не гиоставяй във тъмата, а спри се и им помогни. Ти, срешналият се с Исуса, помни, че имаш дълг свещен - да минеш своята пътека с дух светъл, чист, неосквернен. ДА Е СВЕТЛА, ЗДРАВА, ПЛОДОВИТА И БЛАГОСЛОВЕНА НОВАТА ГОДИНА!