27, 28 и 29 Декември

27, 28 и 29 Декември

ПРЕД ВИТЛЕЕМСКАТА ЯСЛА

27-ми

Какво донесе Небесният Пратеник? Кой беше Този, Който със Своето идване раздвижи небето и земята? Рождеството на Христос даде на света новия човек - човекът с обновено сърце и възродена душа - върховната необходимост на всяка епоха. Сам Христос разкри на човечеството съвършената човечност! Исус - това е най-ценният дар, с който небето дари земята. В тази свят анощ небето се разтвори... С лъчите на звезда небето проговори. За отрудените хора по света Бог бе изпроводил спасителна заря. Той, Царят на царете, не се роди в дворец, а в пешера, в неприветлив обор. И природата възкликва в празничността, а човешките сърца потръпнаха в нова надежда. Раждаше се нова вяра, защото човечеството бе търсило Месия, чакало бе знак за Него. И този Спасител на човеците бе дошъл. От яслите във Витлеем до Голгота пътят Му бе ясно очертан, изпълнен с благословение за цялото човечество през всички векове. Затова Рождеството на Исус е празник, велик празник за всяка разтворила се за Бога душа.
Рождеството е празник на Светлината. "Аз Съм Светлината на света." - казва сам Исус за Себе Си. За каква светлина става реч? За светлината на разума, която прогонва мрака на невежеството, светлината на душата, която просича мрачните пристъпи на безлюбието, светлината за сърцето, за да бликнат в пълнота струите на Любовта. Рождество е празник на радостта. Този, Който изпълва вселената, може да изпълни и човешките сърца/вледенени от вихрите на живота/ с нова неземна сияеща радост. Защото живот в Христос, с Христос, и за Христос е наистина светла, чиста и трайна радост. Рождество е празник на мира. Когато детето Исус дойде на земята, небето Го изпроводи с песен:"Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение /блага воля/." /Лука2:14/ "Мир вам..." - това беше първият поздрав на възкръсналия към събраните ученици в заключената стая. А Сам Той, преди великото страдание, им каза: "Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои..." И всеки, който е последвал Христос и е придобил Неговия мир - има върховното благо на живота Защото онзи, който живее в мир с Бог, живее в мир със себе си в мир с другите. Рождеството е празник на любовта - на великата тържествуваща любов. Хората се питат защо има толкова духовна нищета по света, толкова страдание, толкова мъка? Отговорът е: Защото няма любов между хората. Но над хората има една величава любов - Любовта на Бога. Хората могат да живеят още на тази "стара грешница - земята", само защото има Един Бог, Който ни обича! Витлеем... - с яслите, със звездата, с овчарите и мъдреците, с ангелското ликуване - всичко това не говори ли, че Бог възлюби света и даде Своя Син? Не е любов да озариш човешката тъмнина с лъчи, за да се превърне тяхната нощ в благодатен ден?
Казано е:"Светлината дойде в света и стана...ден." Защо на Рождество се понесе над земята ангелска песен? Беше известно на всички, че Бог ни изпраща Спасител, Който може да превърне живота в тази мрачна земна доилна в място на извори. Това не е любов? Рождество е празник на любовта, на Божествената Любов към нас, човеците.

28-ми

Как откликваме ние, човеците, на безмерната Божествена любов, която роди Спасителят на човешкия род? Отзивчиви ли сме като овчарите, проумяващи Божествената истина, и щедри ли сме като мъдреците?
Светлината на зведата над витлеемската ясла свети ли в нашите души, води ли ни към Спасителя, както водеше мъдреците от Изток? Кои бяха те? Това бяха хора, които търсеха Бог, звездобройци. И този копнеж за Бога бе дал величие и цена на живота им. Бог им отговори. Даде им звезда за пътеводител. И те тръгнаха през пустинята с доверие в онази незнайна сила, която ги водеше. Затова и успяха да видят Божия Син. Няма друг път. Единствено достойносто за човека е- на любовта на Бога да бъде отвърнато с любов. Само тогава "рождество" ще стане наше рождество. Един пътешественик разказва: Великият радостен празник Рождество през моето пътешествие посрещнах в Любек. И когато влязох в една от църквите му, видях нещо, което прикова погледа ми. На едната стена на църквата, горе, бе нарисувана в естествен размер фигурата на Христос Спасителя. Но кой живописец бе нарисувал Христовия образ толкава ясен и жив? Очите Му - големи, пламенни, но някак тъжни, устните леко отворени, сякаш изговарят словата, които бяха написани под образа:"Аз съм пътят - но не ходите по този път. Аз съм истината - но не Ми вярвате. Аз съм животът - но не Ме търсите. Милост съм - не Ми се доверявате. Учител съм - не Ми се сърдете, ако някога ви отхвърля." Никога няма да забравя този ден на Рождество!

29-ти

Близо две хилядолетия ни делят от светата нощ, когато се роди Исус. Но през изминалите векове милиони и милиони люде са се отправяли към ветлеемската ясла. Хората са търсели Спасителя - върховната нужда на живота, на отделния човек и човечеството. И днес около тази ясла пак са събрани хора. Кой? Овачарите, скромните, смирили себе си пред Бога хора по земята, людите с чисти сърца и души, в които се еродил Христос. Те пеят с благодат в сърцата си песента на небето. Пред витлеемската ясла и днес стоят магите-зъдреци, хората на разума, на чистото и благословено научно познание, чиято вяра в Евангелието на Хрисос не им пречи да бъдат светила в научния свят, да започват научните си трудове /както астрономът Кеплер/ с молитва. Пред витлеемската ясла са и те, хората на разума и сливат гласовете си с думите на псалмиста:"Душата ми тихо уповава на Бога. Той е мое прибежище, импитана помощ в напасти, канара моя, няма да се поклатя! Защото, на Теб, Господи, принадлежи мъдростта и славата, и силата, но и милостта."

Там, до витлеемската ясла, и днес са хората на хилософската мисъл, които са достигнали в своите проникновения до дълбоките и високи истини на живота, за да ни завещаят своите прозрения, че "Истината разбира само онзи, която я обича. А обича истината само онзи, който обича доброто и върховното начало на доброто - Бога." Истината може да обитава само в чистия дух. А чистотата и сръцет ое условие за чистота на духа. Или доброто - това е редът и хармонията, която свързва всичко градивно. Доброто украсява истината, истината осветлява доброто.
И днес, както през вековете, в благоговеен трепет стоят милиони, Безброй очи се взират във висините, хиляди и хиляди са коленичили пред яслата на Исус, за да проникне и в техните души светлината на витлеемската звезда. По земята се носи тържествен камбанен звън и разнася радостната вест:"На земята мир. Между човеците блага воля." Гърмят оркестри. Хорове пеят за утешени сърца, за примирени съвести, за обновени души и човеци, свързани в истинска братска любов. В тази огромна армия на светлината и любовта имаме ли своето място ти и аз? Защото единствено достойното за човека е на любовта на Бога да отвърне с любов. Само тогава "Роджеството" ще стане наше рождество.