1, 2 и 3 ти Декември

Главна

1-ви След възкресението и възнесението на Христос, Бог изпрати за човеците Светия Дух - Дух Господен, Дух Христов, Дух на истината -за да бъде наш закрилник и ръководител по стъпките на Исус. Един истински последовател на Христос, онзи, който е сключил завет с небето за посвещение, знае какво занчи да бъдеш ръководен от Светия Дух. "Няма да ви оставя сираци, ще дойда пак... отивам да ви подготвя място, та където съм Аз, да бъдете и вие..." Но докато дойде? "Изпращам ви утешителя - Светия Дух, в когото сте запечатани до деня на изкуплението ." А в Деяния на апостолите 2:33 четем: "И тъй като се възвиси до Божията десница взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате." За успешното развитие на човека в Дух и истина, не бе ли създадена още от ранните епохи след Христос и "Църквата Христова"? Това трябваше да бъде духовна община, където светли души, работници на Бога, да дълбаят из недрата на вечната съкровищница - Словото Му, и чрез свято посвещение /в служение, и проповед, и живот/ тези служители да синтезират от Словото на Бога всевечните истини, за да просветват те в истинската им светлина пред човеците, тръгнали по "тясната пътека". Църквите по земята - това трябва да бъде мястото, където човекът да отдъхне от труда на делничното и в молитвено общение да прелее душата си във великата всемирна душа, за да припламва по-ярко светлината, да гори по-буйно пламъкът на вярата ни. Църквата Христова по земята - това трябва да бъде мястото, където в благоуханно горение да се разливат ароматите на духа, за да приеме всяка душа, която се е потопила в тях, от това животоносно ухание и да го излъчи след това във високи мисли, в благородони дела. Такава трябва да бъде църквата Христова по земята! Затова тя бе изградена. Но тази църква, през вековете и днес, така както тя живее в разединение и вражда/вътрешна и външна/, поддържа ли вярата, веднъж завинаги дадена на светиите? Истинският и верният отговор е: Не! 2-ри За израстването на човека в пътя на неговото развитие, Бог е създал и физическата среда около нас -това, което наричаме природа - видимите следи от Бога. Природата не е безмълвна, както твърдят мнозина. Тя говори на човешкото сърце, на човешкия ум. На където и да обърнем поглед - към необозримите небесни простори, светът на безкрайно голямото или към света на безкрайно малкото със своята целесъобразност, хармония и мъдро устройство, всичко говори и човекът трябва да умее да слуша и разбира. Всичко около нас пее химн на Бога. Чрез всичко около нас Безкрайно Мъдрият ни се изявява. Той говори, но Го вижда и чува само човекът с пробудено сърце. Та самата красота и чистота на природата не ни ли доближава до Бога? Природата - това е земята, на коята живеем. Това е въздухът, който дишаме. Това са изворите и реките, от които черпим вода за тялото. Това са безкрайните хлебородни поля, билките в горските дъбрави, дърветата със заруменелия плод. А те нищо ли не говорят на човека? Една писателка доверява: "Аз виждам следи от Бога навред около мене. Той ми говори чрез всичко, което е дело на Неговата ръка. Навред вее дъхът на Бога - в цветеца и в капката роса блеснала на слънцето аз виждам Неговата усмивка. Той ми говори отвсякъде. Предава ми от Своята благост и нежност, от Своята чистота и красота, щом аз потърся контакт с Него чрез всичко, което ме обкръжава. Човешкият дух полетява високо в такива часове и ние сме готови да извикаме заедно с псалмопевеца: "Господи, Боже наш, колко е превъзходно Твоето име по цялата земя! Небесата разгласяват за славата Божия, а за делата на ръцете Му възвестява твърдта!" Понеже Бог е промислил всичко необходимо за душата, която е живяла в сянката на греха, да бъде докосната от Неговата светлина, промислил е за всичко, което може да ни помогне, та семенцето на вярата да израсне и да даде плод - имаме ли извинение за нашата недостътъчност? Ако не сме такива, каквито знаем от Словата на Бога, че трябва да бъдем, ако не растем във вяра, в Дух и истина както Хрисотс иска от нас - причините не са вън от нас. 3-ти Три са основните фактори, които спомагат за израстването ни като личности, като синове и дъщери на светлината: Богопознание, светопознание и себепознание. Богопознание ние получаваме непрастанно от Библейското писание, от проповеди и беседи, от личното ни контактуване /чрез лична просвета/ с Библията, от многотомната духовна книжнина. Богопознание имаме и в нашите духовни опитности. Светознание, т.е. знание за средата около нас, получаваме всекидневно от явленията на събитията по земята. Себепознание, познание за себе си, имаме най-малко. А самата дума "себепознание" означава: Да наблюдаваме, анализираме, да опознаваме мислите, чувствата и действията си. Да разберем къде сме в своя път на вяра в Христос. В дълбоко вглъбяване в себе си да се видим такива, каквито ни вижда Бог. Това ще стане като наблюдаваме пътя на нашите мисли, като регулираме нашите чувствени реакции - изблици, възторзи, угнетения, като отправяме ясни и конкретни въпроси към себе си. И едни от първите въпроси, без чийто отговор не бихме могли да отидем далеч, са следните: Разбрал ли съм защо живея? Какво имам да върша? С изричането на тези въпроси вярващия християнин навлиза в проблема за смисъла на човешкия живот. Както всяка отделна постъпка не е безмислена и произволна, а има строго определена цел, както всяко действие на човека не е случайно - така и целият човешки живот трябва да има определен смисъл. Човекът трябва да знае защо живее. Нашият живот не е сбор от безотговорни прояви и действия, които нямат никаква цел. "Защо живея? Кой е най-достойният смисъл на един човешки живот?" - питат хората, търсят обяснение, правят предположения, догадки. Никой смъртен не е открил великата тайна на човека и в тези търсения често се лута, губи се из дебрите на живота, а не пристъпва към страниците на Всевечната книга, където е дадено в яснота и пълнота отговорът на всички огнени въпроси. Много са тези, които са разбрали, че смисълът на човешкия живот или "Защо живея?" се разкрива в пълнота и яснота, когато се разглежда в светлината на Евангелието, където е казано:"Човекът е създаден по образ и подобие на Бога." Христос заявява:"Вие сте синове на Всевишния". Кое е Богоподобното у човека - онова, което го отличава от животинския свят и го извисява над него? Това е Неговият дух - частицата, диханието от неговия Божествен Дух у нас. Това е способността на човека да мисли, неговата творческа мощ, изразена в материални постижения, култура /наука, изкуства/, а в духовния живот - способността му да достига до дълбоките и вечни истини. Богоподобието на човека е и неговата свобода. Човекът е създаден да не бъде роб никому. Той има свободна воля и може сам да избере пътя си без принуда. Човекът е син на Бога. Човешката душа е свързана с вечната Божествена душа, с Духа на Бога - така учи Евангелието. Отдели ли се човекът от Бога, отдалечава се и от истинския, вътрешния човек в себе си. Затъмни ли човекът Божествения образ в себе си, той не може да запази и човешкия си образ. Людете преди Христа се бяха отделили от Бога, но заедно с това бяха загубили и човека. В къпалнята Витезда в Ерусалим, болният човек чака тридесет и осем години "някой" да го приближи до целебните води. Човекът, като духовна личност, беше обезличен. Затова дойде Исус, Синът на Бога, въплътен в образ на човек. Дойде, за да възвърне на човека неговата Богосиновност. По тази причина образец за истинския човек е Богочовекът Христос. Той показа с личен пример и словото Си какъв трябва да бъде човекът. Тогава, щом човекът "е син на Всевишния Бог", щом той е от "висок род" от "царско свещенство", щом е създаден "малко по-долен от ангелите", по "подобие на Бога", щом този човек е жител на земята, но неговата истинска родина е небето, вечността, ясно е, че този човек трябва да живее живот, отговарящ на неговия висок произход. Срещу всичко, което разните философски, социологически, политически, религиозни учения посочват като смисъл на един човешки живот: лична полза, знания, изпълнение повиците на плътта, освобождение от страдания или страст, или някакъв неопределен алтруизъм, Господ Исус Христос казва: "Тази е моята заповед - да се любите един другиго, както Аз ви възлюбих." Затова Толстой се провиква:"Само във вярата може да се намери смисъл и възможност да се живее. Вярата в Евангелието придава на краткото човешко съществувавение безкраен смисъл." Вярата в Христос е живот. Да вярваш в Бога, значи да живееш. Бог е живот! И онзи, който носи в душата си вяра - живее в пълнота. Тази душа расте, укрепва. Човекът, който живее с такава вяра, знае защо живее. Това са истинските Христови люде. Души, в които е проговорил сам живият Христос. Те са чули гласа Му, разбират волята на Бога за тях и техния живот, който трябва да бъде живот, посвещение Богу, и се трудят да израснат "в пълнотата на Христовия ръст". Това са осветлените души. Ще ги срещнем през всички векове. Ще ги срешнем и днес -чистите, предани и верни, непоколебимо верни на своя Бог, чиито живот е Богослужение. Такава вяра е всепобеждаваща и придава на краткия човешки живот величав смисъл. Това са истинските синове и дъщери на Бога.