29, 30, 31

Главна

29-ти Август ОСВЕТЕН ДУХ Според Словото на Бога, не може да се говори, че един вярващ човек навлиза в "друма на светостта", ако тази душа не е минала през новораждането в дух. Трябва да оживее духът му - частица от Божествения Дух у нас. Една новородена душа е вече жива душа в Бога. Тази душа не може да продължи към освещението, ако не се е осъзнала като съпричастница на Божественото естество. А това значи, че плътският, естественият човек у нас трябва да умре. Симсън обяснява това чрез езика на алегорията. Ето ви пред купчина студена и мрачна пръст в ранна пролет. Забелязали ли сте как тази студена почва, в която има пръст, тор, пълзят червеи, е поникнало нежно цвете с коренчета, листа и цветно венче, чисти като ясно утринно небе? Този чист цвят е отделен от студената почва около него. Пръстта, влагата, торът, всичко вече е преработено в хранителни жизнени сокове. Така и духът, който е новороден, е отдален поради Божествения Дух у нас от стария ни естествен живот/живот на тялото и душата/. Всичките ни духовни сетива трябва да бъдат будни и деятелни, за да усещат допира на злото или приближаването на изкушението. У нас трябва да бъде създадена/чрез нашата преданост и послушание на Бога/ чрез Светия Дух една чиста и светла среда, средище на Христовия Дух. Новородения в дух трябва да бъде отделен и от всеки човешки дух, който не е в хармония с по-висшия вече живот у нас. Стремежът и мотивите, които ни ръководят, трябва да бъдат отделени/както цветецът от пръстта/, от всичко, което не е по Божията воля. Един осветен Дух живее вече в по-висшите сфери на живота. Затова изворът на желанията на сърцето и плътта трябва да бъде пречистен, висшето съзнание, което познава Бога, моралното сетиво, което разпознава правдата, волята ни, способностите да уповаваме, да любим, да изявяваме тази любов като плод на духа - всичко това трябва да бъде подчинено на висшия закон на живота, трябва да бъде преработено /като при цветеца/ в по-висши жи вителни сокове, които ще подпомагат нашето израстване. 30-ти Август Една душа, поела по "друма на светостта", не може да достигне крайния резултат, ако не потопи своя живот в Божественото присъствие, цялостно отдаване себе си на Върховната Божествена воля. Посветеният дух познава Бога, разбира волята Му, стреми се да усъвършенствува характера си по образеца, който ни остави Хрисотс, посветеният дух уповава на словото Му, люби Бога, радва се в Бога, живее в Бога. Такъв човек е осъзнал, че е вече един проводник, един служител на светлината, чрез когото трябва да бъдат изпълнени повелите на Бога и за другите. И при такова всеотдайно посвещение /този човек-проводник/ получава все повече нови сили и възможности, все по-високи прозрения и откровения. Такъв дух живее, както е казано, в присъствието на Духа Господен - състояние, когато нашият дух е само една възможност за Бога/ние се представяме Нему/, а Неговото присъствие е това, което ще осъществява всичко. Нека не се забравя - припомня Симсън - че дори и посветен, нашият дух е само един съсъд за употреба на Божествения Дух, Господния Дух. Господният Дух ще го напълва и излива за другите. Затова и самото посвещение трябва да бъде усъвършенствуване чрез Неговата балгодат Нашето човешко участие във всичко това е дадената ни привилегия да можем да изберем и да бъдем Негови. А колко са различни начините, по които Бог действува, за да ни направи Негови! 31-ви Август И така, осветен дух-това е човешки дух, в който е отразен сам Бог. Дух всеотдайно отдаден, проводник и инструмент за изява на Божествената мъдрост, сила, любов и воля. Духовните сетива у този човек, осветени, стават органи за Божествено действие, духовното ухо е съживено чрез Неговия Дух, духовните очи отворени от Неговото докосване, духовният вкус, усещане - съживени чрез Неговия обновителен живот у нас. Осветеният дух е обиталище на Божествения Дух. Симсън изявявя това възвишено състояние с една проста илюстрация:Тялото е нещо като обикновен кожен калъф. Вътре в този кожен калъф има сребърно сандъче-това е душата. Натискаме една пружинка, съндъчето се отваря и ние виждаме там един изряден скъпоценен медальон. Да приемем този медальон като символ на духа/нашата по-висша духовна природа/. Вътре в този медальон има място , заградено от скъпи камъни, мьсто за единствен портрет. И Симсън пита:Това място в твоя дух празна ли е, или е заето и посветено на Христос? Божествената светиня и Негов дом ли е? Имаш ли увереността, че Той е приел да го направи седалище на правда и мир, да го направи радостта и любовта на Своя Дух?