26, 27, 28 Август

Главна

26-ти Август ЧОВЕКА - ДУХ, ДУША, ТЯЛО "И дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви..." Дотук бе разгледано, спорeд Библейското познание, естеството на светостта и смисъла на освещението. Това се разбира от първата част на текста, върху който размисляме:"А Сам Бог на мира да ви освети напълно..." Следващите редове на двадесет и третия стих от петата глава на Първото послание на апостол Павел към солунците гласи:"И дано се запазят непотнати духът, душата и тялото ви... без порок до пришествието на нашия Господ Исус Христос." Дано се запазят непокътнати-пише апостолът-и изброява трите подразделения на човешката природа:духът, душата, тялото. Тук трябва да се отбележи нещо съществено. Известният богослов Симсън, по чиито трудове разглеждаме светостта, е имал рядкото благословдение на небето - духът му да бъде извисен, за да достигнат до него в такава широта, дълбочина, висота и яснота истините на освещението. Но Бог е разкрил през вековете на избрани от Него люде от великите тайни на всевечното слово, за да може пътят на вярващия човек към светостта да бъде осветлен по-добре. Като размисляме върху втория подраздел от 23 стих - "и дано се запазят непокътнати духът, душата и тялото ви" - Симсън отбелязва: "Като че Светата Троица има съответствие /макар и в много бледа форма/ в човешката природа. Човекът има тройно естество:дух, душа и тяло." В Библейските писания е отбелязано ясно такова подразделяне, като първо е споменато тялото. В Битие намираме:"Господ Бог направи човека от пръстта, земята... И вдъхна Бог на човека дъха на живот и човекът стана жива душа." Първо бе създадено тялото, послед Бог двъхна в човека дъха на живот и той стана жива душа. Най-дълбокото, най-вътрешното в душевността на човека е неговият дух - самото "дихание" на Бога у нас. При детството на Исус имаме същото разделяне. Казано е:"Детето растеше" - това бе Неговият физически живот. После "То крепнеше в дух"- духовната Му същност, духовния Му живот. И най-после:"Изпълваше се с мъдрост." 27-ми Август В 1Кор.2 апостол Павел много ясно различава душата и духа на човека. Той пише, че "естествения човек" не разбира това, което е от Божия Дух, нито пък може/понеже то се изпитва духовно/ да го разбере. Но духовният човек изпитва всичко. Ядно е, че умствените способности съставляват душата на човека, а духовният човек е човека със съживения дух. В стиха, който разглеждаме, апостолът започва с духа, после преминава към душата и тялото. "И дано да бъдат запазени непокътнати духът, душата и тялото." Симсън пояснява:"Един ден разговарях със зидари и те ми казаха:Когато след тухления градеж измазваме стените, ние винаги започваме да работим от най-горния етаж, за да свършим с мазето." Мислих върху тези обяснения и си казах:Значи това е един от принципите на изграждането. Така е в Божествената къща/нашият вътрешен човек/, Бог работи отгоре надолу. Така е при дърветата. Нито един от пластовете не се напластява отвън, а всеки отделно се образува в сърцевината на дървото, т.е. отвътре навън. Същото виждаме и при скинята - великият символ на духовната истина. В Изход Иеова започва с наставленията Си от светая светих и от ковчега на завета и постепенно достига до външното предверие. Тези наствления за скинята са красив образец за освещаващата работа на благодатта - отбелязва Симсън. - Светото обиталище на Духа Господен и пребъдващия Христос в най-вътрешната стаичка на Духа разпростират небесния си живот и влияние през всяка наша част, докато проникнат във всяка способност на душата и във всеки кът на нашето физическо естество с преобразяваща и освещаваща сила. 28-ми Август Какво трябва да се разбира под понятието "духът" според Библейското познание. Духът не е умствеността, нито естетичността, нито чувствеността на човека, а по-висшата му природа, която разпознава и обшува с небесното, Божественото начало. Духът е това у нас, което разпознава Бога, което усеща Божественото присъствие и може да общува с Него, да чува гласа Му, да възприема Неговия допир и разбира Неговата воля. Духът е онова у нас, което общува с Бога в молитвата. Духът е, който усеща света на злите духове и разпознава допира на всяка тъмна сила така добре, както и гласа на Пастира си. Духът у човека има способността да разпознава правото и кривото. Той е седалището на правдата, чистотата, светостта. Всяко пробудено съзнание усеща тази животтворяща, най-висока и дълбока духовна същност у себе си, която не е способностите на ума и чувствеността на сърцето. Духът е кормилото на живота ни, този най-мощен импулс в човешкото битие, това почти Божествено право, което определя съдбата и характера ни. Каква съдбовна сила е духът в нас! И затова колко е важно да бъде осветен в пълнота, защото доколкото той е осветен, дотолкова човекът ще бъде син на светлината, или дете на тъмнината. Духът е онова у човека, което е способно да се доверява. Доверието е една от проявите на духа. Това е синовната и детска преданост, с която поставяме ръката си в ръката на своя могъщ, но и благ Небесен Баща. Духът у човека е това, което люби Бога. Не става дума за човешката чувствена любов, като проява на човешката душа. Човекът може да обича някого с душата си, някого или нещо-силно, горещо, но духът му да е все още мъртъв към Бога/в слабости или беззакония/, Божестнета Любов е дар на Светия Дух, Любов, която живее в чист и свят живот - извор на светостта. Духът на човека е още това, което прославя Бога, което жадува за Неговто присъствие, закрила, ръководство и намира пълната си радост в преливане на своя дух със самия Дух на Бога. Сопред Словото на Бога духът е една действилна субстанция /дадена у човека/ и когато се отдели от тялото /след смъртта/ ще има същото съзнание, както през живота, може би с още по-извисени способности да чувствува, да прониква, разбира и действува "Това е-пише Симсън-охарактеризиран по човешки духът на човека, този върховен дар, тази горница на Божията къща у нас, това наше най-висше естество, получено от Създателя - загубено или непознато още у някои хора, у други принизено, осквернено, заровено в пластовете пепел на човешкото безлюбие и падение."