9, 10, 11 Август

Главна

9-ти Август ДУХОВНА ОПИТНОСТ Вярно е, че хиляди вярващи хора не знаят точния ден и час на духовното си обновление. И понеже не си спомнят кога са преминали границата на смъртта към живота, имат неувереност, а понякога дори съмнение относно духовните си опитности. Тази "несигурност" расте и от различните разбирания на християнските църкви и деноминации по въпроса какво изисква истинската духовна опитност в новораждането. Някои очакват, че великият акт на раждането "отгоре" непременно трябва да бъде придружено от някакво драматично изживяване, една вълнуваща физическа възбуда. Други чакат дори някакво сензационно знамение, някакви особени прояви и откровения. Греъм, който е имал възможност да присъствува на хиляди новораждания, отбелязва:Много хора очакват при великия акт на новораждането шумни или особени прояви и преживявания, но Библията учи, че човек се оправдава чрез вяра, а не се спасява чрез някаква физическа възбудимост или ралигиозен екстаз. Някои биха възразили: "няма ли място за чувството при това най-съществено и основно важно изживявавен в живота на всеки вярващ?" Големият евангелизатор отговаря:"Има място за чувството в спасителната вяра. Но не е чувството, което спасява. То е само резултата от спасителната вяра. Чувството не извършва спасението. Думата "вяра" се среща повече от триста пъти в Новия Завет във връзка със спасението на човека. Греъм настоява:Три думи трябва да бъдат запомнени. Те трябва да бъдат подредени в непроменяема последователност. Тези три думи са опит, вяра и чувство. Много е важно да бъдат в този последователен ред и никога размествани. Запомнете тези три думи. Те ще ви изведат от несигурност към утвърден духовен живот. Според Библията спасението от греха става чрез лична вяра в Евангелието на Христос. Няма друг път! Христовото дело е факт. Гробът е факт. Възкресението Му е факт. Библията не настоявва да се вярва в нещо невероятно, а в един историческа факт, който раздели човешката история на време преди и след Христос - факт, който стои над всяка история. Словото на Бога учи, че който уповава на Христовото дело за спасение, уповава на един факт. Вярата трябва да има предмет и цел. Предмет на хриянската вяра е Христос. Вярата е нещо повече от едно разумно съгласяване с Христовите изисквания. Вярата, спасителната вяра, изисква действеност. Тя е и волев акт. Онзи, който вярва дълбоко, непоклатимо, живее своята вяра. ДУХОВНО ИЗРАСТВАНЕ 10-ти Август Библията учи, че животът на истинския Христов последовател е непрестанно израстване. Чрез новораждането той се озовава в духовния свят - новородено дете в Божественото семейство. Новороденото трябва да порасне, да възмъжее в Христовия Дух. В небесното царство няма духовни джуджета. Сам Христос растеше в знание, сила, мъдрост. И това израстване е съвсем естествено, подчиненно на законите на живота. За израстване в духовния си живот един новороден човек трябва да приема "храна" и "жива вода". Казано е:"Пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него."/1Петрово 2:2/, и още:"Пази Словото Божие в сърцето си." Билли Греъм, който е работил с много "духовни младенци", бащински съветва:Новороденият трябва да чете, изучава, да размисля върху онова, което е говорил Бог на човеците. Но добре е да се започне с по-разбираеми текстове от Библията. Малкото дете хранят със здрава, но проста храна. Един малък откъс, добре обмислен, разбран и приложен във всекидневния живот, има по-голяма цена, отколкото дълга глава, прочетена повърхностно. Един новороден човек е длъжен да се научи да опознава тайната на молитвата. Известен богослов отбелязва:"Истински духовен живота има там, където е жива молитвата." Христов последовател без молитва е християнин без сила. Христос прекарваше по часове в молене, по цели нощи в общение с Бог Отец. Ако Той се молеше така често, колко повече ние се нуждаем от молитвено общение с небето! На всяка молитва Бог отговаря. Понякога отговорът може да бъде едно ясно "не" или ... "чакай", но отговор следва и един буден ум и едно бдително сърце ще го доловят. Бог не чува една суетна молба. Или един ултиматум към Него:"Господи, непременно искам да направиш това!" Бог не чува молитвите на едно притворено, нечисто сърце, на една блуждаеща мисъл, на една колебаеща се воля. Бог не чува и недостойните просби за лична изгода. Той ни даде пример за две молитви:на фарисея и митаря. И пита:Коя от двете молитви беше чута? Но всяка молитва - отбелязва големият евангелизатор - трябва безусловно да завършва с думите:"Да бъде волята Ти". Бог винаги върши и дава това, което е най-доброто за нас. И ... "Непрестнно се молете."/1Солунци 5:17/ Не е достатъчно само утринната молитва. Когато един новороден човек има определено време /на интервали/ през деня, в които се оттегля в усамотение с Бога, останалите часове в паузите животът му ще бъде пропит от молитвената мисъл на тези моления и денят преминава в "пребъдване в молитва". Човек може да се моли навсякъде и по всяко време и Бог ще му отговори. Но казано е:"Голяма сила има задружната молитва." Молитвата на новородения човек не е задължение, а радост. 11-ти Август За да може да устоява срещу пристъпите на тъмните сили, и изобщо в своя живот на посвещение, новорденият човек трябва да се научи да предоставя себе си на Светия Дух. Роден "отгоре" в духовни свят, у него живее Христос. "и сега не аз, а Христос живее в мене"- проповядва апостол Павел. Душата на този човек вече трябва да бъде "обиталище" на Христовия Дух, тялото - храм на Светия Дух, сърцето му дом на Духа. "Търси отмора и покой в Бога - пише Б.Греъм.- Довери се напълно на Него. Не се напрягай и обременявай с важни и трудни решения - остави се в пълно доверие в Него. Той да действува чрез теб. Не се грижи, не заспивай в безпокойство за утрешния ден. Той е Бог!" Новороденият има светия дълг да бъде свидетел на Бога. Той е пратеник на Всевишния, Негов посланик и трябва да развее, да издигне високо знамето на посланичеството си! Представете си - пояснява Греъм - че един посланик, който представлява своята страна някъде, разпореди да бъде снето знамето на неговата страна от посолството по някакви лични съображения. Какво би станало? Веднага биха го отзовали, защото не представя достойно, като посланик, своята държава." Новороденият може да свидетествува по два начина:чрез словото си и чрез живота си. "Всеки, който ме изповядва пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Ми, Който е на небесата."/Матея 10:32/ Бог очаква от новородения в дух да свитетелствува за Евангелието и Неговоите вечни истини. Той трябва да изпълни едно Христово поръчение - да бъде един, който проправя пътя на Неговата спасителна благодат и сила за Неговата спасителна вест. Той му повелява:"Иди и предай тази вест за спасение на един духовно умиращ свят." Апостол Павел увещаваше християните да поучават чистото слово. Посланикът на Бога свидетествува за Него и чрез живота си. Само свидетелството чрез слово не е достатъчно. "Искаш ли да познаеш, суетни човече, че вяра без дела е безплодна?... Вярата дествува заедно с делата и че от делата се усъвършенствува вярата... Както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва." /Яков 2:20-26/