6-ти и 7-ми Март

6-ти и 7-ми Март

6-ти Март
Бог е жив! Той е все същият от "създаването на света". Изяви се и работи чрез пророците, изяви се и работи чрез Единородния Си Син Исус Христос, изявявял се е и е работил чрез Божествения Дух пред вековете, изявява се и работи и днес! Бог е говорил и говори на човеците и днес. Бог е вършел и върши чудеса и днес. Бог ни дава чрез Духа Си просветления, видения, съновидения, откровения. Бог и днес отговаря на молитви. Бог и днес пази и закриля. Бог и днес избира свои свидетели. Бог е говорил през вековете, говори и днес на човеците."А Ангел от Господа говори на Филип:Стани и иди към юг по пътя, който слиза от Ерусалим през пхустинята за Газа. И той отиде. И ето човек от Етиопия, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, на връщане седеше в колесницата с и четеше пророк Исая. А Духът рече на Филип:Приближи се и придружи тази колесница. И Филип се завтече, та го чу, като прочиташе Исая, и каза:Ами разбираш ли какво четеш? А той рече:Как да разбера ако не ме опъти някой? И помоли филип да се качи и седне до него... И скопецът продума, та рече на Филип:Кажи ми, за кого казва това пророкът - за себе си или за някой друг? А Филип отвори уста и като почна от това писание, благовести му Исус." /Деяния на апостолите 8:26-33/ "А в Дамаск имаше един ученик на име Анания, И Господ му рече във видение:Анание! А той рече:Ето ме, Господи. И Господ му рече:Стани та иди на улицата, която се нарича "Права" и попитай за къщата на Юда, за един тарсянин на име Савел, защото, ето, той се моли, и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа. Но Анания отговори:Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на твоите светии в Ерусалим. А Господ му рече:Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народите... И тъй, Анания отиде и влезе в къщата, и като положи ръце на него, рече:Брате Савле, Господ ме изпрати - същият Исус, Който ти се яви по пътя, по който ти идеше - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия дух. И начаса паднаха от очите му като люспи и той прогледна, и стана та се кръсти."/Деяния 9:10-18/
В наши дни. Един мъж прекарал дните на своя живот в истинското посвещение на Бога. Идва и краят... Той останал съвсем сам, последен от семейството си. По-далечните му роднини са другаде. Една скромна, вече зряла жена, живее в противоположната страна на многохилядния град. Една вечер тя усеща особено вълнение, без да има видима причина за това. Предната й вяра я е научила да търси отговор на такива въпроси в молитвено вглъбяване. Господи, какво трябва да направя? И чува чрез вътрешния глас у себе си:"Иди!"- казва се улицата, номера, името на един човек, непознат за нея. Тя чака напътствие. Нищо повече не й се казва. За миг се поколебава, но чува ясно:"Иди!" И тръгва. Намира същия самотен човек, който има сили да изрече само трите думи:"Жив е Бог!" И да си отиде с мир.
Една жена, предан работник на Бога, изживява тежки мъчителни дни. Нечия безотговорна ръка е хвърлила шепа тръни в душата й. Тя страда. Моли се, но молитвата й като че не е чута. Помощ от небето не идва. Усеща като че е заградена в някакъв обръч, който все по-плътно я притиска, без да намери изход. Но един неделен ден, към 15 часа след пладне, тя усеща такава слабост, физическа и духовна, че просто няма сили да започне каквото и да е. "Дали това не е някаква блокада от тъмните сили?" - шепти тихо тя. Мъката в душата й така я притиска, че не може да си поеме дъх. А по-късно, през същия ден, изведнъж просветлява...
Тежката сивота се процепва като от някакви невидими лъчи. Идва просветление и на ума! Тя разбира какво трябва да направи. Има вече сили да превърне замисленото в дело. Една седмица по-късно. Много хора са събрани, за да отдадат последно приятелско внимание на отминала вече сестра. Съседската жена е там. На отсрещната скамейка, близо до параклиса, седи жена, която тя познава малко. Но очите й, големи и тъмни, сега са отправени към нея. Дори тази жена й заговаря, нарича я по име и пита:"Сестра... вие скоро имахте ли някакви неприятни изживявания? Защото един ден аз се молех... и чувам вашето име. Не обърнах внимание и продължих молитвата си. Но чувам втори път още по-ясно и повелително двете ви имена и казах:Господи, дали тази душа няма нужда от моята молитва? И се молих за вас, като казах:Господи, Ти знаеш!" Жената, за която се бяха молили, е смутена, озадачена, но и радостна. Тя пита:"Сестра, можете ли да си спомните кога се случи това с вас? Преди три, четири или пет дни?" "Да, мисля, че толкова..." "А да е било в неделния ден, който отмина? между 15и 16 часа?" "Да ...точно тогава беше." "И имаше ли победа, сестра?" "Имаше, победата дойде. Жив е Бог!"
В една болница близо до аткивния фронт през последната световна война, санитарният влак е донесъл стотици тежко ранени и умиращи войници. Моргата не побирала вече труповете. Вечерта дежурният лекар огледал внимателно труп след труп, за да се увери, че няма жив войник и се прибрал в стаята си. В същата болница работела и една сестра. Бащиният й дом бил дом на обич и доброта. Всеки се трудел безшумно да изпълни светия дял на своето служение по стъпките на Исус. Тази сестра се събудила необичайно през нощта в някакво неорпределено безпокойство. Една мисъл преминала като искра в съзнанието й:"В моргата има жив войник!"
В нейния дом сестрата била научена да говори на Бога, да затваря вратите на душата си за шума на света, за да чуе и това, което Бог говори, а после да бъде послушна на всяка Негова повеля. Затова сега веднага скочила от леглото, облякла се набързо и потърсила дежурния лекар. Споделила с него безпокойството си. "Не се тревожете, сестра, аз много добре прегледах всеки войник от моргата." Девойката се прибрала в сестринската стая, но тревогата й се увеличила и тя отново се отправя към лекаря."Не мога да заспя, докторе. Имам увереност, че в моргата лежи жив войник." "Това са вашите нерви, сестра. Вярвайте ми! Вървете да спите. Вземете нещо за сън." Но тревогата на сестрата не стихва. С риск да раздразни сериозно лекаря, потропала отново на вратата му. "Докторе, чуйте ме, в моргата има жив войник!" "Е, добре, сестра. За ваше спокойствие нека отидем заедно." Огледали труп след труп. Каква била изненадата на дежурния лекар, когато сложил ръка върху ръката на един войник и усетил пулса му. "Той е жив - повтарял той. - Как е възможно това? Така внимателно прегледах всеки..." случайно ли сестрата бе събудена? Случайно ли тя стана и на три пъти похлопа на вратата на лекаря, за да го предупреди?

7-ми Март
БОГ ТВОРИ ЧУДЕСА И ДНЕС
Някога:"И когато беше в един от градовете, ето човек, който беше цял прокажен, като видя Исус, падна на лицето си и Му су помоли казвайки:
Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. А Той допря ръка и се допря до него и рече:Искам, бъди очистен. И начаса проказата го остави."/Лука 5:12-13/ "И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него. И ето, голяма буря се повдигна в езерото, дотолкова, че вълните покриваха ладията, а Той спеше. Учениците му казват:Господи, спаси, загиваме! Тогава стана, смъмра ветровете и настана голяма тишина..."/Мат.8:23-26/ Приятелят на Исус - Лазар, е мъртъв. Викат Го. Той идва до гроба и нарежда:"Отместете камъка." Марта, сестрата на умрелия, Му казва:Господи, смърди вече ,защото е от четири дни в глоба. Отговаря й Исус:Не ти ли рекох, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? И тъй, отместват камъка... Исус извиква със силен глас:Лазаре, излез вън. Умрелият излиза с ръце и нозе повити в саван, а лицето му забрадено с кърпи. Исус им казва:Разповийте го и оставете го да си иде./Йоан 11:39-44/
В наши дни: Истински случай в Плимут /Ангилия/. Двама непознати мъже стоели под градския часовник и броели удрате в полунощ. Но часовникът поради повреда отброил не дванадесет, а тринадесет удара. Двамата мъже се погледнали - единият висок, другият нежен, среден на ръст. Не си разменили нито дума и тръгнали в различни посоки. Високият здрав мъж бил офицерът капитан Джарвис. Изминали дни, месеци... Една сутрин капитан Джарвис се събудил много рано. Имал вътрешно разбиране, че трябва много бързо да замине някъде. Къде, не знаел. Облякъл се, слязъл по стълбите на голямото си жилище и отворил входната врата. Пред къщата в изненеда видял своя ординарец и коня си оседлан за път. "Извинете - обяснил младият човек - не разбирам защо бях неспокоен през тази нощ. Не можах да заспя. нещо ми подсказваше да приготвя коня Ви и да го доведа пред вратата за заминаване."
Капитанът насочил коня към съдебната палата. когато влязъл, процесът бил започнал. Той стоял още близо до вратата, когато председателят на съдебния състав се обърнал към обвиняемия:"Вие, подсъдими, ще кажете ли нещо в своя защита?" "Друго няма какво да кажа, освен че съдът е изпаднал в някаква заблуда. Неправилно съм обвинен в това деяние. Трудил съм се да живея по онези закони на живота, които са записани на човешкото сърце. Честността ми е била попътен лист в този свят. Не мога, разбирате ли, нищо не може да ме застави да оцапам ръцете си с кръв. Вие може да не ми вярвате, но има Един там горе, Който всичко знае." "Съжаляваме, че не можем да Го призовем с призовка да свидетелствува за вас" - подхвърлил насмешливо прокурорът. "Не съм извършил убийството!" - повторил бавно, но твърдо подсъдимият. "Доказателствата ви? Това е, което ще потвърди вашите думи." "Там е и моето нещастие - отговори обвиняемият. - Единственият човек, който може да ми помогне, е един мъж във военна униформа, чието име не зная, нито зная къде живее. Той би ви казал, че в часа, в който е извършено убийството за което съм обвинен, ние двамата стояхме пред градския часовник в Плимут когато поради повреда, той отброи не дванадесет, а тринадесет удара в полунощ. Кой беше този човек, къде е той сега, не зная." В този момент из залата прокънтял гласът на капитан Джарвис:"Тук съм." И продължил:"Това, което казва този обвинен човек, е истина! Ние двамата с него бяхме под големия градски часовник в Плимут в онази нощ ,когато часовникът отброи тринадесет вместо дванадесет удара в полунощ. Погледнахме се и се разделихме без да си кажем нито дума." "Но как стана така, че сте тук в този час?" - попитал председателствуващият съдебния състав. "Ще ви обясня...отговорил капитан Джарвис, а в себе си в безмълвие си казал:Ето защо е трябвало да пътувам!"
Дали можем да наречем случайност това координирано събитие, което трябваше да бъде извършено не от един човек, а от група хора? Кой събуди капитана с разбирането, че трябва да замине? Кой внуши на ординареца му да оседлае коня и да го доведе пред вратата? Как лодкарят разбра, че в този ранен час трябва да придвижи лодката и то на това място? Кой отведе коня именно в този град и отправи капитан Джарвис към съдебната зала, за да пристигне по времето, когато беше необходимо да се свидетелствува за добрия,честен човек, както каза непознатият гражданин, или всичко беше рожба на сляпа случайност?