31 Март

31 Март

31-ви Март

Една млада жена изридава в прегъдката на своята майка. Майката я оставя без задръжка да изплаче набраната мъка. Дъщерята, която живее в друг град, си заминава, но майката разбира, че идват нощи и дни в пост и молитва за единственото й дете. И се моли дълбоко, огнено, ту в разговор, ту във вик към небето, ту през сълзи, ту със сухи, но горящи очи. А какво става там, в другия град? Дъщерята още от дете си съчинява песнички. Но в този студен дом, където е попаднала с омъжването си, заглъхва и нейната песен. В дните, когато майката се моли...дъщерята, както е наведена над коритото с дрехи, в прояснение започва тихо да си припява една своя люлчина песен. Нещо необикновено става в нея. Тежката неподвижност в душата й като че се раздвижва. Просветва... Започва да се развиделява. "Защо не мога да си запиша с ноти тази песен, за да не я забравя никога? - мълви тя. - Щом не съм музикално грамотна, за да я запиша с ноти нали съм грамотна литературно, за да запиша песничката в слова?" И с мокри от прането ръце, в стихове дава израз на копнежа си за рожба.
А майката продълава да се моли:"Господи, моля Те с цялото си майчино сърце, отклони мислите й от мъката, която я повали. Дай им нова, светла посока. Ето, аз Ти я обещавам, Господи... Ти Си я одарил със скъпи дарове -употреби я за Своето велико и свято дело!" Там, в другия град, майката се моли, посвещава дъщеря си на Бога, а при дъщерята стиховете се редят един след друг все по-пламенни, все по-възторжени. Като че някаква струя, светла и чиста, е бликнала из мъката на тази душа и се лее, лее...
Оттича мътния поток на болката. Дъщерята укрепва, докато един ден в изблик на топло възторжено чувство пише:"Какво става с мене, мамо? Та нима не бях душевно там, някъде на границата на съзнателния живот? Стурваше ми се, че ще полудея. А сега пак усещам, че съм жива, че желая, мога да се радвам... И знаеш ли, в стихове се превръща всяка моя сълза и всеки лъч в душата ми." А майката, притиснала до гръдта си скъпите редове от дъщерята, мълви през сълзи:"Жив Си, Господи. Благодаря Ти. Ти днес чуваш молитви! И отговаряш, отговаряш, Господи..."
Тази майка отдавна е приключила земните си дни - преминала през този свят като слънчев лъч. А дъщерята знае откъде някога дойде светлината в душата й, силата и огънят, и онова, което днес идва до нея, за да го предаде на другите с любов. Сама получила благословение от небето тя знае най-добре, че една молитва, едно искане от Бога, колкото настоятелно или продължително да бъде то, може да остане без ответ, ако не пребъдваме в Христос и думите Му не пребъдват в нас, ако преди да прегънем колене и протегнем ръце да поискаме, в пламъците на едно себежертвено горение не изгори нашият егоизъм, нашата гордост, нашите нечисти амбиции, сметки и дребни съображения. Тогава можем да очакваме ответ. Двете майки, всяка забравила своята болка, се молят една за друга. Те искаха от Бога. Но преди да поставят своята мъка, в техните сърца бе изгоряло всичко лично, всичко себично. Чуждата мъка бе сложена с любов пред Бога преди личната. Искане, да. Но и жертвено горение. Искане, но и пребъдване...
Болният, прикован от години на леглото, се моли и иска от Бога, но приятелят му казва:"Той така изля мъката си, така се моли, че ме беше страх да протегна ръка, за да не се допра до Бога." Искане, да. Но и молитва, която разтваря небето! На лекарят му предстои тежка операция. Той коленичи в малката църквица пред Христос Целителя, издига в благоговеен трепет ръце и чака да получи от Божествената целителна сила, за да помогне на другите. И тези здрави ръце, които той в тихо приношение поднасяше на Исус, Лекарят на лекарите, бяха употребени за Неговата слава. Молитва, да. Искане, но и пребъдване! Но и посвещение! Дъщерята гори в пламъците на тежка мъка. Майката се моли. Иска от Бога, но и изрича:"Ето, аз Ти я обещавам, Господи...Употреби всичко, което Си ю дал, за твоето велико и свято дело." И тогава протича светлия поток в тази помръкнала и разранена душа. Молитва, искане, но и даване! "Обещавам, давам Ти я, Господи. Употреби я!" "Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, искайте и ще получите"-казва Исус Христос.