28, 29 и 30 Март

28, 29 и 30 Март

28-ми Март

Зима. Дебел сняг покрива земята и мразовит вятър препуска лудо из Холандската равнина. Доктор Шулер почива на леглото си в молитвен размисъл, след напрeгнат ден. Тихо е и затова ясно чува глас вътре в себе си:"Йохана до зори ще умре от глад, ако още тази нощ не й помогнеш." Чий е този глас, откъде идва? - пита се той. - Йохана, моята малка приятелка, е в нужда. И то в смъртна нужда! ! Доктор Шулер скача от леглото. Потърсва човека, който го обслужва:"Оседлай кончето, братко мой. Не се бави." Сам набързо събира от продуктите в зимника. "Готов съм докторе! - чува той гласа на младия предан домакин. - Къде трябва да занеса това?" Доктор Шулер се замисля:"Къде? Да, къде? Там е работата, че аз не мога да кажа точно. С мен стават странни неща, разбираш ли ме, приятелю? Колкото и странно да е, чух ясно глас, че една... или две човешки души, а може би и една козичка умират от глад. Зная само, че моята малка приятелка Йохана живее някъде към края на едно от тези околни села. Гласът ме предупреди, че ако не помогнем до зори, тя ще умре от глад сред снеговете. Затова яхвай кончето и пусни юздата - обяснява дълбоко съсредоточен в себе си лекарят. - Нека кончето те води. Където спре ще слезеш, ще предадеш тези неща и ще кажеш:"Бог ви ги изпраща".
Когато заглъхва конският тропот, д-р Шулер се връща в стаята с и прегъва колене:"Господи, благодаря Ти - шептят устинте му - благодаря Ти, че нищо не ми попречи да чуя този глас. Изпрати небесен пратеник да води кончето. нека пристигнат навреме при Йохана." Младият човек повтаря дълго тези слова в дълбока увереност. Изпратеният се връща в ранното утро. Разказвай, братко мой, всичко ми разкажи."Пуснах юздата, както ми казахте, и в молитва се оставих да ме води. А то отиде далече, доста далече оттук. Поне така ми се стори в бурната нощ. И спря... Спря пред една, как да ви кажа, нито къщурка, нито колиба. Слязох, потропах. Стара прегърбена бабичка ми отвори, след като от изтощение едва се придвижи към вратата. Като видя коня с товара, изрече в немощ:"Бог ви изпраща, сине." С тези думи ме посрещна тя, а после изхлипа милата:"Козичката ни умря от глад преди две седмици. Нищо, нищо не ни остана вече..." Влязох в прихлупената стая, осветена от белината на снега. В един ъгъл разпознах момиченце, коленичило, свило малките си ръце в моление. Дори не потрепна от влизането ми. Когато приближих и се спрях до нея, чух шепот:"Господи, спаси ни. Ти ще ни помогнеш. Зная аз, че няма да ни оставиш... Помогни и на мен, нали трябва да се грижа за баба..." Ето, това видях и това чух там, в тази колиба." "Погрижи се за кончето, братко мой. Отпочини си днес, а утре, ако Бог даде, да тръгнем и да приберем при нас Йохана и старицата. Аз нямам нито стара майка, нито сестричка. А ето, че Бог ми дава и двете."

29-ти Март
МОЛИТВА, ИСКАНЕ, НО И ДАВАНЕ

Молитвата! Това е духовна опитност, дълбока като човешката душа и безкрайна като вселената. Тя е за душата това, което е въздухът за тялото. Стълбицата от земята до небето. Тя е храна за душата, пулсът на духовното ни сърце. Молитвата - това е мистичното прозорче на духа към Създателя и вселената. Молитвата - това е общуване с Бога в любов. Бог и човешката душа са единствените фактори на вярата ни. В основата на вярата лежи понятието за Бога, а основата на живота във вяра е човешката душа. Връзката, контактът между човека и Бога става чрез молитвената мисъл - молитвата. Бог, това е Онзи Дух на безкраен живот. Който се проявява във всичко и чрез всичко. Бог, това е първоизточникът на всяка сила, светлина, любов, доброта, мир и всички материални неща. Щом човекът се разтвори с тяло, душа, ум, със сърце и отправи извисена и чиста мисъл по невидимите здрави връзки на вярата, които свързват човешката душа с всемирната душа, ще протече според отвореността на тази душа повече или по-малко от всичко, което е Бог. Необходимо е вглъбяване в себе си, извисяване на мисълта. думите, това са кондензирана мисъл, насочена в една посока. Молитвата може да бъде хвалебно-благодарствен химн към Бога или тих, доверчив разговор на човешката душа с Бога. Може да бъде искане, прошение или само сподавен вопъл на сърцето към висините на милостта и любовта. Може да бъде гласна или в пълно безмълвие. "Душата ми се моли, дете, душата ми се моли" - казва Яворов. А има и "застъпническа молитва". "Под небесата стене душата, боли... имам видение:Там на колене, някой молитва за мене реди."
Защо понякога небето е затворено за нашите молитви? Ето, Давид с наболяла душа пита:"Боже мой, защо Си ме оставил?... Викам денем, но не отговаряш и нощем, и нямам отдих." Господи, защо не отговаряш? Питат хиляди и хиляди души. Много често идваме при Бога натежали от всекидневието. То така е пропило нашия живот, че дори и тогава, когато нареждаме слова и си мислим, че се молим, нашата мисъл не може напълно да се освободи от дребните грижи и съображения. Ще чуе ли Бог такава натежала от земност молитва? Често в молитвите си не се ли губим в излишна словоохотливост? Понякога не даваме ли ултиматом на Бога - Господи, направи това и това и то точно така, както ни трябва и както ние разбираме. Нерядко нашата молитва е молитвата на фарисея - горда молитва, суетлива молитва. Ще чуе ли Бог такова моление? А има молитви, които отварят Небето! Един писател посетил своя болен приятел. Разговаряли. Така се задълбочили в сериозен размисъл, че единият от тях усетил, че трябва да се молят. "Моли се ти, мой измъчен приятелю." -подканил дошлият своя болен приятел по вяра. Този млад човек, който от няколко години бил прикован на леглото, започнал да се моли. И излял молитвата си пред Бога така, че по-късно посетилият го споделя:"Страх ме беше да протегна ръка, да не би да се допра до Бога." Молитва. Да, молитва! Но молитва, която разтваря небето.

30-ти Март

Ние искаме и само искаме от Бога. И в това искане забравяме, че има и нещо друго. "Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас - искайте..." А само искане не може. Универсален закон е, че щом желаем да постигнем нещо в живота, трябва да положим усилия за това. Лекар не се става само с молитва, а и чрез труд, чрез време, сили, безсънни нощи, тежки изпитни сесии. "Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас..." В пламъците на едно себежертвено горение трябва да изгорят нашите дребни сметки и лични амбиции, нашата гордост, нашият егоизъм. Огънят на Духа трябва да ни обгори, да ни прочисти, да извиси нашата мисъл, да я освободи от земността, за да може нашето молитвено общуване с Бога да бъде в пълнота. Или това означава, че преди да поискаме нещо от Бога, трябва да сме готови да пожертваме, да дадем нещо от себе си в името на Бога. Това значи да "пребъдвате в Мене".
Две майки се молят в храма - едната богата, другата скромна, бедна жена, притиснала до себе си дете. И двете се молят за болните си деца. Знатната дама вижда изсъхналото тяло на бедното дете, вижда едва мъждукащата светлинка в очите му и забравя за своята мъка, забравя пламналото в огън тяло на своя син върху мекото чисто легло и се моли:"Господи, помогни на това бедно дете, влей сили и здраве в това безжизнено тяло, покажи милост към тази измъчена майка." И едва тогава, накрая, добавя тихо:"Помогни и на моя син." Бедната майка, свита в ъгъла, простичко реди:"Господи, тази е забравила високото си положение и дошла да сложи мъката си пред Тебе. Чуй молитвата на това майчино сърце." И тогава добавя тихо:"Помогни и нам Господи. Положи целителната си десница и върху главата на моето дете. Но не моята, а Твоята воля да бъде!" Молитви на две майки. Искане! Но преди да е отправено това искане, в техните сърца е изгоряло всичко лично, себично. Чуждата болка, чуждата мъка е преди личната мъка, сложена пред Бога с любов. Искане, да. Но и жертвено горение, и пребъдване!
Един лекар-хирург в Англия е в тежко изпитание. Той трябва да направи една изключително сложна операция. Отива да поиска от Бога подкрепа в тежките си часове в една малка църквица, наречена "църквица на изцелението". Горе над амвона е нарисуван Исус Целител, протегнал ръце над всички, които дойдат при Него. Лекарят благоговейно коленичи под изображението на Исус и като мисли, че е сам в църквицата, вдига своите здрави ръце към Лекаря на лекарите, като че чака да получи нещо свише. Той посвещава на Бога тези свои две ръце, които чрез хирургическия нож са проявявали Божествената воля. Само няколко дни по-късно, английската преса съобщава за него и за изключително сложната операция, която е направил сполучливо. Своите здрави ръце, които той в тихо приношение поднасяше на Исус, за да вложи в тях Своята Божествена целителна сила, бяха употребени за Неговата слава. Молитва, искане, но и пребъдване...но и посвещение!