1, 2 и 3-ти Май

По тясната пътека - Май

Главна

1-ви Май НИДЕРЛАНДИЯ/ХОЛАНДИЯ/ Още през дванадесети век в Нидерландия проникват алпийските мисионери, радетели за чиста евангелска вяра. Под разлчни имена те пътуват из Европа и разнасят знание за Евангелието. Учението им се възприема бързо. Тези дръзновени предвестници на Реформацията превеждат за индерландците Библията на родния им език. В книгата "Съдбата на Нидерландската реформация" от /Brandt/, част 1-ва, стр 14 е записано:"В това време започнаха римокатолическите преследвания. Въпреки кладите и мъченията, вярващите в Евангелието се умножаваха. Те заявяваха твърдо, че никой човек не трябва да бъде принуждаван да вярва, а само да бъде спечелван за истината чрез благовестие." Благовестието наистина намира в Нидерландия благоприятна почва. Сериозни, здравомислещи и предани на Бога мъже работят неуморно. Един от тях е Менно Симонс. Просветен е в свещенически сан, а е непросветен в Библейското знание. Не желае да чете Библията, за да не бъде подмамен в ерес - според неговите изказвания по-късно. Когато започват да го измъчват съмнения по някои въпроси, той е убеден, че това са изкушения и се опитва чрез молитва и изповед да се освободи от тях. Напразно. Тогава се опитва чрез шумни забави да заглуши някакъв глас у себе си, който чува все по-ясно. Развлеченията в света не му донасят мир. Решава внимателно, задълбочено да чете Новия Завет. Обръща се към Лютеровите писмени трудове. И успява! Светлина блясва пред очите му. Менно Симонс се откъсва от римокатолическата църковност и посвещава живота си за разясняване на Евангелската истина. Прозорлив, аналитичен ум, той вижда последиците от лъжеученията и смело се противопоставя на фанатизма. Двадесет и пет години Симонс пътува със съпругата и децата си и благовествува чистата Евангелска вяра в Христос. Пътища, пътища, пътища... Прашни, кални, сковани в лед. Семейството пътува в несгоди, умора, лишения, преследване. Успяват да пропътуват цяла Нидерландия и Северна Германия. Менно Симонс работи между обикновените хора: селяни и занаятчии. Красноречив, макар не особено образован, той е човек с неопетнена чистота - и във възгледите, и в приложението им в живота. Смирен, благ, усърден и искрен, той говори на хората с такава доброта и сърдечност, пред която трудно се устоява. Историците отбелязват:"Всичко това става по време на страховит терор. Никъде другаде реформаторското благовестие не се разпространява така пламенно и широко, както в Нидерландия, но и никъде другаде привържениците на обновлението не са преследвани така упорито, без отдих, както в тази страна." В Германия, където Карл 5-ти бе забранил Реформацията и бе изгорил с радост в огъня всичките й привърженици, все пак князете издигат преграда срещу тиранията. В Нидерландия, където силата на Карл 5-ти е по-голяма, едиктите за преследване следват един след друг. Да се чете Библията, да се слуша проповед или просто да се говори за Евангелието, се смята за престъпление, наказуемо с клада. Да се моли някой тайно, да се отказва поклонение пред мощи, да се пеят Евангелски песни - това значи сигурно излагане на смърт. Тези, които отстъпват от официалната обредна вяра, биват осъждани - мъжете на умъртвяване с меч, а жените-живи погребвани. През управлението на Карл 5-ти и Филип 2-ри загиват хиляди истински християни. Едно нидерландско семейство е доведено пред инквизиторите. Обвинено е, че не присъствува на литургия, а има домашно богослужение. Палачите се обръщат към най-младия син:"Какво правите в къщи, какви са тайните ви обичаи?" "Ние коленичим и се молим Бог да просветли умовете ни, за да разбираме Евангелието, да можем да живеем така, че като видят другите какво е направила от нас вярата в Христос - да Го последват. Ние се молим царуването на монарха да бъде успешно, животът чист и радостен. Молим се Бог да закриля нашите управници." /Wilie b18 ch E/ Като чуват тези прости и искрени слова, много от съдиите са дълбоко развълнувани. И все пак бащата и един от синовете са осъдени на изгаряне. Яростта на гонителите не надминава вярата на мъчениците. Нидерландците, не само мъже, но и жени, дори девойки, загиват в непоколибимост и беззаветна преданост към Христос. Ето какво говорят историческите сведения: "Съпруги заставаха близо до кладите на мъжете си, говореха им топли и нежни думи на утеха и насърчение или пееха химни, докато пламъците ги поглъщаха. Млади момичета лягаха живи в своя гроб, като че отиваха в стаята си за нощен сън или облечени в най-хубавите си дрехи, се отправяха към ешафода, като че отиваха на сватбено тържество." /Wilie b18 ch 6/ Дълги години монархът, възбуден до лудост от непоколебимата твърдост на народа, поддържа своето жестоко дело, докато избухва въстанието, ръководено от Вилхем Орански, което осигурява свобода за служба на Бога в Нидерландия. 2-ри Май ЧЕХОМОРАВИЯ Нека разтворим страниците на историята, на която се доверяват и невярващи, и вярващи, и си припомним за бурите над чехоморавската земя, за нейния път на духовно възраждане. Според историческите сведения, Евангелието е пренесено тук още през деветото столетие след Христа. Библията е преведена и чехоморавците са имали църковни служби на роден език. Папа Григорий 7-ми обаче издава едикт и забранява извършване на църковната служба на славянски. Тъй Рим угасява светлината на Божието слово и за този народ. Но Небето е прогласило: В този духовен мрак трябва да проблеснат лъчи! Изгонените от Италия и Франция албигойци, валдензи и др., преминават в Чехоморавия и работят тайно, усърдно. Евангелските истини се предават от столетие на столетие. Според историческите хроники, над славянската Чехоморавия проблясват като лъчи и предсмъртните слова на един умиращ ратник за Христа. Чрез този човек Духът на Бога предупреждава чехоморавците:"Яростта на враговете на истината сега надделява, но това няма да бъде завинаги. Измежду обикновения народ ще се яви един мъж без сабя, против когото те няма да устоят." Времето на Лутер е още далеч, но тези пророчески думи се сбъдват. Над Чехоморавия се издига един глас, чието свидетелство за Христос и Евангелието раздвижва народите. Светът, над който тегнеше средновековния мрак, запомни името на Ян Хус. Роден в скромен дом, той рано загубва баща си. Когато трябва да постъпи в Парижкия университет, майката го придружава до големия град. Тя няма възможност да го подкрепи със средства, но преди да влезат в града, двамата коленичат да помолят Небето за закрила и благословение на сирака. Едва ли тази майка е съзнавала как ще бъде отговорено на нейната молитва! В университета Хус скро се откроява с неуморно си прилежание, а безукорният му живот и неговата сърдечна топлота спечелват уважението на всички. Ръкоположен за свещеник, той бързо става известен. Назначен е за професор, а по-късно и ректор на университета, където бе завършил своите науки. Един гражданин на Прага, който по-късно ще се свърже с Хус в тясно сътруднечество -Иероним, се връща от Англия. Той е донесъл тайно трудовете на известния английски реформатор Виклиф. Ян Хус чете с интерес тези страници, убеждава се, че техният автор е искрен и сериозен Христов последовател и приема с отворено сърце реформаторите в църквата, които той предлага - църковни общества очистени от традиционализъм, обредност, суеверие, фанатизъм. Една чиста и светла вяра в Евангелието. И може би без още да осъзнава, Ян Хус е тръгнал по един път, който трябва да го изведе далеч от официалното вероизповедание, ръковедено от Рим. По същото време в Прага пристигат двама чужденци. Получили от светлината на Евангелието, те са поели път да я разпръсват навред. Те са художници и използуват таланта си да проникнат по-близо до хората. Една сутрин Прага осъмва с две картини нарисувани върху стена на такова място, че да се вижда добре. Едната е влизането на Исус в Ерусалим, възседнал на ослица. Той се придружава от своите ученици, полубоси, в скромно облекло. На другата картина - папска процесия. Папата е с триетажна корона, в богати одежди, възседнал върху снажен кон, следван от облечени в ослепителен разкош кардинали, епископи..."Това е проповед" - говорят хората. Поради необикновеното вълнение в Прага художниците благоразумно напускат страната. Ян Хус използува създадената атмосфера и благовествува още по-пламенно. Обаче за това, което става в Прага, е донесено в Рим. Хус е повикан от папата. И тъй като кралят на Бохемия и много благородници се застъпват за него, в отговор папата се заема сам да разследва "деянията" на Хус и го осъжда в еретичество. Прага се обявява за анатемосан град. Всички религиозни служби са преустановени. Църквите затворени. Умрелите погребват без религиозен обред. Поразявайки въображението, Рим се опитва да завладее човешките съвести. В Прага е безредие. Много хора обвиняват Хус, сочат го като причина за нещастията и настояват да бъде предаден на папата. Реформторът се оттегля в родното си село докато утихне бурята. Когато възбудата притихва, той се връща отново в своята църква "Витлеем" и подновява благовестието с по-голяма сила. Дворът и голямата част от народа са спечелени. Хус е безупречен в своя личен живот и думите му тежат. Иероним открито става негов сътрудник. Блестящо красноречив и многостранно надарен, Иероним притежва всичко, което е необходимо, за да печели народното благоволение. "Но като характер Хус беше по-велик -отбелязват историците. - Неговото спокойно съждение обуздаваше буйния нрав на Иероним, който с истинско смирение съзнаваше достойнствата му и се подчиняваше на съветите му." Същевременно разколът в римската църква продължава. Трима кандиати се борят с настървение за овакантения папски престол. С нарастваща смелост Хус порицава пороците, които се търпят в името на вярата. Прага е отново пред кървава борба. Отново градът е отлъчен. Не му се позволява да говори. Историците отбелязват:"Принудиха Хус да замълчи. Но сега той трябваше да заговори от една по-висока катедра - да говори на всички християни по земята през вековете чрез своя пример и живот." За отстраняване злините, които смущават Европа, императорът Сигизмунт чрез един от кандидатите за папа свиква събор за чехоморавците в Констанц с дневен ред: 1. Да се постави край на разкола в официалната римокатолическа църква. 2.Да се изкоренят ересите. На съд в Констанц е призован и Ян Хус. 3-ти Май В Констанц е необикновено оживено. Улиците са изпълнени с непознати хора и те непрекъснато прииждат. Местните жители са възбудени, а у някои тази възбуда достига до екзалтация. Едно име се ноди сред това пъстроцветно гъмжило - "еретикът". Всеки по свой начин иска да научи повече за този, който ще бъде съден тук от състав, който се събира може би веднъж на няколко столетия. Затова познати и непознати се спират, питат, доверяват си новини шепнешком. "Не сте оттук, господине - казва зрял мъж с плешива глава на строен духовник. - Извинете, не зная сана ви." - добавя той. "Архиепископ!" - изрича с подчертано достойнство духовникът. "Говори се - продължава гражданинът - че съдебният състав, който ще съди еретика, бил нещо невиждано." "Такова дело трябва да се отсъди не от малцина!" - отговаря все така високомерно архиепископът. "Един мой приятел, който се прибира само за нощуване у дома си, ми казваше, че видял тук патриарси, кардинали, много епископи и велможи. Говорело се, че сам императорът щял да присъствува." "Добре са ви осведомили, няма нищо измислено - подчертава авторитетно архиепископът. -Присъдата ще бъде един акт, който ще остане през вековете и хората трябва да знаят кой е нопокорникът към светата църква и какво е ноговото недостойно за званието му дело." Архиепископът отминава високомерно. "Чуй, момко - обръща се старица към младия човек, спрял до нея, за да изчака блъсканицата. - У дома моите хора говореха, но аз не им вярвам до толкова." "Какво говореха, бабо?" - пита младежът. "У дома се чудят че не могат да разберат що за човек е този "еретик", дето го наричат. Бил много учен човек, а пък бива ли такива прости неща да не разбира и да се уповава на Христа, а да се обяви против "светите отци" на църквата ни?" Младият човек я слуша търпеливо. В очите му има горчивина. Той слага ръка върху рамото на старицата и тихо и говори:"Кажи, бабо, на твоите у дома, че съдът на "светите отци" може да осъди Ян Хус, може и да го изгори жив, но той няма да умре. Той ще живее, както живее истината." И докато изплашената жена да разбере какво става, младежът се изгубва в навалицата.