Главная страница.

13-ти Май

И ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ОКЕАНА ПРОСВЕТВА

"...и явявате се, че сте Христовото писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, а на плочи от плът - на сърцето."/2Коринт 3:3/

Английските реформатори, макар и отхвърлили римокатолическото разбиране, оставят някои стари богослужебни форми в англиканската църква. "Нека намалим пропастта между реформираните църкви и Рим" - обясняват те. За някои тези аргументи изглеждат логични. Но други не ги приемат. "Това са робски знаци - заявяват те. - В Словото Си Бог ни е показл ясно как трябва да Го следваме. Хората нямат право произволно да прибавят или отнемат нещо от онова, което е дадено."
Англиканската църква, подпомогната от гражданската власт, не позволява никакво неподчинение. И така, условията за нов сблъсък през седемнадесетия век са налице. СЪбранията извън църковните са забранени. За неподчинение се отрежда отново наказание със затвор, изгнание или смърт.
Преследвани, затваряни, хората, които желаят да служат на Бога в съгласие с Евангелсикте истини и съвестта си, разбират, че Британия престава да бъде "обитаемо място" за тях и някои се рашават да потърсят убежище в Нидерландия. Изоставили домове, имоти и средства за преживяване, те се чувствуват чужденци в чужда земя и само дълбоката вяра им дава сили за борба със суровите условия. Събрани в духовно общение, те отправят очи към Небето в горещо моление, а безупречният им живот сред трудностите е образец за нидерландците. И когато в дълбоко прозрение за волята на Бога Божестваната ръка им сочи отвъд океана една друга страна, където биха могли да основат свои общества и да оставят на децата си спокоен дом и главно чиста вяра, те не се колебаят, а дружно се готвят да потеглят. Още преди да напуснат Британия, тези хора - пуританите, взаимно са си обещали, че като човеци на свободната съвест, те ще вървят заедно, където и да ги насочи Божествената ръка. Така сплотени и до сега, изгнаниците от Британия напускат Нидерландия и поемат пътя за Новия свят.
Когато се разделят със своя пастир Джон Робинзон, той им казва:"Братя мои, ние се разделяме сега и само Бог знае, дали някога ще се срешнем пак. Заклевам ви в името на Христос, следвайте вярно и неотклонно пътя на виделината, която Бог ни даде! Стремете се към все повече и повече светлина! Не мога да не призная, че реформираната църква в родината ни се издигна до известно стъпало по пътя на истинския дух на реформа. Но не мога да скрия и моето дълбоко огорчение, че те не желаят да отидат по-далече от това , което получиха чрез своите водачи-реформатори. Лютераните не се стремят да отидат по-далеч от всичко, което видя Лутер. Калвинистите остават там, където беше ги оставил този велик Божи мъж, който не виждаше тогава толкова неща, родили се в по-късно време. Защото макар тези мъже да бяха в своето си време светилници, светлината им бе толкова голяма, колкото можеха хората по това време да я схванат/да поемат/. И ако те живееха днес, биха приели възторжено допълнителната светлина от Словото на Бога, както бяха готови да приемат и тази, която им бе дадена тогава. Помнете, мои мили, вашия обрек пред Бог - да ходите в пътищата Му. Помнете обещанието си и един към друг. Но в същото време внимавайте, моля ви, да сравнявате и преценявате във виделината на други стихове онова, което приемате като истина, защото не е възможно християнската тъмнина или пък съвършенството на знанията ви да се яви изведнъж."/By Neal histori of the Puritans/
С тези слова пуританите - изгнанници в Нидерландия потеглят на път през Атлантика.

14-Май

Единадесет години след основаването на първата християнска /пуританска/ колония в Новия свят - Америка, тук пристига и Роджърс Уйлям, за да се радва на религиозна свобода. Той вижда онова, което други малко забелязват през неговото време - че религиозната свобода е неотменимо право на всички. Той заявява открито:
"Народът или гражданските власти могат да решават какви задължания има човек към човек в страната, в която живее. Но когато се опитват да предписват задължания на човека към Бога, те излизат от рамките на своите длъжности и ние, хората, не можем да им се доверяваме." И в Новия свят посещението на църковните служби е задължително под страх от глоба или наказание. Уйлям порицава тези наредби:
"Всяка принуда, в каквато и форма да е тя, е нарушение на естественото право на човека. Да се водят на публични събрания хора, които нямат определено отношение към Бога, не би ползувало никого."
Роджърс Уйлям е уважаван и обичан като човек с редки дарования, с безкомпромисна честност и искреност. Но неговите откровени изказвания за правото на гражданската власт в страната да началствува над църквата и борбата му за "свобода на съвестта", пораждат страх в управляващите.
"Тези принципи на Роджърс биха уязвили основата на управлението в страната" - негодуват те. И Роджърс е осъден на заточение. Той обаче успява да избегне присъдата и сред зимните студове и бури търси убежище в девствената гора. Там намира прием при едно индианско племе, чието доверие и любов му помагат да ги насочи по пътя на Евангелието. По-късно Уюлям се придвижва към бреговете на Нараданзет - Бай, където основава колония - първата държава в Новата епопа, признаваща пълното право на свобода за служение на Бога. Основният принцип на новата колония е:
"Всеки ще има свобода да служи на Бога според познанието, което е придобил, и светлината, която е достигнала до него."
Малката държава на остров Роде става убежище на угнетените. Нейното влияние нараства така, че основните й принципи - гражданска и вероизповедна свобода, се превръщат в крайъгълен камък на Американската република. Съставителите на американската конституция оценяват великия добродетелен принцип, според който отношенията на човека към Бога стоят над човешкото законодателство и човешките права на съвест са неотчуждими.
"Не е необходимо мъдруване за доказване на тази истина-заявяват те. -Нея ние разбираме и съзнаваме в собствените си сърца."
Историкът отбелязва:"Та това не е ли съзнанието, което въпреки човешките закони, гореше като жив факел? Не беше ли това несекващият подтик у мъчениците през вековете, който не можеха да угасят нито гилотините, нито инквизиторите?"/Cont. Documentes, serial 200, Document 271/

15-ти Май
"Моето Царство не е от този свят."/Йоан 18:36/
Когато в Европа научават, че съществува страна, където всеки може да се радва на плодовете на своя труд и да живее в свобода н асъвестта, хиляди и хиляди започват да нахлуват по бреговете на Новия свят. Чрез специален закон щатът Масачузетс предлага прием и помощ на християни от всяка народност, които търсят прибежище оттатък Атлантическия океан, за да се спасят от войни, от глад и от гнета на техните гонители. Тези преселници идват и работят с благодарност и пизнателност. Те обработват земята и чакат благословение за своя труд. Чужди им са измамните видения за злато. Понасят търпеливо лишенията и поливат със сълзите си и с потта си дървото на свободата, което пуска все по-дълбоки корени. Историкът отбелязва:"Евангелието беше основа на вярата им, източник на мъдростта им. Принципите на Евангелието бьха изучавани в семейството, в училището, в църквата, а плодовете му бяха: знание, преуспяване, чистота, трезвеност. Човек можеше да прижевее години в колониите на пуританите без да срещне нито един пиян, без да чуе клевета, без да види порочност."/Bdkcroft/=
Пуританските християнски колонии, отначало слаби и отделени, стават една мощна федерация на държави и светът вижда да се развива в мир и успех една "църква без папа и държава, без крал."