10, 11 и 12-ти Май

10, 11 и 12-ти Май

10-ти Май

Според историческите данни преводът на Библията от Джон Виклиф бил направен по латинсия текст, в който са допуснати много грешки.
Преписаните екземпляри са в ограничен брой. Народът все още е лишен от Словото на истината и живота. Ако Лутер открива затворената Библия на немците, за английския народ това трябва да направи Тиндал. Той е доктор по богословски науки. Пламенно изучава библейските истини и благовествува без страх. Небето благославя неговото благовестие, но неприятелите зорко бдят. Щом се оттегли от една област или град, чужди ръце изскубват посятото от него. Тогава насочва вниманието си в друга насока. Чува се неговият глас:"На езика на израилтяните все още звучат псалмите на Бога из храмовете ни. Ясно е, хората трябва да имат достатъчно Евангелия на роден език." И говори на Бога в молитва:"Господи, помогни ми, дай ми сили и дни. Искам и аз да помогна в Твоето величаво дело така, че момчето, което върви след плуга, да знае за своята вяра в Тебе все повече и повече... " И Тиндал започва работа - да даде Новия Завет на народа си. Работи като прокуденик, укрива се. И така от град на град. "Изглежда, че цяла Англия не е достъпна за мен" - споделя той с близки. Преминава в Германия. И тук го преследват. Пак се придвижва от град в град. Най-после достига Вормс. Там той довършва делото. Скоро след това са отпечатани три хиляди екземпляра от преведения Нов Завет на английски език. В същата година излиза и още едно издание. Макар че английските власти пазят зорко своите пристанища, Евангелието е пренесено тайно в Лондон, а оттам из цялата страна. Като научава, че Англия е наводнена от Новия Завет, римокатолическият епископ от Дюрхам измисля хитрост. Закупува от един книжар всичките екземпляри, като се надява, че това ще затрудни делото на Реформацията. Но става нещо необичайно - с получените пари реформаторите набяват материали за ново още по-добро издание.
По-късно Тиндал е в затвора. Предлагат му освобожданеие при условие, че назове лицата, които му помагат при издаването на Новия Завет. Тиндал отговаря:"Най-големият ми помощник е дюрхамският епископ. Чрез голямата сума, която плати за откупените от него Евангелия, той ми даде възможност да предприема новото издание." След това продължава:"Позволете ми да ви задам един въпрос:Знаете ли кой е най-ревностният работник в Англия? - Това е Лукавият! Този "епископ", уверявам ви никога не се отдалечава от своята епархия. В който и час да го потърсите ще го намерите на работа. Той не щади труда си, не познава леност. Там, където пребивава той - долу книгите свещени, горе свещите. Долу Библията, горе молитвените броеници! Вън светлината на Евангелието, да живее полумракът, за да не се вижда ясно! Долу Христовият кръст, горе всичко онова, което изпразва джобовете на богомолците! Долу грижите за помощ на нуждаещите се, горе украсяването на иконите, киченето на поклонение на образи от дърво и камък! Долу Божественото слово, горе човешките учения! Защо не бяха нашите работници в името на Христа така прилежни да сеят семето на най-доброто учение, както Лукавият е усърден да сее къклица и плевели!"
Историята на Реформацията в Англия е отбелязала и други имена. Лейтимър, Баренс, Фрит, братята Риндле, Кранмър - това са по-късните продължители на делото за духовно пробуждане на аглийския народ. Библията с техният авторитет. "Бъдете храбри!" - извиква Лейтимър на тези, които споделят с него мъченическата смърт и техният глас заглъхва сред пламъците. - Чрез Божествената благодат ние ще запалим в Англия светилник, който никога няма да угасне!"
Приемането на протестантизма като народна религия в Англия намалява, но не спира гоненията. Издигнат е авторитетът на монарха като глава на църквата. Религиозната свобода все още е непозната. Официалната църква изисква пълно подчинение на формите на богослужението. Мислещите "другояче" са гонени още стотици години. Верните на чистите Евангелски истини отново се събират из тъмните проходи, тавански стаи или из горите в среднощни часове. Затворите пак са пълни, семействата са разделени, а други - прогонени в изгнание. Но гоненията и от официалната протестанска /държавна/ църква не могат да смълчат свидетелството на озарени души. И както в апостолските дни, преследването дава подтик за по-ревностна борба.
Джон Бънян е хвърлен в затвора и между злодеите и развратниците живее в небесен мир. Там той написва известната по целия свят книга "Алегорията на Пътешественика, пътуващ от страната на гибелта до Небесния град." От книгите на Флавел "Източник на живот" и "Методи и милост" хиляди люде се учат как да поверят душите си на Христос.
Бъкстеровият "Реформиран пастор" се оказва благословение за всички, които жадуват за истинско възраждане на Христовото дело.

11-ти Май

Бог подготвя нови свидетели, нови носители на Евангелската светлина. Защото истината е, че официалното протестанство /с върховен глава кралят - човек/ в Британия довежда до упадък на вярата. Господствува някакъв нов фанатизъм. Народът е в невежество и пороци, а църквата не притежава нито вяра, нито дръзновение да поддържа делото на Истината. Пред братята Веслей и пред техните съработници застава огненият въпрос:"Как ще се оправдае човек пред Бога?"/Йов 9:2/
След като са ръкоположени за проповедничество, Джон и Чарлс Веслей са изпратени в една американска мисия. На борда на парахода те срещат група моравски братя, избягали от гоненията в тяхната страна. Застига ги страховита буря. Изправен срещу смъртта Джон Веслей разбира, че не е примирен с Бога. Душата му е смутена. "А моравските братя - казва сам той - проявиха спокойствие и упование в Бога, непознати за мен. - Друг ден през време на богослужнието им нова буря се изви - продължава Джон Веслей. - Вълните се кръстосваха върху парахода като разкъсаха главното платно. Викове и писъци се изтръгнаха от много гърди. Само моравците бяха спокойни. Даже не прекъснаха пеенето на псалома." По-късно Джон Веслей пита един от тях:"Не ви ли беше страх?" Дребният мъж на средна възраст отговаря:"Благодаря Богу, не." "Но вашете жени, деца?" Мъжът отвръща кратко:"Не. Нашите жени и деца не се струховат от смъртта."
След пристигането в Саванна, Джон Веслей прекарва в по-тясна дружба с моравските братя и разбира неща, които дълбоко го разтърсват. За една от техните служби, проведена в поразителен контраст с мъртвия формализъм на английската църква, той пише:"Голямата простота, чистота, преданост и естественост на тези хора ме накара да забравя седемнадесетте столетия, да се върна преди тях в едно от тези събрания, където нямаше форма и фанатичност, където ръководеше Павел-майсторът на палатки, или Петър, но с прояви на Дух Свети."
При завръщането си в Англия Джон Веслей получава още по-ясно разбиране за Библейската вяра чрез един моравски проповедник. Уайтфилд и братята Веслей са подготвени за делото, което има да вършат, черз дълбоко лично убеждение. Те срещат съпротивата на държавната църква, но Бог ръководи събитията така, че реформацията в тъй наричаната "реформирана църква" да започне в самата нея. И църкви, и общества, които са били вкаменени от формализъм, сега оживяват. "Тези нови реформи - отбелязват историците - вървят по необработен път. Влиятелни мъже се надигат против тях и успяват да увлекат голяма част от духовенството. Така вратата на църквата отново е затворена за чистата и светла вяра. Порицавани от висотата на амвона, духовенството възбужда против тях силите на тъмнината, на невежеството, на фанатизма." Джон Веслей разказва:"Как нежно Спасителя ни подготвя за извършването на Неговата воля!
Преди две години парче тухла удари раменете ми. След една година ме удариха с камък между очите. Миналия месец получих един удар, а тази вечер два 0 един преди да вляза в града, а друг след като бяхме излезли вече. Но и двата не усетих особено, макар че един мъж ме бе ударил в гърдите с всичката си сила, а другият по устата и то с толкова малка болка, като че само ме бяха докоснали."/Wesliy''s works, vol.3pp.298-299/

12-ти Май

СВИДЕТЕЛИ ЗА БОГА В ШОТЛАНДИЯ

Още в началото на Средновековието тук има християнски общества от ранната апостолска църка. Когато езичниците сакси завладяват страната, започват гонения срещу християните в Шотландия и те са принудени да се оттеглят в планините и дивите степи. Там вярата в Евангелието се запазва чиста. Оттам слизат мисионери из равнините и градовете и светилната на Евангелиските истини прониква все по-дълбоко сред народа. И докато църквите в Англия от векове вече са подчинени на Рим, тези в Шотландия запазват свободата си. Но през дванадесетото столетие римокатолизизмът се установява и в тази страна и с голяма сила упражнява пълната си власт. Според историческите сведения от тази епоха, духовната тъмнина в Шотландия е плътна. И все пак и в тази тъмнина проникват лъчи. Утринните зари идват чрез лолардите, дошли от Англия с Библията и писаните трудове на бащата на английската реформация Джон Виклиф, писанията на Лутер и преведения от Тиндал Нов Завет. Тихо и тайно тези ветерани вършат делото на евангелизирането, обикалят планини и долини и запазват в Шотландия полу-угасналия светилник на Истината.
Папската йерархия предава на изтезание и огън много от най-благородните синове на Шотландия, но кръвта на мъчениците дава нов тласък на реформаторското движение. Всяка гилотина и клада се превръща в амвон, от който думите на умиращите свидетели се разнасят из цялата страна и двъхновява шотландския народ към непоколибимо решение - да отхвърлят веригите на духовното робство. Хамилтон и Висхарт, тези двама благородници и в живота си, и в делото, завършват на клада. Историците твърдят:"Но от мястото, където загина Висхарт, излезе мъж, който подкрепян от могъщата Божествена ръка, трябваше да удари погребалния звън на римокатолическото владичество в Шотландия."
Той се нарича Джон Кнокс. След вътрешни борми и колебания, делото на Висхарт затвърдява решението на Кнокс да излезе от римокатолическото християнство и да поеме пътя на гонените евангелски дейци за реформирана църква. Приел поста на вестител, през целия си живот върви по избрания път с непреклонна решителност. Изправен пред шотландската кралица, той не трепва нито пред заплахите, нито пред ласкателствата. Кралицата го обвинява в ерес:
-Вие учите народа да приеме забранената от държавата религия. Така сте нарушили Божията заповед, която задължава поданиците да се покоряват на държавния глава.
-Истинската вяра в Хирстос не е получила началото и авторитета си от светските управници, а от Вечния Бог. Защото често се случва те да са по-невежи в истинската Евангелска вяра, отколкото другите. Ваше Величество, макар че поданиците трябва да се покоряват на светските власти, те не са зависими от тях в своята вяра.
Така работи шотланският реформатор Джон Кнокс. Огньовете на мъченичеството, в които изгарят неговите братя по вяра, усилват ревността му. Изградил вярата си върху учението на Христос, той я устоява с гранитна твърдост и когато над него е надвесена опасността от тираническата брадва, и когато го застрашава огънят на кладата.