4, 5 и 6-ти Май

4, 5 и 6-ти Май

4-ти Май
Утринната светлина пада през тясното прозорче на килията върху мъж, ненавършил още петото десетилетие на своя живот. Той седи на дървен стол до малка масичка и пише върху пергамент. Вдаден в работа, той не чува лекото скърцане на вратата и не забелязва кога влиза мъж, почти на неговите години. Дошлият се спира и го гледа. Човекът, който пише, все още не го забелязва. "И ти, Ян, можеш да работиш в този ден?" Хус повдига глава. Никакъв знак на възбуда по бледото му лице. Дълбоко хлътналите очи, оградени с бръчки, остават спокойни. "И все пак, Ян, това може да бъде последният ти ден." "Зная, но аз не се чувствувам виновен, Палеч, и ще отида... Не забравяй, че има и небесно правосъдие, приятелю!" "Като те слушам още по-трудно ми е да призная защо съм дошъл, Ян."
Съдията, който е определен да участвува в състава на съда против Хус, пристъпва с вълнение и слага ръка върху рамото му. "Да говорим откровено. Моля те като приятел да не отминаваш думите ми без внимание. Не дразни съдиите с възраженията си." "А ако те не говорят истината, мога ли да не възразя? Нима не знаеш обвиненията им?" "Но можеш да мълчиш. Това мълчание ще те спаси." "Все едно да се отрека от всичко, което съм проповядвал. Това няма да направя!" "Тогава очаквай най-тежката присъда. Длъжен съм да те предупредя." "Какво да направя, приятелю мой, аз съм смъртен, а истината вечна.
Те ще убият мене, а не истината. Няма да се открека от думите си, Палеч. Няма да постъпя против съвестта си. На такава цена аз никога няма да откупя живота си."
Затворникът прокарва ръка по побелелите си коси. "Стига за тия неща, Степан. Това е решено. А знаеш ли в какво бях така вдълбочен, когато дойде? Размислях върху писанията на Виклиф. Какъв велик ум! Неговите редове ще смутят не една глава, разбира се за добро." Степан Палеч го гледа:"И ти си мислил за Виклиф сега? Не, Ян, ти не си създаден за нашия век, светец си ти.!" Хус потрепва. "Замълчи, Палеч! Аз светец! Защо? Аз съм само един служител на истината. И защо тази скръб по мене? Ще се разделим тук, ще се видим там." В това време се чуват стъпки - тежки и равни. Влизат няколко алебарчици и един монах. Хус и Палеч се прегръщат за прощаване. Дошлите ограждат Хус. "Тръгваме" - изрича той спокойно.

5-ти Май

Еретикът стои пред бляскавото многолюдно събрание на "князете на църквата". Между съдиите е и Степан Палеч. Всички знаят, че в това заседание ще се реши окончателно дали свободомислешият Ян Хус ще бъде осъден или помилван. Напрежението достига връхната точка когато приключва разпитът. Ето, преброяват гласовете "за" и "против".
Посред настъпилото дълбоко мълчание кардинал Замбарена се изправя. Гласът му трепери, а лицето му е бледо. В дълга реч изброява обвиненията против Хус като враг на църквата, като еретик, който оставя да го наричат "четвърти апостол". "Еретикът е осъден - завършва кардиналът глухо. - Осъден на смърт чрез очистителен огън." Степан Палеч закрива лицето си с ръце. Хус е студен и спокоен.
Шести юли 1415 година. На площада в Констанц трупат сухи дърва под зоркото око на монасите. От всички страни прииждат на групи празнично облечени хора, за да видят смъртта на еретика. И докато палачите трупат дърва за кладата, охранен монах говори така, за да чуят наоколо:"Според своето милосърдие църквата не иска вечни мъки за еретика. Като изгори неговото грешно тяло, тя спасява душата му от адските мъчения."
По улицата бавно се придвижва към площада тържествена процесия. След огромен кръст крачи тъмна армия от монаси с наведени лица. По земята се влачат полите на дрехите им. В средата върви Ян Хус бос, в дълга бяла дреха, изпъстрена с черни дяволски изображения и горящи пламъци. "Виждаш ли шапката на главата му? - пита съседа си дребен, сух човек от навалицата и показва високата шапка на Хус, по която също има изписани дяволски изображения. - Казаха ми, че когато Хус я видял, проговорил:"Господи, Исусе мой, заради моето спасение Ти беше увенчан с трънен венец, защо аз сега да не нося тази "дяволска корона"? След осъдения бавно пристъпват войници с бляскави шлемове, а после цивилни духовни власти. Ян Хус се вглежда в тълпите. Срещат го равнодушни и любопитни очи. Понякога дочува възглас:"Според делата му!"
На площада отново прочитат присъдата, а после качват осъдения на кладата, около която се тълпи народът. Встрани има още една купчина дърва - за тези, които желаят да хвърлят сами в горящия куп.
Палачите чакат със запалени факли. Пристига императорският маршал. "Пратеник на императора - мълвят някои.- Ще го помилват!" Ала други недоверчиво поклащат глава - как ще помилват такъв опасен враг на светата църква? "За последен път те заклевам, Ян Хус - изрича маршалът властно - отречи се от твоите заблуждения! Императорът ще те помилва." "Аз нямам заблуждения! - отговаря твърдо "еретикът".
Тогава маршалът издига жезъла си. Знакът е даден. Палачите пристъпват със запалени факли към дърветата, посипани със смола. Избухват огнени езици. Те обхващат босите му нозе. Бялата дреха гори, а от пламъците се чува песен. "Господи, Боже, та той пее псалми! Гледайте косата му гори, а той е вдигнал очи към небето, моли се..."
Из редиците на духовниците, се издига властно глас:"Отказваш ли се от учението си, Ян Хус?"
От горащата клада достига отговорът:"Не. Аз призовавам Бога за свидетел, че не съм проповядвал нищо друго, освен Неговото учение."
Ян Хус е погълнат от пламъците. Наоколо се носи мирис на горено месо. Денят е спокоен и пушеците се издигат към ясното небе. Още за миг блесва вдъхновеното лице. После всичко се смесва в горящ куп и "еретикът" езчезва в него.

6-ти Май

Ала мракът на нощта не отстъпва лесно. Папа и император обединяват усилията си, за да унищожат "ереста", а армиите на Сигизмунд се опълчват срещу Чехоморавия. Историците пишат:"Борците за Евангелието се бяха издигнали над страха и нищо н е можеше да им противостои." Папата обявава кръстоносен поход срещу евнагелистите в Чехия. Армиите се устремяват към тази славянска страна. Но ...без успех. Организиран е друг кръстоносен поход. Според историческите хроники в най-решителния час, неочаквано някакъв тайнствен ужас обхваща войниците-кръстоносци. Без да бъде обстрелвана или нападната, тази мощна армия се разпръсва като че сразена от невидима сила. И отново многочислени армии нахлуват в Чехоморавия. В най-решителния час отново необясним страх и паника! Благородници, генерали, войници захвърлят оръжието и бягат във всички посоки.
Разбрали, че няма да победят със сила, от Рим прибягват към дипломация. Сключен е договор, който привидно дава свобода на съвестта, а в същност подчинява народа на папската власт. Чрез хитрост Рим получава онова, което не постига със сила. Хората разбират дипломатическата игра. Избухват раздори и разцепления, които довеждат до въоръжени конфликти. Верни на Евангелието, бохемците и през най-дългата нощ на преследването продължават да гледат към хоризонта като хора, които чакат лъчите на едно ново утро. Историята отбелязва:"Техният жребий бе паднал на тежки дни, но те си спомняха думите на евангелския учител Ян Хус, че трябва да мине едно столетие преди да просветне очакваният ден."