25,26 и 27 Май

25,26 и 27 Май

25-Май

А как работи този потопен в Божествения Дух работник? Навсякъде в евангелските църкви хората копнеят за духовно раздвижване. Еудин Ор твърди енергично, че раздвижване на душите не може да настъпи, докато така наричаните "стари вярващи" не се събудят от своето задоволство от "постигнатото малко", докато не преодолеят своята духовна леност, докато не излязат от своята инертност. "Хората по света жадуват за духовно раздвижване, за съживеление, за една обновена, действена вяра в Христос и Евангелието - казва Ор - но има някаква пречка, нещо спъва... и църквите продължават да живеят в своя традиционализъм, консерватизъм, дори фанатизъм. Такава ли църква поиска сам Христос от Петър? Такава ли беше ранната апостолска църква?" Този дръзновен вестител пита всекиго поотделно:"Не сили ти препънката?" И обяснява:"Ако разбираш, че не си такъв, какъвто Бог изисква чрез всевечното Си Слово - значи ти, братко, си пречката за едно истинско раздвижване в твоята църква. Ако ти не даваш своя дял, своя принос свободно и радостно в максимална мяра за обнова и излизане от ленността, задоволството и инертността, това значи, че у теб е препънката. Ако си доволен от себе си, това значи, че ти, братко, си пречката твоята църква или общество да диша и работи пълнокръвно. Ако ти гасиш духа в твоя молитвен дом, ако ти едва мъждукаш като свещица, църквата ти няма да бъде светилник."
Едуин Ор е вестител на истината. Той смело казва на всекиго истината, независимо от мястото, което хората заемат в църковната йерархия, или са водачи на свободни християнски общества. Когато духовни работници му доверяват, че се молят усърдно за едно оживотворяване, Ор им отговаря открито:"Потърсил ли си, братко мой, дълбоко у себе си някаква препънка? Казано е, ти знаеш:"Изпитай се добре и познай дали има в тебе оскърбителен път." Дали ти сам преди всички си разчистил своята пътека към Бога. Проникни по-дълбоко у себе си, за да видиш с очите на духовния човек дали вратата на душата ти не е затрупана от неразчистени развалини, които пречат на Духа на Бога да работи в теб в пълнота."
След като е говорил, много хора идват при вестителя за лични разговори. Ето, един пита:"Брат Ор, толкова дни и години вече се моля пламенно, а защо Бог не ми отговаря? Аз мисля, че имам вяра, а защо нямам радост в удшата си?" "Може ли Бог да не говори истината?"- пита Ор. "Не! Но защо на мен не отговаря?" "Значи има нещо у теб, братко, което Му пречи да те благослови. ти потърсил ли се кое може да бъде то? Възможно ли е Бог да постави духовен копнеж в сърцето ти и да не желае да го осъществи? Но ти, братко мой, в своя живот търсиш ли първо Царството Божие и Неговата правда? Тогава ще последва всичко друго. Молиш ли се от чисто сърце? Осъзнаваш ли всяко допуснато от теб несъгласие с Божествените закони пред Бога и пред човека, когото си наранил, ощетил или оклеветил? И иможе би само съжаляваш за стореното и отиваш при този, пред когото си провинен, за да му кажеш честно:"Прости ми, но знай, че ти си виновен!" Това не е истинско осъзнаване на нашата вина, което на библейски език се нарича покаяние. Покаяние значи пълно смирение. Не му изпращай подаръци, за да загладиш отгоре вината си, но имай доблестта да отидеш при него и да му кажеш честно:"Аз съм виновен, зная. Ако можеш, прости ми." Това е истинско смирение. Само в смирението си ще видиш своята вина така, както Бог я вижда.
Чувал съм някои да се молят - продължава Ор. - Молят се така:"Господи, изпрати духа Си да ме очисти и да ме изпълни." Такава молитва не е правилна. Само Христовата спасителна Жертва на Голгота може да ни пречисти и възроди. Светия Дух изпълва само чистото сърце и запалва само чистата жертва. Братко, сестро, първо сърцето трябва да бъде обновено, изчистено и тогава ще бъдем изпълнени с огъня на Божествения Дух. Ти спомняш ли си думите на Исая? "Ето, ръката на Господа не се е скъсила, та да не може да благославя, нито ухото Му е отъпяло, та да не може да чува, но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога и вашите грехове са скрили лицето Му от вас."/Исая 59:1-2/
Дръзновеният вестител на Бога твърди, че може да се напише цяла книга само от греховете на уж новородени християни, грехове като начистота на мисълта, нечистота в думи, в дела, духовна гордост, неискреност, непредпазливи слова, нараняващи думи, назачитане другия, тайна завист, недоброжелателство, липса на любов и доброта, маловерие...

26-Май

"Знаете ли - пише един пастор - какво става, когато някъде говори Едуин Ор?" Аз съм присъствувал и мога да ви опиша картината.
Погледнете пастора на църквата, свел е ниско глава и с ръце е покрил лицето си, защото мисли за себе си. Колко души в безмълвие нашепват:Прости ми, Господи, излъгах... Прости, Господи, че злослових... Прости ми, Господи за недостойните мисли, за нечистите ми съображения... Други полугласно редят:Прости ми, Господи, моята духовна гордост. Мислех си, че съм повече отдругите, а едва сега разбирам моята неподготвеност. По-нататък двама братя по кръв. Не си говорят от години. Сега едновременно си протягат ръце и всеки казва на другия с овлажнели очи - прости! Мнозина недоумяват, когато им се връщат откраднати вещи, когато получават писма с изповеди за лъжа, клевета, молби за прошка. Разделени съпрузи се събират. избягали от домовете си младежи и девойки се връщат. Много, много кривини се изправят и тъмни петна се измиват..." Ето, това става, след като ги е посетил, след като им е говорил вестителят на Евангелието Едуин Ор. Питат го и той обяснява:За да не отговаря Бог на молитвите ни причина също е маловерието. Не случайно сам Христос казваше на тези ,които Го търсеха за изцеление:"Да бъде според вярата ти." Казано е - припомня вестителят - че Исус не извърши много чудеса в Назарет, поради неверието им. Вяра- това значи победа! Маловенрие - това е поражение! Ние оскърбяваме Бога, когато не Му вярваме или му вярваме недостатъчно. Някога - свидетелствува за себе си благовестителят - аз започнах своя път като пожелах да изградя и себе си като личност, и живота си върху думите на Христос:"Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде." /Йоан 15:7/ "Търсете първом Царството Божие и Неговата правда и всичко останало ще ви се прибави." "Опитайте ме сега - каза Господ на силите - дали не ще ви разкрия небесните отвори и да излея благословения върху вас така, че да няма къде да ги поберете. /Малахия 3:10/ Възложих целия си труд в Неговото име върху тези слова. Исках да проверя преди всичко лично за себе си верни ли са тези Божествени обещания и днес, в двадесетия век - във времето на атома, кибернетиката и междупланетните полети. И заявявам: Бог наистина потвърди думите Си в моя живот в пълнота. Имах Неговото ръководство, закрила, помощ, грижа и благословения без мяра. Но и аз не се поколебах, не отстъпих и устоявах срещу всичко и всички. Питат ме как постигнах това? Отговорът ми е както отговора на мисионера от Китай, когото чух, когато бях на двадесет години:Трудих се да живея според законите на Бога, в Неговото присъствие, потопен в Неговата светлина, сила, мъдрост и любов, всякога, при всички обстоятелства. Не се поколебах и устоявах срещу всичко. Вярвах непоколебимо и се уверих, че Бог е жив и днес както някога, че е същиятг непроменим и верен, както вчера, така и днес, в нашето съвремие и че на всеки, който търси първо Царството Божие и Неговата правда - всичко останало ще му се прибави. Искате ли да се уверите, че моите думи са истинни? Опитайте сами. Опитайте и ще се уверите!"

27-Май

В красива малка къща, чиито стени са остъклени, за да прониква много светилна, сред просторна градина младата художничка Мадлен е подредила с изящна простота своето ателие. Там преминават часовете на творческото горение, на размисъл и отмора. Париж шуми, а в тихия кът на Мадлен е спокойно - един малък оазис сред зноя на разноликия живот в многомилоионния град. Тази привечер художничката е в необичайно вълнение. Изправена до големия прозорец на верандата, тя повтаря възбудено:"Как е възможно такава подлост, такова двуличие, такава низост от човека, в когото вярвах. Не мога да проумея. Да говориш на няколко жени едновремнно един и същи звучни и нежни слова, да ги гледаш с еднакъв поглед на влюбен. Не, това е под всяко човешко достойнство! Как можах да му повярвам? Аз, която си мисля, че познавам хората. Трябва да се хвана за нещо, което ще ми върне вярата в живота. Но какво? - повтаря младата наранена жена. - Какво трябва да направя сега? Да хленча в пасивно страдание?" Нещо у нея дълбоко се съпротивлява и тя добавя гласно:"Това е слабост! Да работя? - вгелжда се в недовършената картина. - Едно втурване в творческа работа би ли помогнало?" И си отговаря тихо:"Не мога." Мадлен се обръша с желание да направи нещо, но силите й стигат да се свлече на близкия стол. "Все пак аз трябва да се изправя - продължава тя разговора със себе си. По пътаката на живота човекът може да се препъне, да падне дори. Това не е срамно. пораженията са за хората, както и победите. Срамно е ако продължаваш да лежиш на земята." Мадлен се изправя и широко разтваря прозцореца. Големият град шуми в празнично тържество. Зветни светилин пресичат пролетното небе. Отеква музика. Милионният Париж, шумен и бляскав, празнува големия национален празник. "Да изляза навън? Не. Това не." И само след минута добавя гласно:"А нещо трябва да направя. Бездействието в случай като моя е като затъване в тресавищни води. За да излезеш от тях някой трябва да ти прелее и надежда, и сигурност..."
В тези минути през отворения прозорец достига камбанен звън. Докато милиони празнуваха след вино, забави и музика, малката църквица, недалеч от нейния дом, призоваваше чистите и светли души за богослужение. Всеки неделен ден камбанката призоваваше... Но защо Мадлен сега сякаш за първи тъп разбра, че този чист и светъл звън разкрива нещо от онова, по кето душата й болезнено е копнеела дни и нощи... Разтърсва я ридание - безмълвно и глухо. Тя трябва да намери това, за което този камбанен звън й говори. Мадлен свежда глава и като прегъва колене там до прозореца, тихо реди:"Господи, - така Те наричат хората. Но аз не те познавам. Който и да Си Ти, моля Те, ела.. Вземи моето бреме, избистри очите ми, помогни ми и аз да устремя погледа на душата си нагоре. Подай ми ръка, за да изляза из тресавищните води на унизителното страдание - да протягам длан за капчици човешка обич от невярно сърце. Ти, Който Си и милост, и любов, и светлина, осияй моя живот."